Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кризата с украинското зърно - отражения в България, Румъния и Испания

Снимка: БГНЕС

Министрите на земеделието на страните-членки и вчера не стигнаха до решение за забраната на вноса на украинско зърно и хранителни продукти на заседанието си в Люксембург. Министърът на земеделието Явор Гечев обаче прогнозира, че до дни може да се очаква европейско решение, което да доведе до отпадането на едностранните мерки, въведени от Полша, Унгария и България срещу украинския внос.

"Аз лично очаквах още днес или утре тези мерки да бъдат взети. Казахме, че до 5-и трябва да се вземат спешни мерки, но след 5 юни трябва да се търсят дългосрочни, като петте страни - България, Румъния, Полша, Унгария и Словакия да се включим пряко в тях", каза министър Гечев.

"Всичките разглеждаме едностранните мерки като временна мярка, която обаче свърши работа. ЕС започна да работи като съюз и то бързо."

Eвропейската комисия подготвя 6 култури, сред които и слънчогледово олио, които да бъдат поставени под особен надзор, съобщи още Явор Гечев.

"Ние констатираме в последните 3 месеца завишаване на количествата сухо мляко, внесено в България. Много сериозно настояваме за него и за меда, за включване в допълнителен пакет, за да може в бъдеще, ако се създадат проблеми, да бъде реагирано."

В България има много големи количества различни култури, които не можем да обработим до нова реколта, а и не можем да изнесем. Страните членки поискаха продуктите да са още 9 – сред тях пилешко месо, яйца, дори ябълков сок, посочи още аграрният министър.

"Ние не настояваме за крайност на мерките. Искаме коридорите да бъдат коридори. Това, което се случва, не устройва нито Украйна, нито България, нито ЕС. Пазарите биват губени и от България, и от Румъния, и от Украйна. Търговете за различни доставки се печелят масово, с най-ниска цена, от Русия."

Трябват устойчиви решения, и то скоро. Необходимо е да има дългосрочни мерки. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев по време на среща с еврокомисаря по търговия Валдис Домбровскис, в която участваха и министрите на Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Снимка: БГНЕС

"Кризите идват тогава, когато пазарът се нарушава. Черно море няма да е същото в следващите 10 години, дори войната утре да спре. Коридорите трябва да се урегулират. Коридорите трябваше да са коридори, а те спират в България, спират в Румъния, спират в Унгария, спират в различните страни, на практика не тръгват оттук. Същевременно има суша в Испания, но тези количества не отиват точно в Испания, не отиват и в други, трети  държави, както и ние загубихме пазари", изтъкна още в коментара си пред медиите Явор Гечев.

Настояваме за решение с коридорите – да не натоварват допълнително нашата икономика, тоест за баланс, подчерта земеделският министър.

Той декларира, че оставаме приятелска държава на Украйна, но е категоричен, че коридорите трябва да се усъвършенстват.

"Трябва да се търсят пазари. Европа не може да погълне всичките стоки."

Българските фермери предприеха серия от протести срещу украинския внос.  Снимка: БТА

Защо Румъния не забрани вноса на селскостопанска продукция от Украйна?

Румъния сякаш не бързаше да вземе решение относно зърнените култури, идващи от Украйнапроблем, който е напът да фалира много местни фермери, поясни пред БНР кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева.

"В Румъния се получават и разпределят 3 милиарда евро годишно от ЕК, директна подкрепа от 2 милиарда за фермерите и около един – за инвестиции и може би от страх, че ако се опълчат на европейските институции, ще загубят тези пари, румънците сякаш дадоха леко на заден ход."

Най-големият страх е, че скоро по щандовете на румънските магазини може да няма румънски хляб, коментира журналистът.

Загубите, които търпят румънските фермери, са огромни. Прогнозата за реколтата на румънската пшеница за тази година е много добра, даже се очаква леко увеличение. За миналата година загубите на страната възлизат на милиарди, описа картината Ганчева. По думите ѝ румънските фермери настояват за 200 милиона евро компенсация и са поставили ултиматум на властите. Подготвя се мащабен национален протест на 7 юни.

През Румъния преминава 60% от украинското зърно и местните производители търпят много по-големи загуби от българските.

Прасета ли изядоха украинското зърно в Испания, вместо гладуващите в Африка? Тази тема развиха местни медии. По данни на ООН страната е най-големият вносител на украинска пшеница в света и втори – на царевица.

Украинската продукция пристига в страната предимно с кораби през хуманитарните коридори през Босфора, обясни кореспондентът на БНР Маргарита Ралчева.

В Испания има недостиг на зърно. Страната се нуждае от 38 милиона тона годишно, 24 милиона е местното производство. Ситуацията е по-различна, отколкото в Източна Европа, подчерта Ралчева. По думите ѝ се следи внимателно случващото се в Източна Европа, но Мадрид не е склонен да подкрепи исканията на източно-европейските страни.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
д-р Александрина Перчева

Д-р Перчева: 3 D мамографията е най-прецизният начин за диагностика при плътна млечна жлеза

Месец октомври е обявен за месец на борбата с рака на гърдата – време за осведоменост, превенция и грижа за женското здраве.  " 3 D мамографията е най-прецизният начин за диагностика при плътна млечна жлеза , каза за "Хоризонт" д-р Александрина Перчева, един от водещите мамолоз и и специалисти по образна диагностика в България.  Тя участва..

публикувано на 03.10.24 в 11:48

"Данък захар"?

"Нашият метаболизъм е така устроен, че ние се храним с въглехидрати . Човек гледа да консумира храни с висока енергийна плътност – мазни и сладки храни, и оттам са съвременните заболявания." Това коментира пред БНР диетологът д-р Велислав Георгиев във връзка с предложението да се помисли за въвеждането на "данък захар". Д-р Николай..

публикувано на 03.10.24 в 10:53

Експерти: Не се завръщат щъркели от юг! Това са птици, идващи от север или неотлетели

Връщат ли се щъркелите обратно в България, след като преди повече от месец напуснаха гнездата си и се отправиха към топлите страни? Този въпрос е сред най-коментираните в социалните мрежи, след като сайтът за прогнози Meteo Bulgaria сподели клип на Семчо Миронов , известен земеделец от Монтанско, заснел щъркели, които били отлетели, а сега..

публикувано на 03.10.24 в 06:58

20 години в очакване на закон за доброволчеството

50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на "Евростат" едва 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности - близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа. Мария Тончина:..

публикувано на 02.10.24 в 07:14

Бягане в подкрепа на незрящи хора ще се проведе за седма година в София

Благотворително бягане в подкрепа на трудноподвижни или незрящи хора ще се проведе тази вечер в София.  Организатор на събитието "Светулки RUN" е Софийски планински клуб и началото му е край езерото Ариана в Борисова градина. Информация за инициативата можете да немарите и във "Фейсбук" . Регистрацията започва в 19 часа, а самото бягане - от 20 часа...

публикувано на 01.10.24 в 05:08

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00