Копривщица - там, където историята оживява

"Селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, там, където най-работните пътища са широки таман две педи… и такава паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо!"

Това пише Захари Стоянов за града, който въпреки малката си територия, оставя огромна диря в българската история. Копривщица е родно място на много бележити личности - писатели, поети, революционери, общественици - днес национални герои. Не е случайно, че тук пламва огънят на национално-освободителни борби. Високата степен на просветеност буди в сърцата на родолюбивите копривщенци стремеж към свобода. Директорът на Дирекция на музеите в Копривщица Кунка Неделева разказва: 

"Българинът - копривщенецът отколе е знаел, че образованието е онази сила и двигател, който ще води българите напред. И неслучайно тук в Копривщица богатите местни първенци са давали средства за изграждане на училища, църкви, обществени сгради... Не случаен е и фактът, че копривщенските чорбаджии ще докарат една година след откриването на първото българско взаимно училище в Габрово учителят Неофит Рилски, който да направи взаимно училище в Копривщица през 1837 г. Няколко години по-късно Найден Геров през 1846 г. ще открие първото класно училище в Копривщица." 

До ден днешен Копривщица успява да съхрани духа и атмосферата на отминали славни времена. За да остане жив в паметта на поколенията споменът за героите от Априлското въстание, от 1926 г. на площад "20 април" се разиграва възстановка на събитието. И така всяка година - на 1 май тук историята оживява. 

"От дете исках да играя Тодор Каблешков. И за мен е голяма чест и дълг. Майка ми Искра Шипева беше дълги години директорка на музеите в Копривщица и любовта към историята я дължа на нея. Всяка година, когато участвам, аз продължавам нейното дело."

Освен отговорността, която носи ролята на Каблешков, за Найден Пухов движеща сила в участието му в спектакъла е реакцията на неговите зрители:

"Има малки деца, които развяват българското знаме, носят пищови, саби, снимаме се с тях. Много дълго време чакат да се снимат с нас... Просто чувството е неописуемо."

А какви качествата трябва да притежава този, който влиза в ролята на българските въстаници:

"Още от дете трябва човек да знае българската история, да знае какво са преживяли нашите деди, какво са дали, за да стигнем днес до тук."

А носят ли да днес копривщенци този дух?

"Да. Винаги сме го носили и винаги ще го носим, докато я има и Копривщица."

И за да я има Копривщица като пазител на българската история и дух, има млади хора като Стоян Павлов - учител в средно училище "Любен Каралевов" и председател на читалището "Хаджи Ненчо Дончев Палавеев". Читалището е и сред организаторите на спектакъла "Първата пушка": 

"За мен Копривщица е миналото, настоящето и бъдещето. Аз съм компютърен инженер, завършил съм Техническия университет в София и съм се върнал обратно в Копривщица. Идеята ми да се върна не е, за да стана учител, а за да се възвърне бъдещето на града. В един малък населен град, ако искаш да направиш нещо, трябва да си навсякъде. Даже съм заместник-председател на Общинския съвет, но това няма значение. Важно е да работим за обществото и да се случи нещо в града." 

Да наблюдаваш възстановка на един от най-героичните моменти в българската история не може да те остави безучастен, споделя Стоян Павлов:

"Когато започне този спектакъл винаги настръхвам, защото съм участвал в доста от ролите - още от 4-5-годишен. А сега го гледам като един от официалните лица отстрани. И във всеки един момент ми се насълзяват очите."

А какво е значението на този ден за копривщенци? Директорът на дирекция на музеите Кунка Неделева:

"Само човек, който дойде в Копривщица, може да почувства и види значението. Когато видите в тази масова възстановка над 200 местни копривщенци, чийто възрастов диапазон е от бебета до баби и дядовци, и децата, които се записват от предната година за следващата, за да участват, само по този начин можете да си обясните какво е в сърцата и душите на копривщенци."

Несъмнено Копривщица остава в сърцата и на всеки посетител, не само на днешния ден. Защото напомня за едно славно време, от което има какво да научим. 

Снимки: Ивелина Георгиева