"След края на историята" с доц. Александър Сивилов: Ленин и войната

Владимир Улянов расте в заможно семейство, но съдбата не го превръща в класически руски аристократ, защото брат му Александър се включва в борбата срещу царя. Арестът и смъртната присъда, която получава той, преобръщат живота и гледната точка на Владимир. Независимо че става адвокат, той се заема със защита на интересите на бедните и работниците, а скоро се включва и в радикалната Руска социалдемократическа партия. През 1903 г. вече е водач на една от фракциите, които се създават вътре в партията. Негова е идеята за налагането на социализма с революция и организирането на една централизирана ударна група на професионални революционери. Това е основата на болшевиките.

Първата руска революция от 1905 – 1906 г. доказва възможността за прилагането на неговите възгледи, но царската власт е все още много силна. За да се справи с последствията от революцията, цар Николай II назначава за премиер Пьотр Столипин, който унищожава остатъците от радикалните организации в страната. За пореден път хората, които искат промяна на положението в Русия, се оказват в емиграция. Руските социалдемократи са част от голямата лява международна организация на социалистите известна като Втори интернационал. Основната идея, която я създава, е за общите интереси на работниците по света и факта, че те са различни от тези на богатите. Това разбиране кара социалистическите партии да се обединят в организация, която да се бори за създаване на социалистическо общество. Началото на Първата световна война разрушава единството на световната левица. Партиите, които официално отричат национализма, изведнъж подкрепят своите национални правителства в отпускането на заеми за оръжия, с които да започне световният конфликт. Социалистите във Франция и Германия застават едни срещу други.

В този момент Ленин се оказва лице на радикалната левица в Европа и света. Истинските интернационалисти от европейските социалистически партии отказват да приемат началото на войната. Между 5 и 8 септември 1915 г., в селцето Цимервалд в Швейцария се състои първата международна социалистическа конференция. Там Ленин поставя началото на новото ляво мислене в света.

Формираната група се обявява срещу войната, защото я смята за империалистическа. Той декларира, че световният конфликт е започнал за преразпределяне на колониалните владения, като е подбуждан основно от сблъсъка на интереси на кайзерова Германия и Британската империя. Според неговата идея в този момент правителствата и богатите капиталисти се борят, за да умножат своите пари и територии, а бедните хора, заслепени от национализма, умират по бойните полета. Заради това Ленин призовава работниците да не участват във войната.

Левите в Цимервалд се обединяват около идеята за мир и незабавен край на конфликта. От друга страна те обясняват, че резултатът от бойните действия ще доведе до много тежко обедняване и разрушения и ще предизвика дълбока социална криза. Заради това смятат, че недоволството може да предизвика избухване на революции и предричат в този случай превръщането на Първата световна война в гражданска война, която ще бушува в Европа. Тези идеи залягат дълбоко в основата на всичко, което правят радикално левите през следващите години. Болшевиките се придържат тясно към идеята за съпротива срещу войната, пропагандират срещу нея и се опитват да предизвикат излизането на Русия от нея.

Те са най-последователната партия в противопоставянето на световния конфликт. След като избухва Февруарската революция през 1917 г., точно идеята за край на руското участие в безсмисленото кръвопролитие превръща болшевиките от незначителна политическа групичка в една от най-влиятелните партии.

Не е случайно, че първият декрет на новата съветска власт е „Декретът за мира“. Въпреки че е преди всичко пропаганден ход, насочен към предизвикване на световна революция, в него са залегнали концепцията за незабавно прекратяване на бойните действия без контрибуции и репарации, правото на самоопределение на народите и дори отричането на войната като средство на външната политика. Все идеи на Ленин, които разрушават съществуващия ред, но предлагат една нова реалност, която се стреми да отговаря на интересите на обикновените хора.

Днес, повече от 150 години по-късно, ние сме в същото положение. Светът е в началото на един глобален конфликт, който засега не се разгръща по сценария на касапниците от първата половина на ХХ век. Независимо от това всички виждаме, че войната, която ни заобикаля, съсипва живота на всички обикновени хора, независимо дали са украинци, руснаци, българи, поляци, македонци, американци или африканци. Богатите стават все по-богати, а останалите плащат цената на тяхната алчност за власт и пари. Понякога историческите примери могат да ни покажат някоя вярна идея, макар и тя да се нуждае от преосмисляне, за да може да се приложи в днешната реалност.