Да бъдем мироносици

От 2013 до 2017 г. г-жа Александра Карамихалева е била началник отдел „Връзки с обществеността“ на Светия Синод.Тя е единствената жена в целия православен свят, която оглавявала синодален отдел и най-високопоставената жена в историята на Православната църква. Днес с нея ще разговаряме за жените мироносици. Ще прочета текстът от Евангелието от Марк, глава 16: „След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.“ 

Г-жо Карамихалева, защо Бог избрал жените мироносици да станат първите свидетели на Възкресението и първите благовестители?

Александра Карамихалева: От Евангелието знаем, че във времето на служението на Господ Иисус Христос, когато Той излиза на проповед, огромно множество Го следва, защото стават свидетели на множеството чудеса, извършени от Него. Това е времето, когато всички те вярват, че именно Той е Синът Божий, който чакат, Месията, който е пратен от Бога, за да спаси израелския народ от господството на римляните. Това е времето, когато изцерява неизлечимо болни, възкресява мъртви, когато със силата на Словото Си преборва „мъдростта“ на книжниците и фарисеите, с едно свое слово нахранил хиляди хора само с две риби и пет хляба, когато словата Му, пропити с благодат и Истина, променят умове, обновяват сърца, вдъхновяват за коренна промяна на живота хиляди хора… За съжаление, колкото повече се приближава към Голгота и към страданията, толкова повече оредяват редиците на Неговите последователи. Виждаме как, когато Той е предаден, заловен и изправен на съд, като богохулник и опълчил се срещу господството на цезаря, когато е обруган, бичуван, унизен и страда и хората виждат, че онзи, когото до вчера за приветствали като цар с "Осанна", като Божий Син е слаб и не желае да се защити, всички го изоставят. Кой поради маловерие, защото се е усъмнил в Неговата божественост, кой поради обикновен човешки страх да не загуби живота си или просто да бъде подигран. Изоставят Го и се отричат от Него и най-близките Му последователи, Неговите избраници, онези, които нарича „приятели“ и „братя“ - апостолите от 12-те. Вие знаете, че онзи, върху когото Господ ще основе Църквата Си, св. ап. Петър, само за една вечер три пъти се отрича от Него. 

И, може да е парадоксално, но до Него в страданията Му остават онези, които до този момент са го следвали незабелязано и тихо, но предано – жените негови следовници. Тези жени не се отричат от Него и Му остават верни и в страданието и унижението, които претърпява, не Го оставят и след Неговата смърт и погребение. Тяхната вяра остава крепка, непоколебима и тяхната любов се оказва истинска любов, онази, евангелската любов в която страх няма, която никога не отпада.

Заради всичко това, те са избрани, първо на тях ангелът открива вестта за Христовото Славно Възкресение и те първи разгласяват тази блага вест, свидетелстват, че Христос е възкръснал от мъртвите.

Румяна Иванова: С какво Ви вдъхновяват мироносиците?

Александра Карамихалева: Примерът на жените – мироносици е вдъхновяващ за мен с това, че неизменно и неотклонно следват Христос, независимо каквото се случва с Него, и независимо какво се случва или може да се случи със самите тях. Именно тази тяхна непоколебима вяра и никога неотпадаща безусловна любов трябва да бъдат пример и вдъхновение за всички нас. Когато ни е трудно, когато сме в някакви тежки житейски изпитания и се чувстваме слаби, безпомощни, да не казваме като маловерниците и онези, които нямат вяра „Къде е Бог? Няма Бог щом ми се случва това“, а да помним, че Бог е до нас, на разстояние от едно „Господи!“, на една въздишка от нас, готов да ни се притече на помощ, да ни укрепи, да ни утеши, да ни помогне. И да обичаме нашите ближни неизменно и безусловно, дори когато ни предават, говорят лошо за нас, когато ни нараняват, хулят ни, вредят ни по някакъв начин… Защото така обича Христос. Защото такава любов ни е заповядана.

Румяна Иванова: Можем ли ние да бъдем мироносици – с какво бихме могли да благославяме ближните и да радваме Божието сърце?

Александра Карамихалева: През годините, не един и двама духовници са ме наричали мироносица и това сравнение ме е смушавало. Но сега чувам въпроса Ви и си мисля, че всъщност, всички ние, които считаме себе си за Христови, не само можем, но сме и длъжни да бъдем мироносици, длъжни сме да свидетелстваме за Христос Възкръсналия. И като казвам „свидетелстваме“ имам предвид да свидетелстваме за Христос не само с думи, а с целия си живот, с всяко свое дело, с всяка своя дума, с всяка своя мисъл дори, с отношението си към другите хора и всичко, което ни се случва в живота да сме свидетели на Христос.

Румяна Иванова: Откъде да си купим миро?

Александра Карамихалева: Мирото всъщност е онзи елей, с който пълним „светилника“ на душите си - божията благодат. А благодат не можем да си купим нито с пари, нито с каквито и да е земни ценности. Единственият източник на тази благодат е Бог, Той е неизчерпаем извор на благодатна мъдрост, на сила, на благодатна радост, на любов, на живот, на всички дарове на Светия Дух.

А цената, която заплащаме за тази благодат, единственото, което Бог иска от нас е да се отречем от греховете си, да се откажем от алчността, от завист, злословие, егоизъм, гордост и себичност. Това са нещата, които не са любов, несъвместими с нея, и помрачават Божия образ в нас. Щом усетим да се надигат в душата ни да ги потушаваме и да полагаме усилията да изтръгнем от сърцето си семената им. Цената, която „плащаме“  за благодатта е да се стремим с всички сили да постигнем онази съвършена любов, пример за която е самия Христос и да раздаваме тази любов на всеки, когото Бог изпрати на житейския ни път.

Румяна Иванова: Да застанем срещу греха в нас, на Христова страна. Много Ви благодаря за този разговор! Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“ Желая ви благодатна седмица в Божията милост и любов!