От личния лекар през няколко столични болници, прехвърляне между различни специалисти, назначаващи различно лечение, нужда от кръводарители за специфична процедура и финал - лечение в чужбина – този път изминават Мариана Балабанова и нейният син Христо, за да спасят живота на жената. Историята беше разказана отново на пресконференция с участието на хематолога Чавдар Ботев. Той твърди, че в МВР болница са диагностицирали Балабанова с левкемия, а самият той открил, че жената страда от рядкото заболяване Синдром на Мошковиц. Този случай повдига темата за национален разговор – какво се случва с пациентите с тежки случаи в нашата здравна система, заяви Христо Балабанов.
"Майка ми беше подритвана от болница на болница, в изключително тежко състояние и накрая се принудихме да отидем в чужбина, защото тук никой не ни реши проблема. Не само не ни решиха проблема, унизиха ни, обидиха ни с цинично отношение, потиснаха ни психически и не ни дадоха решение. Сгрешени диагнози – явно диагностиката куца. Познания за този тип заболявания и адекватна реакция, което също го няма. Голям проблем се оказва и човешкият морал и отношение към най-тежките случаи. Когато имаш най-много нужда от лекар, ти казват – ние не можем да поемем отговорност. Ако аз не мога да отида при лекар, който да поеме отговорност, къде да отида – в пожарната ли?"
Да се увеличи финансирането на клиничните пътеки за палиативни грижи – това призоваха от пациентската организация "Заедно с теб" във връзка с повдигнатия проблем какво се случва с пациентите в тежко състояние в здравната ни система. Пенка Георгиева потвърди, че тези хора се разкарват от болница в болница.
"Ние получаваме десетки такива сигнали. Не ги искат, защото харчат много публичен ресурс, а тъй като тези лечения са продължителни, дори да има някакви спестени средства семейството, те свършват. Публичният ресурс, който харчат, е голям, а финансирането от НЗОК е малко и тези хора най-често са изхвърляни на грижите на близките, а близките не могат да се справят – нито финансово, нито медицински. Държавата от години нехае относно палиативните грижи."
Заболяването Синдром на Мошковиц е животозастрашаващо, в същото време е рядко и трудно се поставя диагноза, което означава и висока смъртност, невинаги дължаща се на самото заболяване предвид усложненията, до които води то. Това разказа за "Хоризонт" Йоана Янакиева, председател на Българско сдружение "Синдром на Мошковиц". По думите й няма статистика колко българи страдат от болестта. Смята се, че четирима души на милион население годишно се диагностицират с нея.
Поставянето на диагнозата е ключово, подчерта тя.
"Трудно е поставянето на диагнозата, тъй като при различните пациенти може да протече по различен начин, симптомите на заболяването. По този начин пътят на пациента е много различен. Това важи предимно за новодиагностицирани пациенти. Ако те не попаднат при хематолог, поставянето на диагнозата закъснява, изходът често може да бъде летален, тъй като заболяването прогресира изключително бързо и е съпроводено с много усложнения. За пациенти с това заболяване, които са в остра фаза, когато имат такава симптоматика, на първо място трябва в най-спешен порядък да се направи плазмафереза. За щастие в България има обучени специалисти. Тази процедура се извършва в София, в клиники във Варна и Пловдив. Въпросът е да се знае точната диагноза."
Според Йоана Янакиева е важно да се знае колко са пациентите с това заболяване, как и къде се лекуват, както и да има общи насоки за лекарите как да провеждат лечение.
Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Решението е добро за Албания, не е добро за Северна Македония. В България нямаме основание за потриване на ръце . Това мнение изрази пред БНР..
Победата на регионалните избори в провинция Бранденбург не се дължи на канцлера Олаф Шолц, а на кандидата за министър-председател Дитмар Войдке..
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..