Огнян Тододров - Оги е художникът, който рисува и прави вътрешен дизайн на сгради, с длето вае фигури, понякога кара такси, а в малкото си свободно време композира музика за отмора, и дори печели награди. За 27-те години, преживени в Чикаго, той има 12 изложби - самостоятелни и общи. Показвал е свои творби и в Ню Йорк, а в Европа това се е случвало 25 пъти.
Преди да прелети океана, за да тръгне към американската си мечта, познава САЩ най-вече от телевизията, а сега отблизо я вижда и усеща доста по-различна:
"Америка е като всяка друга обикновена държава със своите си проблеми. Важното е да се вместиш вътре. На мен ми харесва, защото можеш да имаш работа, да направиш нещо. Хората са различни. Приемат ни нас, чужденците, като интересна твар. Когато направиш дадена изложба по съвсем друг начин, те започват да гледат на нещата и по-този начин. Аз съм щастлив, че можем да дадем българска линия, която те да видят като план в изкуството".
Кога откри художника в себе си?
Майка ми ме удари с един дневник по-главата, който беше надраскан с малки войничета и аз потънах в тресавището на изкуството.
На колко години беше тогава?
На 4 - 5 години може би.
Никога ли не те е привличало нещо друго да правиш?
Привличало ме е, разбира се, но когато започнеш да рисуваш, ти просто не можеш да го смениш с другия свят.
Като какъв художник се определяш?
Във всичко. Аз обичам и реализма, обичам дърворезбата, орнаментиката, пластиката. Всичко, което ме развълнува, обичам да го правя.
Какви техники използваш? Имам чувството, че обичаш да експериментираш, че непрекъснато търсиш нещо ново, различно...
Да, той и животът те увлича по този начин, защото, например, ако започнеш да правиш дизайн на някакво заведение или ресторант, те кара по-съвсем различен начин да мислиш и да ръководиш нещата. Там вече нещата са съвсем други, със съвсем друг материал, а иначе, в моите графики е стандартното рисуване с перо, с туш и съответно с печат, цинкография, която е много специфична и много интересна, защото, когато правиш цинкография, рисуваш точно обратното на фотоснимката. Което е черно, трябва да бъде бяло и малко е трудно, но успявам да се справя. Със суха игла се прави. Иначе пробвам с живописта. Много ме е влякла дърворезбата, затова и направих "Св. Иван Рилски".
Дърворезбата ли е голямата ти любов?
Ако погледнем реално в исторически план, преди да започнат да правят големите скулптури, хората са започнали да правят орнаментика по бойните копия, по къщите, които са строели. След това вече започват да правят скулптурите и големите неща, които стават в Египет, в Сирия, Вавилон, Рим.
Освен с четка и с длето, ти работиш и с музика, с ноти. От къде тази страст към музиката?
Не мога да я обясня. Просто сядаш и твориш. Тя се появи, когато навремето в пионерските домове ходехме да играем. Майка ми беше хореограф. Играехме народни танци. Като останеше време, аз се промъквах, имаше пиана в страничните стаи, и започнах дрън-дрън-дрън, та до ден днешен. Просто ми идва отвътре. Не мога да ти кажа как, но даже съм щастлив, че бях направил музика за филм и спечелихме награди. Аз спечелих 3-то място. В Сеул. Режисьорът, който прави филма, спечели първо място за режисура, а на нас ни дадоха 3-та, 4-та награда за грим и музика.
Продължаваш да композираш?
Да. По-малко, защото тук толкова си разпилян. Някой път, когато има време - да!
Кое е било най-приятното ти преживяване тук, на американска земя?
Най-приятното ми преживяване са тези изложби, които правим, защото там се събираме много хора и американци, и емигранти, които оценяват нашето изкуство.
Приемаш ли, че Америка е станала съдбата ти?
Ами то стана, защото няма накъде. Когато дойдеш и живееш малко повече години. Приблизително същите години, които си живял и в България. И когато дойдеш от един малък град. Чикаго си е Чикаго. Просто един огромен град, който има изненади, има всичко, но то това е красивото. Да свикнеш с него, да се приспособиш към града, да живееш, да работиш и просто да успяваш.
Допускаш ли, че някой ден можеш да се върнеш?
О, разбира се. Всеки го крепи това. Един ден, да, разбира се, ще се върнем. Защото аз никога няма да заменя природата на Сините камъни, на красотата на боровете, на вековните букове. България си е красива. Сливен е един много интересен град с доста мургави хора там, обаче е интересен като фолклор. Аз просто си харесвам България. Не може да не се върнеш. Трябва да се върнеш!
снимки: Личен архив
На 12 ноември се надършиха 100 години от рождението на цигуларя Петър Арнаудов - български музикант, който дълги години неотменно присъства в концертния живот на страната, същевременно един от най-известните наши цигулкови педагози. Петър Арнаудов е роден в София, син е на уважавания професор Михаил Арнаудов. Учи цигулка при Владимир Аврамов,..
26 песни отиват на големия финал на Младежкия конкурс за нова песен, който ще се проведе днес, 22-ри ноември , съобщиха от "Музикаутор". Финалистите са определени с лед оспорвано състезание в двете конкурсни вечери в сряда и четвъртък – 20-и и 21-ви ноември. Финалът ще се проведе в Националния студентски дом от 17 часа, а входът е 10 лева...
" Портерът на "Ахинора" за всеки, който е заставал пред него , съм сигурен, че няма как да отрече обаянието, което струи от него, онзи поглед, който всеки определя по различен начин , за едни той е тъжен, за други е прекалено вглъбен и като че ли това състояние на вглеждането в тези очи много често зависи от нашето собствено настроение, разказа за..
Утре вечер в Sofia Live Clubот 21.00 часа ще дебютира алтърнатив рок бандата Ace Bullet. На концерта ще звучат хитове на Лейди Гага. "Това е сбъдната мечта за мен. Смелостта на Лейди Гага да експериментира с различните жанрове и стилове, доказва, че тя няма граници като артист. Точно това ме вдъхновява", разказа пред БНР вокалистката..
Как една посребрена мастилница със сецесионова украса свърза две теми - тази за лукса във всекидневието и за окопното изкуство, разработвани от етнолозите в Русе? Мастилница с фигура на девойка, която държи писмо в едната си ръка и огледало в другата, украсява новата изложба "Луксът в "Малката Виена", подредена в Музея на градското всекидневие...
Скулпторът, художник и преподавател в УАСГ Йордан Леков представя в галерия-книжарница "София прес" своята изложба "Маврографии" . Заглавието съдържа думите мавро – от гръцки черно, графо – отново от гръцки: форма на писане, изписване , обясни художникът в интервю за БНР. В творбите си той е използвал хартия, туш и вода. "Самите рисунки..
В шестото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Музикално събитие на седмицата: “Реквием“ от Верди на сцената на Софийската национална опера и балет под диригентството на Даниел Орен - Отзвук от оперната гала на Анджела Георгиу със Софийската..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..
Трудно е да си представим, че война, струвала живота на стотици хиляди и прогонила милиони от домовете им, може да ескалира още. Но броени седмици след..
" Световният ред, какъвто го познаваме , в България, в ЕС, в т.нар. Колективен Запад, вече не съществува. В момента се създава нов световен ред..