"Аз лично очаквах още днес или утре тези мерки да бъдат взети. Казахме, че до 5-и трябва да се вземат спешни мерки, но след 5 юни трябва да се търсят дългосрочни, като петте страни - България, Румъния, Полша, Унгария и Словакия да се включим пряко в тях", каза министър Гечев.
"Всичките разглеждаме едностранните мерки като временна мярка, която обаче свърши работа. ЕС започна да работи като съюз и то бързо."
Eвропейската комисия подготвя 6 култури, сред които и слънчогледово олио, които да бъдат поставени под особен надзор, съобщи още Явор Гечев.
"Ние констатираме в последните 3 месеца завишаване на количествата сухо мляко, внесено в България. Много сериозно настояваме за него и за меда, за включване в допълнителен пакет, за да може в бъдеще, ако се създадат проблеми, да бъде реагирано."
В България има много големи количества различни култури, които не можем да обработим до нова реколта, а и не можем да изнесем. Страните членки поискаха продуктите да са още 9 – сред тях пилешко месо, яйца, дори ябълков сок, посочи още аграрният министър.
"Ние не настояваме за крайност на мерките. Искаме коридорите да бъдат коридори. Това, което се случва, не устройва нито Украйна, нито България, нито ЕС. Пазарите биват губени и от България, и от Румъния, и от Украйна. Търговете за различни доставки се печелят масово, с най-ниска цена, от Русия."
"Кризите идват тогава, когато пазарът се нарушава. Черно море няма да е същото в следващите 10 години, дори войната утре да спре. Коридорите трябва да се урегулират. Коридорите трябваше да са коридори, а те спират в България, спират в Румъния, спират в Унгария, спират в различните страни, на практика не тръгват оттук. Същевременно има суша в Испания, но тези количества не отиват точно в Испания, не отиват и в други, трети държави, както и ние загубихме пазари", изтъкна още в коментара си пред медиите Явор Гечев.
Настояваме за решение с коридорите – да не натоварват допълнително нашата икономика, тоест за баланс, подчерта земеделският министър.
Той декларира, че оставаме приятелска държава на Украйна, но е категоричен, че коридорите трябва да се усъвършенстват.
"Трябва да се търсят пазари. Европа не може да погълне всичките стоки."
Защо Румъния не забрани вноса на селскостопанска продукция от Украйна?
Румъния сякаш не бързаше да вземе решение относно зърнените култури, идващи от Украйна – проблем, който е напът да фалира много местни фермери, поясни пред БНР кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева.
"В Румъния се получават и разпределят 3 милиарда евро годишно от ЕК, директна подкрепа от 2 милиарда за фермерите и около един – за инвестиции и може би от страх, че ако се опълчат на европейските институции, ще загубят тези пари, румънците сякаш дадоха леко на заден ход."
Най-големият страх е, че скоро по щандовете на румънските магазини може да няма румънски хляб, коментира журналистът.
Загубите, които търпят румънските фермери, са огромни. Прогнозата за реколтата на румънската пшеница за тази година е много добра, даже се очаква леко увеличение. За миналата година загубите на страната възлизат на милиарди, описа картината Ганчева. По думите ѝ румънските фермери настояват за 200 милиона евро компенсация и са поставили ултиматум на властите. Подготвя се мащабен национален протест на 7 юни.
През Румъния преминава 60% от украинското зърно и местните производители търпят много по-големи загуби от българските.
Прасета ли изядоха украинското зърно в Испания, вместо гладуващите в Африка? Тази тема развиха местни медии. По данни на ООН страната е най-големият вносител на украинска пшеница в света и втори – на царевица.
Украинската продукция пристига в страната предимно с кораби през хуманитарните коридори през Босфора, обясни кореспондентът на БНР Маргарита Ралчева.
В Испания има недостиг на зърно. Страната се нуждае от 38 милиона тона годишно, 24 милиона е местното производство. Ситуацията е по-различна, отколкото в Източна Европа, подчерта Ралчева. По думите ѝ се следи внимателно случващото се в Източна Европа, но Мадрид не е склонен да подкрепи исканията на източно-европейските страни.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
По-скъп хляб купуват вече и в Силистра. Увеличението в търговската мрежа е от 20 до 40 стотинки . Според производители толкова рязко покачване на цените не е оправдано. На същото мнение са и потребителите. Доскоро един от най-евтините хлябове беше на цена от 1,50 лева, а днес се продава вече за 1,90 лева , показва проверка в магазините...
" Астрологията е древна наука , която ни напомня за връзката между небесното и земното. Както казва Галилео Галилей: " Математиката е езикът, с който Бог е написал Вселената" , а астрологията ни дава ключа към този език, като разкрива хармонията между движението на звездите и ритъма на нашия живот. Карл Юнг допълва: "Астрологията..
Технологичните обновления в библиотеките са по-напред, отколкото материалната база . Това каза пред БНР новоизбраната директорка на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" доц. д-р Калина Иванова. " Ние сме все повече виртуални, отколкото физически гостоприемни . Трябва да се промени това, за да бъдем с едно приятно лице за..
2025-а ще бъде интересна. Четири големи планети ще сменят знаците , в които са били през последните години. Това е забележително и ще доведе до турбулентност , каза в ефира на "Нощен Хоризонт" Руслан Борисов, познат като астролога Азарей . " Всяка промяна иска ние да се преоблечем в нови дрехи , да се преоблечем в нови мисли, в нови идеи, а..
Как започна и как се развива новият сезон в зимния туризъм у нас, с неговите прелести и проблеми. Това е темата на поредното издание на неделното предаване "Пътувай с "Хоризонт". По нея разговаряхме с Тодор Божинов – по професия продуктов дизайнер, а като хоби – турист, пътешественик, скиор и основател на тематичния сайт Кашкавал турист...
Проливни дъждове заливаха Израел в дните на еврейския празник Ханука, който започва от Коледа и завършва на Нова година. Въпреки дъждовете и опасността от бомбардировки, почитатели от цялата страна пристигаха пред затворената сграда на Музея на карикатурата в град Холон, за да видят изложба на открито, която се подновява всеки ден...
" 11 областни града в страната са с цифри под 1000 евро на квадратен метър . 12 областни града са с цифри от 1000 до 1300. Само два областни града са над 1400 – София с 2400 евро и Варна. Пловдив е до 1300 евро на квадратен метър." Това каза пред БНР Добромир Ганев от Националното сдружение "Недвижими имоти". По думите му, причините за..
" Кабинетът е готов, вариантът е почти финализиран ", заяви пред БНР лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева. "ГЕРБ, БСП, ИТН – беше един от..
Постъпилите сигнали за незаконна сеч, регистрирани на платформата "Защити гората", които се изпращат към Изпълнителната агенция по горите през 2024 г...
Ако Борисов направи това правителство, ще му се получи хитро. Това каза в интервю за БНР Първан Симеонов, социолог и политолог, основател на..