"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Едноръки чудовища се взират в бездната

Костадин Костадинов ужким цитира Конфуций, но поне цитатът му беше логически уместен. Пита го една колежка по телевизията дали би подкрепил законодателни инициативи на своите противници, на което Костадинов мъдро отговори, че не е важно какъв цвят е котката, важното е да лови мишки.

И всичко щеше да е точно, ако не беше добавил, че това е "стара конфуцианска мъдрост" - каквато дълбоко не е, защото е от по-ново време. Тоя макиавелизъм за котките всъщност е интелектуална собственост на Дън Сяопин от 80-те години на миналия век. Общо взето се получи малко като в песничката:

Чело коте книжки,

пъшкало с въздишки

Ако не е баш така песента, може и да са я объркали тия, дето я пеят, защото са малки сиви мишки.

Като казахме мишки, се сещаме още една песен да цитираме: 9 милиона мишлета доносничат като дърти ченгета и т.н.

Тази песен беше в стил кънтри, от Зората на демократичните промени в нашата страна, когато бяхме едва ли не 9 милиона тулупи. Ех, къде ги тия милиони сега, пропаднаха в бездната на Прехода, то затова няма и кой да гласува!

Другият интересен опит за цитиране тия дни беше на Филип Станев от Има такъв народ.

Филип Станев беше в президентството по работа, на седянката, наречена Консултации с президента.

И там Тошко Йорданов си каза думичките, но г-н Станев, да не остане по-назад, също поиска да се изкаже. И се изказа:

“Ако позволите, г-н президент, да добавя нещо съвсем кратко. Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд казва, че ако достатъчно дълго се взираш в бездната, накрая и бездната ще се взре в теб. Ние, българските политици, които участваме на избори през последните 2 години близо, правим така, че да се взираме само в бездната. И накрая тя ще се взре в нас. Имам предвид реакцията на обществото, на българските граждани, на българския народ”. Край на цитата.

Нарочно цитирах малко по-разгърнато и съвсем точно, за да усетите контурите на контекста. Макар че звучи като майтап, всъщност е някаква бездна от непостижима мъдрост, дето не подлежи на сериозен анализ.

А г-н Зигмунд Фройд наистина е голям интелектуален бандит и мошеник, той е един Остап Бендер на психоанализата, но не е изпадал чак дотам да си присвоява мисли на Фридрих Ницше, който всъщност е разсъждавал за това как под вежди се гледаме строго с бездната.

Фридрих Ницше действително е не по-малък психопат от Зигмунд Фройд, само че е немец, а Фройд е австриец като Хитлер.

Все пак фалшивият цитат на Филип Станев съвсем не е най-голямата злоупотреба с интелектуалното наследство на Фридрих Ницше. Много преди Филип Станев да го цитира така невнятно, родната му сестра Елизабет Фьорстер Ницше такива каши забъркала от философията на батко си Фридрих, че идеите му ги взела на въоръжение пропагандата на национал-социализма и гореспоменатия Адолф Хитлер. Тази Елизабет била омъжена за един от бащите на антисемитизма. Някой си Бернхард, голяма гадина и привърженик на речта на омразата.

Та, в общи линии тая шайка канибали - национал-социалистите, те са откраднали идеите на Фридрих Ницше и ги взели на въоръжение за престъпната дресировка на германското общество.

А Зигмунд Фройд никога не е злоупотребявал с Ницше и не зяпал безпричинно в бездната като Филип Станев.

Всъщност Ницше с тая бездна е имал предвид следното. Когато се бориш с някакво чудовище, има голяма опасност сам да се превърнеш в чудовище.

Това е така наречената осмоза. Когато се бориш с нещо или някого, постепенно започваш да придобиваш неговите черти.

Примерно - както забеляза и Корнелия Нинова, за да се стигне до днешното джентълменско споразумение, ГЕРБ и ПП-ДБ се осакатиха чудовищно.

Делян Добрев викаше: по-скоро ще си отрежа ръката, отколкото да подкрепя Продължаваме промяната.

Променливият Божанков пък разправяше - да ми изсъхне ръката, ако гласувам за ГЕРБ!

И сега, констатира Нинова, имаме коалиция от джентълмени с една ръка!

И тъй като са съратници с Христо Петров Хазарта, аз бих допълнил: тия джентълмени на българската политика са едноръки бандити!

Има такива машини за хазарт - Едноръкия бандит.

В едната си ръка държа сатър,

с едно око във бездната се взирам.

Аз яздя едноухия катър

и много-много средства не подбирам…