Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ситуацията по границата ни с Русия е спокойна, оградата ще бъде около 200 км, поясни дипломатът пред БНР

Н. Пр. Кристина Кувая-Ксантопулус: Във Финландия външната политика се определя дългосрочно и е надпартийна

"Финландия има много силна традиция на коалиционно управление"

| обновено на 04.05.23 в 17:15
Н. Пр. Кристина Кувая-Ксантопулус
Снимка: Ирина Недева

На 4 май се навършва месец от приемането на Финландия в НАТО. В навечерието на този ден Хелзинки посети президентът на Украйна Володимир Зеленски, а неотдавна в северната страна се проведоха и парламентарни избори. След началото на войната в Украйна на практика се стигна до разширяването на НАТО и включването на някога неутрална Финландия в Северноатлантическия пакт. 

Присъединяването на Финландия към НАТО не е насочено срещу някого, а цели подсигуряването на сигурността и отбранителната способност на страната, казва в интервю за БНР Н. Пр. Кристина Кувая-Ксантопулус, посланик на Финландия у нас.

"От страна наблюдател, ние вече сме пълноправен член на НАТО. Все още е рано да кажем какви са практическите промени, които са настъпили след нашето членство. Може би една от най-осезаемите – Финландия вече участва във вземането на решения в НАТО. Отбраната на страната започва да се интегрира в планирането на отбраната в НАТО. Вече спазваме и чл. 5, който се отнася към гаранциите за сигурност."

"Във Финландия външната политика се определя дългосрочно, тя е надпартийна. Изборите не водят до големи промени във външната политика. Финландия силно подкрепя Украйна и не мисля, че в това отношение ще настъпят промени", допълва тя.

Свидетели сме как миграционният натиск се използва за упражняване на хибридно влияние в Европа, посочва финландският посланик.

"Решихме да започнем пилотен проект с частичното изграждане на ограда и ще видим как това ще се отрази върху осигуряването на сигурността на нашата граница. Финландия има повече от 1300 км граница с Русия. Не планираме ограда по цялото протежение на границата. Целта ни е оградата да бъде около 200 км и изграждането ѝ да приключи през 2026 г. Ситуацията по границата ни с Русия е спокойна."

Във Финландия няма дискусия кой е агресорът във войната в Украйна, това е пределно ясно, коментира Кристина Кувая-Ксантопулус.

"Да, съществуват хора, които разпространяват дезинформация и фалшиви новини, но това е ограничена група от хора. Защо дезинформацията не вирее във Финландия? Има 3 основни фактора за това - нашата образователна система, която осигурява учения за критично мислене, независими и свободни медии и доверие във властите и институциите."

Запитана ще има ли военни бази на НАТО във Финландия, Н. Пр. Кристина Кувая-Ксантопулус изтъква, че това е суверенно решение на всяка страна, която членува в алианса.

"Ако възникне ситуация, която налага вземането на политическо решение, че е време да се разположат такива бази, то това ще се случи. В момента това не е тема на обсъждане в обществото. Според проведените проучвания сред партиите и в обществото преди изборите, мнозинството подкрепя разполагането на такива бази."

Как се формира политическият консенсус във Финландия? "Ние се намираме в много подобна ситуация на тази в България", отбелязва посланикът.

"Финландия има много силна традиция на коалиционно управление. Тя винаги е основана на съгласие и консенсус между политическите играчи. Победителят в изборите изпраща списък с въпроси до всички партии в парламента. В зависимост от отговорите, избира с кого да започне преговори. Те продължават обикновено около месец. Постига се консенсус, така че всяка партия да е убедена, че нейните приоритети и политически цели намират отражение в правителствената програма. В резултат има стабилно правителство за следващите 4 години."

Само преди дни нов ядрен реакторнай-мощният в ЕС, е бил включен в електропреносната система на страната. Очаква се той да генерира около 30% от електроенергията.

"За нас е много важно страната да бъде напълно независима от руските енергийни източници. Затова този проект беше толкова важен. Използването на енергия от този реактор ще ни позволи да постигнем целите си за зелена енергия."

Ситуацията в съвременния свят е такава, че да се прави прогноза дори за следващите 6 месеца е много трудно, смята финландският посланик у нас.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Превод в ефир: Румяна Василева

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проектозакон в Испания: Държавните служители могат да работят до 72-годишна възраст

Управляващите в Испания предлагат увеличаване на възрастта, до която пенсионираните държавни служители могат да продължат да работят. Проект за промени в законодателството предвижда възможност да се трудят до 72 години.  В момента пенсиониран държавен служител може да продължи да работи на същата позиция най-късно до 70-годишна възраст. С..

публикувано на 20.02.25 в 14:46

ЕК: Украйна е демократична страна, Русия на Путин - не

"Президентът Зеленски е избран легитимно на свободни, честни и демократични избори" - това каза говорителят на Еврокомисията Стефан де Керсмакер в отговор на въпрос за думите на американския президент Тръмп, който го нарече "диктатор". "Украйна е демократична страна, Русия на Путин - не", подчерта говорителят.  Де Керсмакер отново припомни..

публикувано на 20.02.25 в 14:44

Нови текстове в Закона за киберсигурност предвиждат по-високи глоби

Нови сектори и по-сериозни глоби предвиждат нови текстове, приети в Закона за киберсигурност. Текстовете, въвеждащи европейските изисквания за мрежова и информационна сигурност - НИС-2, бяха одобрени от пленарната зала на първо четене. Промените предвиждат задължителни процедури по докладване на киберинциденти и глоби за неспазване на..

публикувано на 20.02.25 в 14:43

Парламентарното заседание бе прекъснато заради липсата на кворум

Парламентът прекъсна парламентарното си заседание заради липсата на кворум. Председателят на НС Наталия Киселова даде 30-минутна почивка, след като се оказа, че няма кворум в пленарната зала. Красимир Терзиев от ГЕРБ-СДС поиска удължаване на заседанието до приключването на определените точки за деня. От "Възраждане" предложиха да не се..

публикувано на 20.02.25 в 14:24
Д-р Николай Болтаджиев

Д-р Болтаджиев: Бюджетът на НЗОК е лошо направен, с много пороци и без реформи

Бюджетът на НЗОК е лошо направен, с много пороци и без идеи за реформи . Това мнение изказа пред д-р Николай Болтаджиев, който доскоро беше член на Надзорния съвет на НЗОК. Той обясни, че "обявените 65 млн. лева по-малко са отрязани от предишния проектобюджет": "Това не е фатално, не е проблем, че парите са намалени с 65 млн. лева. Проблемът и..

публикувано на 20.02.25 в 14:23

ЕС може да пренасочи средства от Кохезионния фонд

"Има възможност за пренасочване на част от средствата по Кохезионния фонд на ЕС за други приоритети" - това каза говорителят на Комисията Мачей Берестецки в отговор на въпрос за публикации, в които се твърди, че част от неусвоените средства могат да се вложат в отбраната.  Ако се използва критерият за намаляване на неравенството между..

публикувано на 20.02.25 в 14:22
Христо Гаджев

Управляващите с проектодекларация за забрана на изпращането на български военни в Украйна

Управляващите ще внесат проект на декларация на Народното събрание, в която се забраняват всякакви инициативи за изпращане на български военни на територията на Украйна. Това съобщиха депутати от парламентарното мнозинство. Декларацията ще бъде разгледана днес на заседание на Комисията по външна политика, а утре ще бъде внесена в пленарна..

публикувано на 20.02.25 в 14:04