Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Президентът на асоциацията "Украински клуб на аграрния бизнес"

Петро Мелник: За забраната на украинския внос ще платят европейските потребители

"Цените ще се вдигнат. Предприятията, които използват нашата продукция, ще трябва да я закупуват по-скъпо", прогнозира той

Снимката е илюстративна
Снимка: БГНЕС

Забраната за внос на някои земеделски продукти от Украйна е икономически неиздържана мярка, за която ще плащат обикновените хора в Евросъюза и най-вече хората в България и останалите четири държави, които я наложиха.

Това мнение изрази в интервю за БНР Петро Мелник, президент на асоциацията "Украински клуб на аграрния бизнес" (УКАБ). Компромисът, постигнат миналия петък с Европейската комисия, е "по-добър от нищо", смята той. 

Късно вчера Комисията публикува официално детайлите на механизма на т.нар. извънредни предохранителни мерки за България, Румъния, Словакия, Унгария и Полша. Те ще важат около месец (до началото на юни) и ще се отнасят само за четири вида продукти (пшеница, рапица, царевица и слънчогледово семе) – далеч по-малко, отколкото някои във Варшава и Будапеща, а и в София, настояваха. От снощното съобщение излиза, че ако логистичните проблеми в петте държави продължат, срокът на забраната може да бъде удължен след 5 юни и тя да се разпростре и върху други продукти.

Би трябвало всички да се надяваме, че това няма да се случи, че ограниченията за вноса от Украйна ще отпаднат напълно и че междувременно руснаците няма да блокират отново Черно море, изтъкна Петро Мелник.

Как бихте отговорили на твърденията, че украинското зърно е пълно с пестициди, че фермерите у вас не се съобразяват с европейските регулации и затова продукцията ви е не само евтина, но и опасна за здравето?

"Ние изнасяме за Европейския съюз отдавна и сме добре запознати с ограниченията по отношение на пестицидите. Ако аз произвеждам за Европейския съюз, определено няма да допусна такава грешка (да влагам забранени вещества в продукцията). През последните две години процедурите, през които минаваме, за да изнасяме за ЕС и дори само за транзит, са кошмарни. Освен това Украйна е една от страните с най-добрите аграрни сектори. Процентът на лошото зърно е изключително малък и такива случаи има и в Европейския съюз. Няма как нашата продукция да е изначално лоша или да не съответства на европейския пазар. Това определено е пропаганда."

Бихте ли обобщили как се промени ситуацията за украинските фермери след нападението на Русия от февруари 2022 и, по-специално, след като миналия месец Полша и Унгария, а след тях и Словакия и България, забраниха вноса на храни от Украйна?

"Ситуацията се промени значително. Миналата пролет тя бе непредвидима. Сеитбата започна късно, ликвидността бе ниска, повече от 30 милиона тона храни пълнеха складовете ни, а нямаше възможност да ги продадем. После заработиха зърненият коридор (през Черно море), както и камионите и влаковете в западна посока. През есента у нас валя твърде много, докато на Запад времето бе сухо и много посеви бяха загубени. У нас влажното време също създаде големи главоболия. Досега не ми се беше налагало да жъна царевицата през март. През последната година сериозен проблем бе цената на логистиката - дългият превоз по жп линии за западните страни. Това оскъпи нашите стоки с 30-40 на сто.

Така че, украинските фермери са в истински кошмар. И когато преди две седмици чухме за забраната (на Полша, Унгария, Словакия и България) не можехме да повярваме, че това ни се случва. Това се отрази директно на моя бизнес. Тогава имах натоварени 1 000 тона царевица и пшеница за Гданск в Полша и за Констанца в Румъния. Това пряко засяга паричния приток точно преди сеитбата. Тази забрана не е икономически обоснована. Тъй като не ни достига ликвидност, ние сме принудени да продаваме през цялата година. В същото време много фермери в източноевропейските страни задържаха зърното си в силозите през есента и през зимата в очакване цените отново да скочат нагоре и не искат да го продават на сегашните цени.

Какво ще се случи сега, ако забраната остане? Според мен цените ще се вдигнат. Предприятията, които използват нашата продукция, ще трябва да я закупуват по-скъпо. Това определено ще се отрази на инфлацията в Европейския съюз и кой ще плати крайната цена? Потребителите ще плащат повече за тези глупави решения. Тук дори не засягам моралната страна на въпроса. Ние сме във война - руснаците, нашите врагове, наблюдават какво се случва и пускат в действие пропагандата си. От икономическа гледна точка това е глупаво решение - заради него повече ще плащат хората в Евросъюза, но най-вече хората в България, Полша, Унгария и Словакия."

Как бихте коментирали компромиса, предложен от Европейската комисия - пазарите в Полша, България, и другите три съседни държави да останат затворени за украински храни (да бъдат взети "специални предохранителни мерки"), но транзитът им да бъде гарантиран?

"Знам, че нашето правителство и нашите отговорни лица правят всичко възможно да обяснят защо противоречи на европейското право да се блокира една страна за сметка на други. И, както казах, това е икономически неиздържано решение. За украинските фермери то е по-добро от нищо. Но в същото време ние няма да засеем, няма и да внасяме храни от Европа. Преди войната бяхме много добре свързани с полския и европейския пазар. Сега тези връзки се късат. Няма да се конкурирам с германеца, нито с поляка. Ще продавам на вътрешния пазар, ще намеря пазари в Азия, в Африка."

Споменахте пазарите в Азия и Африка. До тях се стига най-лесно през Черно море, но руснаците се заканват, че ще излязат от сделката за износ на храни през Одеса и Босфора след 18 май. Как това ще се отрази на Украйна и на Вас като производител?

"Зърненият коридор през Черно море е от полза не само за Украйна. Ако бъде прекъснат, отражението върху сигурността на прехраната ще бъде глобално. Цените отново ще бъдат непредвидими. Украинската селскостопанска продукция вече спадна значително в сравнение с преди две години. Прогнозите ни за тази година са 50 милиона тона - 60 милиона, ако атмосферните условия го позволят. Ще имаме проблеми дори ако коридорът не бъде прекъснат. Ако бъде прекъснат, селското стопанство просто ще спре."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26

Обучени екипи търсят изгубени хора в Израел

Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..

публикувано на 10.11.24 в 07:06

Най-голямата ямболска църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне храмовия си празник с реставрирани икони

Най-голямата  ямболска  църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне, след по-малко от месец,  храмовия си празник с реставрирани икони. Зографът Андрей Крясков е посветил своя талант, опит и знания за възстановяването на светите образи в иконостаса на катедралния храм. Андрей Крясков е на 33 години,  роден е в молдовския град Тараклия, но от 17..

публикувано на 10.11.24 в 06:36

Лаборатории по ИИ вместо старите компютърни кабинети – кога?

Могат ли модерни училищни лаборатории с изкуствен интелект да заменят старите компютърни кабинети? Има достатъчно порив в образователната система това да се случи , смята д-р Александър Ангелов, управител на Центъра за творческо обучение. От 2008 г. центърът работи в областта на образователната трансформация. Ангелов е член на комисията за..

публикувано на 07.11.24 в 11:23

Защитеното училище в Бабинци – дом и мисия за оцеляване на селото

Днес се навършват 190 г. от рождението на Любен Каравелов – виден български революционер, поет, писател, журналист, етнограф. Името на Каравелов носи едно от най-малките училища в България, в което учат едва десет деца - това във високопланинското тетевенско село Бабинци, намиращо се на 1100 метра надморска височина. Училището чества своя..

публикувано на 07.11.24 в 10:28
Норвегия

По бреговете на цветна Норвегия през обектива на Валери Бобенков

"Винаги бяхме плавали по топли морета, Норвегия стоеше малко настрани , за нея не се говори много, но когато разбрахме със съпругата ми за круиз от Хамбург по бреговете на Норвегия, веднага я убедих да се запишем за това пътуване", разказа в предаването "Нощен хоризонт" фотографът  Валери Бобенков , който обича да пътува.  Това лято през..

публикувано на 07.11.24 в 10:11