Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Започват проучвания в античния град Нове край Свищов

Проучвания в античния град Нове край Свищов
Снимка: Марин Маринов и община Свищов

Полски и български археологически екипи и тази година ще проведат проучвания в античния град Нове край Свищов. И докато финансирането за екипите на Познанския и на Варшавския университет е осигурено от полската държава, работата на двата български екипа е под риск, заради неяснота дали ще получат субсидия от Министерството на културата. От 60-те години българо-полските експедиции проучват Нове, който е най-добре запазеният, а вече и най-добре експонираният римски военен лагер в граничните североизточни провинции на някогашната Римска империя.

До сега е изследвана едва около една десета от античния град Нове до Свищов, простирал се върху 280 декара площ. Легионният лагер или римските казарми в Нове са разположени на 170 декара и всъщност около военната зона се развива селището, в което вече са добре проучени и експонирани сгради с римското подово отопление, щабът на легиона, пристройката за кръщение до църквата и римската военна болница. 

Ако се намери финансиране – държавно или общинско, и през този археологически сезон работата си ще продължат два български екипа. 

Доц. Евгения Генчева от Националния археологически институт с музей при БАН

Доц. Евгения Генчева от Националния археологически институт с музей при БАН ще работи по вътрешната улица, заобикаляща военния лагер и по останките от единствената разкривана до сега у нас сграда, представлявала офицерския клуб на легионерите в късната античност, разказа за "Рано в неделя" археологът от Свищовския исторически музей д-р Марин Маринов: 

„Това е схолето на легиона. Това е едно място за събиране на офицерите на първата кохорта на Първи италийски легион. Това схоле е построено през четвърти век. Интересното е, че на практика той е преусторен по-ранен склад за зърнени храни. Много важна сграда, каквато друга няма открита по нашите земи“. 

Античният град Нове до Свищов е съществувал от първи до седми век след Христа и минава през много трансформации, което е предизвикателство за работата на археолозите, които го проучват вече шест десетилетия. 

„Множеството сгради, които са били разположени на неговата площ, непрекъснато са достроявани, престроявани, ремонтирани и това доста често във всички сектори затруднява археолозите при разкриването на останките от отделните сгради, при изясняването на периодите на тяхното функциониране“.

Проучвания в античния град Нове край Свищов

През юни в Нове идват полските учени от Познан и Варшава. И през това археологическо лято ще работи екипът на д-р Елена Кленина от Познанския университет, разказва още свищовският археолог д-р Марин Маринов: 

„Там продължават проучванията на също една много интересна сграда, каквато също нямаме открита до сега и проучена в нашите български земи. Познанският екип смята, че това е армаментариум – склад, в който се съхраняват оръжията на римските легионери, а също така и бойните машини, които използват както Първи италийски легион, които по принцип са на въоръжение в римската армия. Според познанския екип единственият аналог, който има тази сграда, е в Рим. Пак имаме един момент на по-късно преустройство, тъй като армаментариумът е построен през 20-е години на втори век, а през четвърти век отново е преустроен в склад за зърнени храни“, сподели още пред БНР д-р Марин Маринов.

Тазгодишният лауреат на награда от фестивала “Орел на Дунава” – проф. Пьотър Дичек, също ще продължи своите проучвания. Миналата година полякът и екипът му направиха интересно откритие, придобило голяма популярност като римски хладилник от първи век след Христа:

Проучвания в античния град Нове край Свищов

„Това е керамично съоръжение, вкопано в земята, което се е отваряло нагоре. Предполага се, че през лятото в него е слаган лед за съхранение на различни храни, а през зимата и сняг. При разкопките и разкриването на това съоръжение в него са открити останки от храна – животински кости, както и останки от въглен, за който проф. Дичек допуска, че е използван за отблъскване на насекоми, които биха нападнали съдържанието на хладилника“.  

Екипът на д-р Агнешка Томас ще продължи проучванията си в южната част на легионния лагер. Работата там е все още в начален етап, тъй като на това място и в Нове като цяло културният пласт е изключително богат и с голяма дебелина, посочи д-р Марин Маринов. Той ръководи втория български екип и планира да продължи своите проучвания западно от западната порта на легионния лагер и на по-късния град, където има разположени сгради извън крепостните стени: 

„Които са не по-малко интересни по своя характер от сградите в укрепената площ. Трябва да разкрием южната стена на ранновизантийската базилика, разположена там. Очаква се да бъдат намерени още гробове от ранновизантийския некропол, в който е вкопана тази църква. Също така трябва да продължим да разкриваме останките от римската вила, разположени под некропола“, допълни още за "Рано в неделя" д-р Марин Маринов.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Даниела Ненова

Даниела Ненова между театъра и любовта към птиците

"Живея извън града, извън Синсинати в гората, място, което рехабилитира хищни птици. Понякога хората се учудват как мога да съчетавам природа и гори, и планини с театър, защото едното изисква голям град, другото изисква спокойствие, но аз съм си намерила място, което съчетава и двете, каза за "Хоризонт" 33 годишната актриса Даниела Ненова гост в 51..

публикувано на 25.06.24 в 10:57

Сприхав и без гащи... Защо 90-годишният Доналд Дък остава попкултурна икона?

Това пък е пародия на "Лошото момче" на Били Айлиш в изпълнение на плюшен Доналд Дък със собствен канал в YouTube . Музикалните пародии с патока са плод и на изкуствен, и на естествен интелект, но не са новост. И в киното, и в игрите, и в комиксите Доналд има сатирични двойници, за част от които Disney се разправя в съда с..

публикувано на 24.06.24 в 22:12

Запазената марка на село Паскалевец е самодивската еньовска ракия

В село Паскалевец, община Павликени, са превърнали делниците в празници. Баби, снахи и внучки пазят и предават българските традиции и обичаи. Селото е създадено преди повече от 550 години и има интересна история. Било е околийски център, а негов мирови съдия е бил прословутият Марко Тотев. Хората в Паскалевец са дружелюбни и с чувство за..

публикувано на 23.06.24 в 06:35

От Враца до Севиля: Постелекторален изотопски преглед

Спецификите на политическите процеси у нас и цялостно в Европа не остават незабелязани от "Изотопия". Изборите за депутати в Европейския парламент няма да направят изключение. Затова решихме да ви поведем на една следизборна разходка, която да ни запознае с някои локални и континентални процеси.   Какво ви очаква: От Испания до Кипър, където ще си..

публикувано на 21.06.24 в 14:38

Следкарнавално: Габровци ще продават вече ненужни макети на политици

Карнавалът в Габрово отшумя, но неговите организатори не спират да се шегуват като обявяват, че ще разпродават кукли на политици - от тези, които видяхме точно преди месец във веселото шествие. Парламентарните избори минаха, някои политически лидери още осмислят резултатите от вота, други вече си подадоха оставките. Габровци обмислят..

публикувано на 21.06.24 в 06:50

Разорани и унищожени полски пътища в Златаришко. Земеделци се жалват, реакция няма

Неправомерно усвоени общински полски пътища в Златарица създават проблеми на земеделски стопани да обработват земите си и да приберат реколтата, създават се предпоставки за пожари и за конфликти между производителите . В Златарица кметът миналата година разрешава на брат си безплатно и безпроблемно да разоре и засее полските пътища. Братът..

публикувано на 20.06.24 в 08:59

В Павликенско: Села на драстичен воден режим, поредно лято на протести

Община Павликени е пред обявяване на частично бедствено положение заради безводието . Половината села са на воден режим . През лятото към тях ще се добавят и още селища. Основната причина е пресъхването на водоизточниците. Частично решение за пет от селата е да бъде пусната вода по каналите на "Напоителни системи" , която да вдигне нивото..

публикувано на 18.06.24 в 06:52