Изборна година за Испания

Ще доведе ли това на власт консерваторите от Народната партия, които и на местно, и на национално ниво трябва да разчитат на подкрепа от крайнодесните, за да управляват?

Темата коментира пред БНР преподавателят по политически науки в Мадрид проф. Шавиер Колер.

Както социалистите, така и от Народната партия, искат да се похвалят с победи в регионалните избори и достъп до власт в най-големите общини. Затова вотът тази неделя е като първи тур на общите избори в края на годината, отбелязва той.

"Според проучванията, най-оспорвани ще бъдат надпреварите във Валенсия и Арагон (където мнозинства в момента имат социалистите). Възможно е Народната партия да увеличи представителството си, но големият й проблем е, че за да имат мнозинства в тези регионални парламенти, трябва да се съюзи с "Вокс". Затова и шансовете социалистите да запазят контрола си дори на оспорваните места е по-голям. Те могат да взаимодействат с почти всички по-малки партии, докато консерваторите могат да работят единствено с крайнодесните."   

Такава изглежда и ситуацията на национално ниво. Но преди да увеличим мащаба, нека уточним кои са основните фактори, които ще повлияят на гласоподавателите в Испания на тези местни избори?

"Тук трябва да отделим големите градове като Мадрид, Барселона, Сарагоса, Севиля, Билбао и други. В тях хората са повлияни от личността на местните партийни лидери и големите градски проблеми - някъде може да са жилищата, другаде е безработицата, на трето - велоалеите. Но в тези големи градове голямо влияние имат и общите национални теми. Докато в малките и средно големи градове е по-различно - хората гласуват за кандидата, а не за партийната програма. Водещо е доверието в отделна личност, която познава проблемите на това място и може да ги реши. Тази съществена разлика кара големите партии да полагат най-много усилия в големите градове - Барселона, където социалистите отново искат мнозинство в градския съвет, Сарагоса, където десните имат шанс да победят, Валенсия, в която левите искат да запазят контрола си. Разбира се и в Мадрид, където консерваторите се очертава да запазят мнозинството си заедно с крайнодесните от "Вокс".

Да погледнем и към националното управление - премиерът-социалист Педро Санчес успя да изпълни мандата си въпреки доста несигурната коалиция и временните мнозинства, на които разчиташе. Това управление съвпадна с пандемията и икономическия ефект на войната в Украйна, но испанската инфлация остана чувствително под тази на други места в Европа. Какви са големите предизвикателства пред Санчес, ако иска да запази властта след тази изборна година?

"Правителството изтъква икономическите си резултати, които са добри - инфлацията и безработицата спадат, растежът е добър, също и прогнозите. Големият проблем за властта е, че позитивната икономическа информация или не стига до хората, или не ги вълнува достатъчно. Затова и Народната партия сега залага на т.нар. "терористична" тема, тъй като не може да спечели гласове по икономическа линия. Въпросната терористична заплаха не съществува от години, тъй като баската групировка ЕТА беше разформирована отдавна.

Но има и други предизвикателства пред Педро Санчес. Младите хора са незаинтересувани да гласуват и правителството се опитва да ги мобилизира и привлече на своя страна чрез мерки като помощ при покупка на първо жилище. Също и създаване на възможности за свободното време чрез безплатни билети за Интеррейл - железопътната обиколка на Европа.  

Демобилизирани обаче са и големи дялове от профсъюзите и работническата класа, които може да не гласуват, а са основният електорат на социалистите. По-ниската активност ще повиши резултатите на десните. Затова и правителството се опитва да мобилизира работниците. Имаме и външните предизвикателства - развитието на войната в Украйна и започващото през юни испанско европредседателство", подчертава проф. Колер.

Споменахте т.нар. "терористичен" и "сепаратистки" въпроси. Атентатите на ЕТА вече са десетилетия назад, но е факт, че по ключови бюджетни въпроси Санчес разчиташе на гласове от баската партия "Билду", която е наследник на политическото крило на групировката.

"Сред кандидатите за местния вот "Билду" вкараха 44 души с присъди заради дейности на ЕТА. Сред тях и 7 души, осъдени за убийства, които впоследствие бяха изтеглени от листите", пояснява той.

Лявата коалиция получаваше подкрепа и от каталунските партии. В национален план имат ли тези алианси, дори да са били моментни, по-голямо значение от икономиката?

"Така поне вярват пиар-стратезите на партиите. Хората по-лесно се мобилизират от теми, по-близки до сърцето, отколкото до мозъка. Разбира се, има рационален вот, основан на резултатите от управлението, но съществуват хората, които се влияят от чувствителните въпроси. В Испания те са силно обвързани с националната и регионална идентичност, особено при хората с консервативни или донякъде консервативни разбирания. Това, че баски и каталунски сепаратистки партии са подкрепили правителството в някои гласувания, се използва от Народната партия, "Вокс" и партия "Гражданите". Представят се сценарии, при които ще се позволи референдум за независимост в Каталуния, терористи ще бъдат пуснати от затворите. Тези сценарии се представят като сигурни факти. Едновременно с това Народната партия е гласувала заедно с баски и каталунски сепаратистки партии по 93 законопроекта на местно и национално ниво. И това не са били дребни въпроси. В конгреса такова взаимодействие на консерватори и сепаратисти е имало в 30 случая. В Навара те са гласували заедно за 62 закона, а в Страната на баските на два пъти."

Според испанския преподавател това показва, че предизборните послания се създават въпреки реалността.

"Хората би трябвало да обърнат внимание, че Народната партия също гласува заедно с бивши терористи, дори и да е просто съвпадение. Но нищо от това няма да спре емоционалния вот, за който говорихме. За консервативния електорат въпросите на идентичността имат голямо значение."      

А всъщност има ли Народната партия, под сравнително новото председателство на Алберто Нуньес Фейхо, потенциал да победи социалистите на Санчес национално ниво?

"Дори консерваторите да са първа политическа сила, за тях ще е невъзможно да съставят правителствено мнозинство без да се споразумеят с крайнодесните. Съответно от "Вокс" могат да поискат участие в правителството или голямо влияние върху управленската програма."

А възможно ли е да видим промяна на върха на Народната партия преди парламентарните избори? Спекулира се с името на Исабел Диас Аюсо – регионален премиер на Мадрид и класически шумен консерватор от ново поколение. Може ли да замени Фейхо, когото много анализатори винят в липса на управленска харизма?

"Фейхо ще остане начело на партията поне до националните избори. Ако ги загуби, ще видим какво ще стане, но не мисля, че Аюсо ще овладее партията преди това. Освен това много хора в самата партия не я искат за лидер."

И така - имаме година на избори в Испания. Тя ни предлага класически сблъсък на леви и десни. От едната страна е социалистическото правителство на Санчес, с по-радикалното участие на коалициите Подемос и новата Сумар около вицепремиера Йоланда Диас. Тази власт смело разчита на държавната намеса в икономиката, приоритизира трудовите права, овластяването на жените и либерални политики в сферата на образованието. От другата страна е Народната партия, с вечните й послания за бюджетна дисциплина и лидери като Аюсо, наричана "испанския Тръмп". Единственият път на консерваторите към властта пък преминава през регионални и национални коалиции с Вокс - противници на местните автономии и правото на аборт. Най-голямата центристка партия -  "Гражданите", е много вероятно да не прескочи бариерата за участие в следващия национален парламент.

Какво ни демонстрира Испания, въпреки всичките местни особености, в по-общ политически план?

"Това, което виждаме в цяла Европа, е нарастваща и ефективна идеологическа поляризация. Хората все повече са разделени в "леви" и "десни" блокове. Въпреки някои значими изключения, като християндемократите в Германия, влиянието на центристките партии намалява. Тяхното съществуване е трудно във времена на поляризация. Това се случи в Испания, Италия, Гърция, донякъде във Франция. В днешния свят ще става все по-трудно постигането на големи споразумения между леви и десни."