Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

600 000 подписа за референдум са политическа спирачка към еврозоната и сигнал към Брюксел и Франкфурт, отбеляза той

Стоян Панчев: Счетоводни трикчета за 2023 г. не намаляват дефицита дългосрочно

Еврозоната позволява гръцки сценарий, защото субсидира дълга, подчерта икономистът от ЕКИП

Стоян Панчев
Снимка: БГНЕС

Всички счетоводни начини да се намали дефицитът за 2023 г. не го намаляват дългосрочно. Целта на Маастрихтските критерии е дългосрочно да имаме здрав бюджет, а не за една година да го намалим.

Това мнение изрази пред БНР Стоян Панчев, икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Със "счетоводни трикчета" цялата идея се губи, смята той.

Ако целта на намаляването на дефицита до 3% са критериите за еврозоната, изобщо няма смисъл да се занимаваме с ПВУ и европейските средства. В методологията, по която ЕК оценява дефицита, те не фигурират, поясни Панчев. По думите му "това би трябвало да не е релевантно към разговора".

"Държавните предприятия – в каква степен да ги декапитализираме, за да затворим дупката в бюджета – възможно е, но не е добра бюджетна практика да се източват държавните предприятия, за да затворим за една година дефицита", коментира Стоян Панчев в предаването "Преди всички".

"Някак си се опитваме да го намалим за 2023 г., но не говорим за намаляване на тези дефицити в дългосрочна перспектива. Същевременно държавните предприятия започват да работят по-зле", допълни той.

Затягането на разходите на ведомствата е възможно, но повече от половин процентен пункт намаление на дефицита не може да се постигне, са изчислили икономистите от ЕКИП.

От капиталовата програма може да се получи най-голямо намаление на дефицита, но е важно кои точно проекти ще бъдат премахнати, за да стане ясно възможно ли ще е, или не, каза още Стоян Панчев.

"Там има пространство за намаляване на разходите."

За да се стабилизира дефицитът, трябва да се таргетират разходите, изтъкна икономистът. Според него това трябва да бъдат "системни разходи, които да бъдат намалени. Не конкретно за 2023 г."

Панчев посочи като вариант за подобряване на приходната част да се възстанови намаления ДДС. По думите му всичко останало е контраппродуктивно за дългосрочния ръст на икономиката.

"Станат ли данъците твърде високи, хората имат стимул да ги отбягват."

Икономистът не вижда риск от гръцки сценарий пред страната ни. Той отбеляза предпазната роля на валутния борд за това.

"Не мисля, че сме близо до гръцки сценарий. България има вторият най-нисък дълг в Европа като процент от БВП. За да получим гръцки сценарий, трябва сме в еврозоната. Еврозоната позволява гръцки сценарий, защото субсидира дълга."

Стоян Панчев изрази дълбоки съмнения, че дори да постигнем 3% дефицит за тази година, ще влезем в еврозоната. Освен това според него 600 000 подписа за референдум по темата са ясен политически сигнал към Брюксел и Франкфурт, тоест "има и политическа спирачка".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51