Християнският свят се прекланя пред Възкръсналия и вечно жив Иисус Христос

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Румяна Иванова с Георги Боев в предаването ''Рано в неделя''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Христос Воскресе! Воистину Воскресе!

Днес целият християнски свят се прекланя пред Възкръсналия и вечно жив Иисус Христос.

Чрез своята смърт на кръст и чрез своето Възкресение, Господ Иисус Христос е подарил на човеците увереност, че са простени и приети от Бога. Възкръсналият Божий Син станал път към вечността в славата и радостта на Създателя, за всеки който се откаже от греха и застане на Божия страна, срещу греха в себе си.

Разговарям с докторът по теология от Богословския факултет на Софийския Университет Георги Боев за последствията от Възкресението на Христос.

Румяна Иванова: Д-р Георги Боев, днес пеем „Смертью смерть поправ“. Божията сила, която разрушила връзките на смъртта, възкресила Иисус Христос от мъртвите и Го издигнала на всички възможни власти и началства като глава на църквата. Христос победил смъртта с Възкресението си. Как точно, това е валидно за нас, днес?

Георги Боев: Добро утро на Вас и Вашите слушатели! Най-напред бих искал да поздравя всички с „Христос възкръсна!“ в този толкова прекрасен, наистина велик ден. В Свещеното Писание, Библията, ние можем да прочетем най-важното за нашата човешка история. Ако прочетете цялата Библията, ще забележите, че единствено в първите две и последните две глави от нея се говори за един съвършен свят, а всички останали глави говорят за трагедията на човешкия грях и начинът, по който Бог го разрешава. 

В първите две глави, ние четем, че Бог е Този, Който сътворява нашия свят и от всички Негови творения единствено ние сме създадени по Негов образ и подобие, способни да водим осмислен, съзнателен живот, да обичаме с разум и сърце. От факта, че сме създадени по Негов образ произлиза и привилегията и отговорността на човешката свобода, която можем да насочим към обич и покорство на Бога, но и към бунт срещу Него. За съжаление, нашите прародители избират второто. Това води до навлизането на греха в нашето естество и цялата трагедия, на която сме свидетели днес, се дължи на този грях, който става част от нас. А заплата на греха е смърт (Послание на Свети апостол Павел до Римляни, глава 6, стих 23). 

Бог е свят и затова грехът трябва да бъде наказан, но Той не желае ние да умрем, а да живеем в дълбока и близка връзка на любяща зависимост от Своя Създател. За да има истинско наказание на греха е необходимо съвършен представител на човешкия род да заеме мястото на човека в Божия съд над греха. Такъв представител обаче няма, защото всеки един човек се ражда под проклятието на греха. Затова Самият Триединен Бог решава с Второто от Своите Лица да вземе първоначалната човешка природа в Себе Си, да се роди като един от нас, да живее като един от нас, но без грях и да бъде наказан. 

Това е Господ Иисус Христос, Който преди малко повече от 2000 години влезе в човешката история, извървя пътя към кръста. Но смъртта не може да държи Началникът на живота и след като изпълнява мисията Си, Господ Иисус Христос възкръсва от смъртта и се връща обратно там, където е бил. Възкресението на Господ Иисус Христос е ясно свидетелство, че Той е Началникът на живот, Едно от Трите Лица на Единия Бог. След Неговото възкресение, вече пътят за примирението на човека с Бога е открит. Но не за всички, а само за тези, които приемат това свидетелство и се доверят на Божия план за своето спасение. Няма как да се помирим със Бога, ако не приемем Неговото спасително дело за себе си. И всеки, който приеме това свидетелство и се обърне към Бога може отново да се върне в близки взаимоотношения на любяща зависимост от Своя Творец. За да бъде това помирение валидно за нас тук и сега, всеки лично трябва да осмисли Божия план за спасение и да го приеме като единствено основание за мир с Бога. Ние не се раждаме християни, а ставаме такива с лично решение да приемем Божия план за спасение, а възкресението на Господ Иисус Христос е част от този план за изкупление на падналото човечество.

Румяна Иванова: В Евангелието от Йоан, глава 11, стихове 25 и 26 са записани думи на Спасителят към Марта: "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки." Д-р Боев, какъв е Вашият коментар?

Георги Боев: Тук се говори за вечния живот, който Бог приготвил за всеки, който повярва и приеме Неговият план за спасение. Този живот започва от момента, в който ние се доверим и поверим живота си в ръцете на нашия любящ Бог. Този живот няма да има край, за него е загатнато в последните две глави на Библията и на още няколко места, той е вечмостта. С нашите грешни умове и опитности, подчинени цял живот на робството на греха, трудно си представяме свят без грях и без последствията от греха. Но можем да влезем в този живот още днес, ако се доверим на Христос да стане наш Спасител и Господ.

Румяна Иванова: В Посланието на Свети апостол Павел до Римляни, глава 10, стих 9 четем: "защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш." Как можем да имаме увереност в спасението на душата си? Изглежда много просто, само да повярваш.

Георги Боев: Да, наистина Бог не очаква много от нас по отношение изработването на спасението. Ако можехме да се спасим сами, нямаше да се налага на Него Самият да извърви пътя към Голгота. Същевременно тази изповед, за която говори св. апостол Павел е невъзможна, ако Бог не изработи тайнството на вярата в сърцата ни. А тази вяра, за която се говори тук наистина е нещо тайнствено в душата на човека. В някои хора се появява още от най-ранни години, но при други (като мен) често е дългогодишен плод на духовни борби и търсения, през които Бог ни е водил и постепенно ни е разкривал Себе Си и вечната Си воля. Но идва момента, в който усещаме дълбоко в сърцата си един вик, подобен на вика на св. апостол Тома: „Господ мой и Бог мой!“ (Евангелие от Йоан, глава 20, стих28), или подобно на притчата с фарисея и бирника, при която фарисеят се биеше в гърдите, колко е праведен, а бирника не смееше дори нагоре да погледне, а сърцето му крещеше от болка и се удряше в гърдите: „Боже, бъди милостив към мене, грешника.“ (Евангелие от Лука, глава 18, стих 13), или разбойника разпнат до Господ Иисус Христос, който в последните си часове се обърна към Него и Му каза: „Господи Иисусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.“ (Евангелие от Лука, глава 23, стих 42). Това е тайнството на вярата – толкова лесно и същевременно толкова трудно.

Румяна Иванова:  В Първо съборно послание на свети апостол Йоан Богослов, глава 3, стихове 14 и 15 са: "Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт. Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него." Любовта към ближния ли е мярката за спасение и вечен живот?

Георги Боев: Любовта към ближния е своеобразна изповед на истинската вяра. Това е един от белезите на християнина. Ние обичаме, защото първо ние бяхме възлюбени от Бога и в примера на Господ Иисус Христос, който сме призовани да следваме, виждаме съвършената и завършена любов към ближния. Не бихме могли да обичаме по този начин, ако Бог не изработва тази любов в нас, същевременно тази любов ще бъде усъвършенствана едва когато преминем в от този свят, във вечността, в живота освободен от греха и последствията му. Така че не трябва да се отчайваме, ако виждаме в себе си все още незавършеност на тази любов.

Румяна Иванова: Животът е по-силен от смъртта. Възкресението победило проклятието на греха. В Послание на Свети апостол Павел до Ефесяни, глава 2, стихове от 4 до 7: „Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени), и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса, за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса.“

Днес всички се поздравяваме с Христос Воскресе. Всички ли сме възкресени и поставени на небесата в Христа Иисуса?

Георги Боев: От една страна тези стихове говорят за нашата позиция в Христос, която имаме след като сме направили добрата изповед. В този смисъл в Христос са само тези, които принадлежат на Неговата Църква, които са част от Неговото семейство на изкупените чрез кръстната Му жертва. От друга страна тези стихове ни насочват и към надеждата, която имаме за вечния живот - когато всички повярвали в Него ще бъдем възкресени и телесно и ще бъдем завинаги заедно с нашия Спасител в Неговото съвършено Царство.

Румяна Иванова: Да разрешим на Божията любов да ни обедини – „Блажен е оня народ, на който Иисус Христос е Господ!“ 

„Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Желая ви Светла седмица в Божията милост и любов!