Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

600 000 подписа за референдум са политическа спирачка към еврозоната и сигнал към Брюксел и Франкфурт, отбеляза той

Стоян Панчев: Счетоводни трикчета за 2023 г. не намаляват дефицита дългосрочно

Еврозоната позволява гръцки сценарий, защото субсидира дълга, подчерта икономистът от ЕКИП

Стоян Панчев
Снимка: БГНЕС

Всички счетоводни начини да се намали дефицитът за 2023 г. не го намаляват дългосрочно. Целта на Маастрихтските критерии е дългосрочно да имаме здрав бюджет, а не за една година да го намалим.

Това мнение изрази пред БНР Стоян Панчев, икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Със "счетоводни трикчета" цялата идея се губи, смята той.

Ако целта на намаляването на дефицита до 3% са критериите за еврозоната, изобщо няма смисъл да се занимаваме с ПВУ и европейските средства. В методологията, по която ЕК оценява дефицита, те не фигурират, поясни Панчев. По думите му "това би трябвало да не е релевантно към разговора".

"Държавните предприятия – в каква степен да ги декапитализираме, за да затворим дупката в бюджета – възможно е, но не е добра бюджетна практика да се източват държавните предприятия, за да затворим за една година дефицита", коментира Стоян Панчев в предаването "Преди всички".

"Някак си се опитваме да го намалим за 2023 г., но не говорим за намаляване на тези дефицити в дългосрочна перспектива. Същевременно държавните предприятия започват да работят по-зле", допълни той.

Затягането на разходите на ведомствата е възможно, но повече от половин процентен пункт намаление на дефицита не може да се постигне, са изчислили икономистите от ЕКИП.

От капиталовата програма може да се получи най-голямо намаление на дефицита, но е важно кои точно проекти ще бъдат премахнати, за да стане ясно възможно ли ще е, или не, каза още Стоян Панчев.

"Там има пространство за намаляване на разходите."

За да се стабилизира дефицитът, трябва да се таргетират разходите, изтъкна икономистът. Според него това трябва да бъдат "системни разходи, които да бъдат намалени. Не конкретно за 2023 г."

Панчев посочи като вариант за подобряване на приходната част да се възстанови намаления ДДС. По думите му всичко останало е контраппродуктивно за дългосрочния ръст на икономиката.

"Станат ли данъците твърде високи, хората имат стимул да ги отбягват."

Икономистът не вижда риск от гръцки сценарий пред страната ни. Той отбеляза предпазната роля на валутния борд за това.

"Не мисля, че сме близо до гръцки сценарий. България има вторият най-нисък дълг в Европа като процент от БВП. За да получим гръцки сценарий, трябва сме в еврозоната. Еврозоната позволява гръцки сценарий, защото субсидира дълга."

Стоян Панчев изрази дълбоки съмнения, че дори да постигнем 3% дефицит за тази година, ще влезем в еврозоната. Освен това според него 600 000 подписа за референдум по темата са ясен политически сигнал към Брюксел и Франкфурт, тоест "има и политическа спирачка".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Евелина Славкова

Евелина Славкова: Българските младежи са песимисти за света, но оптимисти за България

Българските младежи са песимистични за света, но оптимисти за България . Това каза пред БНР Евелина Славкова, социолог от Изследователски център "Тренд", която коментира изводите от проучването  "Младите хора в България - ментални рискове, предизвикателства и перспективи": "Българският младеж е оптимист за развитието на България, оптимист за..

публикувано на 02.10.24 в 16:48

Има по-голяма чувствителност към насилието над жени, но случаите растат

" Има по-голяма чувствителност сред обществото, че насилието над жени е съществен проблем . Последните социологически изследвания показват, че 84% от българите смятат, че имаме сериозен проблем, конкретно и с домашното насилие. За жалост обаче случаите продължава да нарастват. Има 50% ръст на новообразуваните досъдебни производства ". Това заяви..

публикувано на 02.10.24 в 10:52

Около 25% от българите вземат бързи кредити, малко над 1/5 спестяват

73% от хората отчитат, че спестяванията им са намалели заради високата инфлация след средата на 2021 г. Това регистрира социологическо проучване на агенция "Тренд", извършено по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).  "Правилната форма означава първо да платим на бъдещото себе си, чак тогава да харчим остатъка. При..

публикувано на 02.10.24 в 09:13

Кампания: Агресията в училище може да се преодолее със спорт

Със спорт може да се преодолее агресията в училище. Това е посланието на кампанията на Държавната агенция за закрила на детето "Бъди смел, бъди добър". Б ългарски олимпийци се включиха в инициативата в столичното 140-то училище "Иван Богоров". Ивет Горанова е част от кампанията. Какво по-добре от час по физическо, ако упражненията ти ги води..

публикувано на 01.10.24 в 11:35

"В Северна България – от Видин до Русе, няма никой". Лицево-челюстните хирурзи са на изчезване

Специалността лицево-челюстна хирургия у нас е в криза. За това алармира д-р Лиляна Димитрова, специалист с 40-годишен стаж. "Останаха малко. Вероятно работещите са не повече от десетина. Всички останали вече са пенсионери ", пояснява д-р Димитрова пред БНР. Специалността е в криза . Точките, в които са достъпни подобни специалисти, са..

публикувано на 01.10.24 в 06:59

Иван Анчев: Само Москва има полза от разрастване на конфликта в Близкия изток

Бяха изпуснати много възможности за дипломация , заяви пред БНР експертът по контратероризъм и международна сигурност Иван Анчев, който е и директор на Центъра за изследване на глобални хибридни заплахи. Коментарът му е по повод на увеличаващото се напрежение между Израел и "Хизбула".  Откриха тялото на лидера на "Хизбула" Израелската..

публикувано на 30.09.24 в 10:28
Херберт Кикъл, лидер на австрийската крайна десница.

Крайната десница в Австрия печели за първи път парламентарни избори

Крайната десница в Австрия спечели за първи път парламентарни избори в алпийската република, но не е сигурно, че ще оглави следващото правителство. При преброени 100% бюлетини Партията на свободата получава почти 29 процента от гласовете, но е нежелан партньор от повечето парламентарни партии. Втора политическа сила е Народната партия на..

публикувано на 30.09.24 в 07:28