Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

600 000 подписа за референдум са политическа спирачка към еврозоната и сигнал към Брюксел и Франкфурт, отбеляза той

Стоян Панчев: Счетоводни трикчета за 2023 г. не намаляват дефицита дългосрочно

Еврозоната позволява гръцки сценарий, защото субсидира дълга, подчерта икономистът от ЕКИП

Стоян Панчев
Снимка: БГНЕС

Всички счетоводни начини да се намали дефицитът за 2023 г. не го намаляват дългосрочно. Целта на Маастрихтските критерии е дългосрочно да имаме здрав бюджет, а не за една година да го намалим.

Това мнение изрази пред БНР Стоян Панчев, икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Със "счетоводни трикчета" цялата идея се губи, смята той.

Ако целта на намаляването на дефицита до 3% са критериите за еврозоната, изобщо няма смисъл да се занимаваме с ПВУ и европейските средства. В методологията, по която ЕК оценява дефицита, те не фигурират, поясни Панчев. По думите му "това би трябвало да не е релевантно към разговора".

"Държавните предприятия – в каква степен да ги декапитализираме, за да затворим дупката в бюджета – възможно е, но не е добра бюджетна практика да се източват държавните предприятия, за да затворим за една година дефицита", коментира Стоян Панчев в предаването "Преди всички".

"Някак си се опитваме да го намалим за 2023 г., но не говорим за намаляване на тези дефицити в дългосрочна перспектива. Същевременно държавните предприятия започват да работят по-зле", допълни той.

Затягането на разходите на ведомствата е възможно, но повече от половин процентен пункт намаление на дефицита не може да се постигне, са изчислили икономистите от ЕКИП.

От капиталовата програма може да се получи най-голямо намаление на дефицита, но е важно кои точно проекти ще бъдат премахнати, за да стане ясно възможно ли ще е, или не, каза още Стоян Панчев.

"Там има пространство за намаляване на разходите."

За да се стабилизира дефицитът, трябва да се таргетират разходите, изтъкна икономистът. Според него това трябва да бъдат "системни разходи, които да бъдат намалени. Не конкретно за 2023 г."

Панчев посочи като вариант за подобряване на приходната част да се възстанови намаления ДДС. По думите му всичко останало е контраппродуктивно за дългосрочния ръст на икономиката.

"Станат ли данъците твърде високи, хората имат стимул да ги отбягват."

Икономистът не вижда риск от гръцки сценарий пред страната ни. Той отбеляза предпазната роля на валутния борд за това.

"Не мисля, че сме близо до гръцки сценарий. България има вторият най-нисък дълг в Европа като процент от БВП. За да получим гръцки сценарий, трябва сме в еврозоната. Еврозоната позволява гръцки сценарий, защото субсидира дълга."

Стоян Панчев изрази дълбоки съмнения, че дори да постигнем 3% дефицит за тази година, ще влезем в еврозоната. Освен това според него 600 000 подписа за референдум по темата са ясен политически сигнал към Брюксел и Франкфурт, тоест "има и политическа спирачка".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Георги Каприев

Георги Каприев: Популизмът е политически бездарен, влачи се след народа и не поема отговорност

Популизмът е по дефиниция политически бездарен, политически импотентен, той се влачи след онова, което нарича народ, а не го води, и това има за ефект отказа от отговорност. Това каза проф. Георги Каприев, философ и университетски преподавател, който представи пред БНР новата си книга "Българските разломи", която е в книжарниците от началото на..

публикувано на 21.02.25 в 16:33
Мартин Иванов

Доц. Мартин Иванов: Няма митове за Народния съд, а неистини и полуистини

"Няма митове. Има просто неистини и полуистини , има политически употреби ." Това каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес. Според него " обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава ",..

публикувано на 21.02.25 в 10:11

Какви са нагласите в Германия преди предсрочните парламентарни избори?

В неделя в Германия предстоят предсрочни парламентарни избори, след като тройната коалиция на социалдемократа Олаф Шолц със Зелените и либералите се разпадна ден след изборната победа на Доналд Тръмп. Причината за провала година преди регулярните избори е трайното неразбирателство между трите партии в икономическата политика , след като стана..

публикувано на 21.02.25 в 07:55

От полето до масата: Какви са проблемите, за да стигнем до тук?

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги у нас. Фокусът е подкрепа на малките и семейни магазини . Хората обаче се оплакват, че там цените са още по-високи .  Втори бойкот на големите търговски вериги у нас Организатори на бойкота: Подкрепете квартални магазини и семеен бизнес! "Не може да говорим само за веригите...

публикувано на 20.02.25 в 09:13

Втори бойкот на големите търговски вериги у нас

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги. Организаторите апелират потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които, по думите им, "ежедневно биват мачкани от веригите". 7,9 милиона лева спад в оборота на търговските вериги – това е равносметката след бойкота от 13 февруари. Правителството..

публикувано на 20.02.25 в 08:40
Деца, използващи вейпове

Забрана на вейповете: Ще доведе ли това до разцвет на черния пазар?

Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху диларите на дрога . Това е една от новините след вчерашния Консултативен съвет за национална сигурност при президента.  След КСНС за наркотиците: Ще бъдат предложени промени в нормативната база Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и..

публикувано на 19.02.25 в 14:44
Снимката е илюстративна.

6.4 милиарда лева е заложеният дефицит в проектобюджета

6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави три на сто от брутния вътрешен продукт на касова основа.  Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма.  Малко преди 23 часа снощи, на сайта на министерството бяха публикувани документите.  За целия..

публикувано на 19.02.25 в 01:55