Уилиам Моузли: Честото предоговаряне на "зърнената сделка" не е изгодно за глобалната продоволствена система

За милиони хора по света руската война срещу Украйна означава глад. Преди военната агресия на Москва срещу Киев двете държави бяха основни снабдители на зърно и други селскостопански култури на Световната продоволствена програма на ООН, благодарение на която стотици милиони хора в най-бедните държави получават препитание. През юли миналата година с посредничеството на ООН и Турция се стигна до Черноморската инициатива, чрез която през три украински пристанища може да се изнася селскостопанска продукция. 

До снощи играта на нерви продължи, за да дойде анонсът, че "зърнената сделка" е удължена с още два месеца. Москва излезе с посланието, че исканията ѝ все пак не са удовлетворени. Тук е важно уточнението, че западните санкции не обхващат селскостопанската продукция на Русия, но тя не може да парични преводи от продажбата ѝ през системата SWIFT. Киев просто приветства удължаването. 

Турският президент Реджеп Ердоган, който след малко повече от седмица ще се изправи пред опонента си Кемал Кълъчдароглу на втория тур на изборите за държавен глава, гръмко обяви удължаването на сделката, която е безспорен имиджов успех за него в дългогодишния му политически живот със спорни решения. 

Извън политическия контекст на сделката обаче стои човешкият. Проф. Уилиам Моузли, преподавател по география и ръководител на специална програма, която изучава продоволствената сигурност по света, е събеседник на БНР по темата. 

• Какви са прогнозите за зърнената сделка?

"Имаме 345 милиона души по света, които се сблъскват с глад и несигурност. Това е три пъти повече спрямо нивата преди пандемията. Очевидно е, че по-високите цени на храните допринесоха за ситуацията. Когато започна руската война срещу Украйна, цените на зърното достигнаха най-високите си нива за всички времена. Това беше февруари и март миналата година, след което постепенно започнаха да спадат".

В интервю за "Нещо повече" експертът обърна внимание на важността на "зърнената сделка", както популярно се нарича Черноморската инициатива. В момента тя носи сериозна несигурност и за украинските фермери, но и за всички, които се нуждаят от продукцията ми. Руската продукция успешно се реализира в държавите, които не признават западните санкции, но и не отива към най-нуждаещите си, припомни Моузли.

"Руснаците имат по-голяма полза от по-честото предоговаряне на сделката. Това не е добре за глобалната продоволствена система, защото добавя несигурност".

Оригинално сделката беше за 120 дни и бе удължавана на няколко пъти, но този път се стигна само до два месеца, след като вчера световните медии публикуваха заглавието "Последният кораб с украинско зърно потегли". Засега детайли около условията, при които е постигнато удължаването, не са известни.

"Не познавам спецификите. Известно ми е, че има две основни искания от страна на руснаците. Едното е, че те настояват земеделската им банка да отново да получи достъп до системата за международни разплащания SWIFT. Това ми се вижда почти невъзможно заради западните санкции. Другото искане е да се възобнови потокът на амоняк през тръбопровода през Одеса. Това е ключов компонент в производството на изкуствени торове".

Някои военни експерти са на мнение, че именно този тръбопровод е причината Русия досега никога да не е нанасяла удари по пристанището в Одеса, макар градът неведнъж да е ставал жертва на руски обстрел с ракети и дронове. 

Пазарите се подготвиха сделката да не бъде удължена, но приветстваха новите 60 дни възможност за черноморски износ на украинско зърно. Означава ли това, че инициативата е успешна поне до момента?

"Бих казал, че сделката е успешна. Тя позволи на Украйна да изнесе около 30 милиона тона зърно и друга селскостопанска продукция през черноморските си пристанища. Това позволи да се изпразнят складовете и направи възможно новата реколта да бъде складирана. В противен случай щеше да е предизвикателство новата продукция да бъде съхранявана. Въпросът е не само в достъпа до световните пазари, но и за осигуряването на по-добри условия за новия сезон. Вярно е, че част от това зърно не достигна държавите, за които бе предназначено и това е основателна критика. От друга страна, ако не беше това зърно, щеше да е продукцията от друга държава, защото пазарите са свързани. По този начин цената пада, което е от полза за всички. Вторият казус, към който и вие реферирахте, е със съседните на Украйна държави. Той обаче се дължи на факта, че самата Украйна не може да изнася обичайните си количества продукция през Черно море. За последната година от страната са изнесени 56 милиона тона зърно и други селскостопански продукти, 30 милиона тона от които по море и останалите 26 милиона тона по суша. Това потисна цените на зърното, произведено от местните фермери в някои европейски държави. Разбирам ги и дори им симпатизирам, но нека не забравяме с колко големи предизвикателства трябва да се справят украинските фермери, които най-вероятно още много години няма да се върнат с продукцията си на световните пазари в предвоенните обеми", смята професор Уилиам Моузли. 

Пазарните правила са прости – отвори ли се ниша, тя веднага се заема от друг. 

"Русия окупира големи части от Украйна, които са много плодородни за зърно и други селскостопански култури. Също така много от земеделските площи са разрушени. Техниката в тези региони е повредена. Ще им отнеме много време да се върнат към обемите на продукция, които имаха преди войната. Честно казано, струва ми се, че тази промяна всъщност ще е новото постоянно състояние".

…в което реколтата на други държави ще бъде повече на пазара от украинската. Според професор Моузли много страни са насърчили местната продукция, за да преодолеят зависимостта си от един или два източника – в случая Украйна, срещу която се води война и не може да изнася достатъчно и агресорът Русия. Експертът не скри тревогата си, че бруталната руска война ще продължи твърде дълго. Към трагедията, която Кремъл причинява на Украйна, трябва да добавим и глада на стотици милиони хора по света, зависими от Световната продоволствена програма, която си осигуряваше продукция основно от двете воюващи страни. Според Моузли Русия успешно продава зърното си на Изток. Заместването на украинската продукция обаче няма да стане толкова бързо, колкото настъпва гладът.