Радио пътешествие до интересни великденски дестинации

Несъмнено по време на Великденските празници най-привлекателното място за православните християни е Ерусалим и най-вече – църквата „Свето Възкресение Господне“, където се случва кулминационният ритуал, традиционно предшестващ Великден – спускането на Благодатния огън. Базиликата е построена през XII век на мястото, където според християнската религия Исус Христос е бил разпнат, погребан и е възкръснал.

На Велика събота, вече над 2000 години, хиляди вярващи се стичат там, за да станат свидетели на чудото. Появата на огъня в навечерието на Великден чрез няколкочасови молитви на православния патриарх, духовенството и хилядите поклонници, се нарича „чудото на слизането на Благодатния огън“ и се възвестява с камбанен звън. В първите минути след възпламеняването си този огън е невеществен – не излъчва топлина и не изгаря. Пренася се по цял свят, като единствените, които могат да получат небесния огън, са православните и те го предават на останалите християнски вероизповедания.

Благодатният огън слиза в Кувуклия - параклис в центъра на църквата „Възкресение Христово”, в която се намира пещерата на Гроба Господен, където има особено почитана от всички християни плоча, под която се смята, че се намира гробницата на Исус Христос.

Подготовката за слизането на Благодатния огън започва в събота сутрин. Всяка година параклисът на Божи гроб внимателно се проверява за запалителни средства с цел да се разсее всяко съмнение, че чудото е плод на човешка ръка. Огледът правят представители на мюсюлманската общност в Ерусалим. След това вратите се запечатват с голяма пита пчелен восък. Подпечатват го духовници от католическата, арменската и коптската църква, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб. Това е знак, че всички кандила в параклиса са изгасени.

Според старо поверие, ако благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден на човечеството. Храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие.

Великден е изключително обичан и почитан тържествено и масово празник в съседна Гърция. За гърците това е най-важният християнски празник – дотолкова, че обикновено около две седмици са неучебни и неработни за ученици, студенти и заетите в държавния сектор.

За разлика от българите, гърците не обикалят църквата в събота вечер. В Гърция се прави обиколка на църквата и дори на целия квартал на Разпети Петък, което е известно като обичая „епитафиос“, в превод – плащаница.

С настъпването на Великден, в събота след полунощ, гърците пускат фойерверки и заря и пеят псалмове в празнично облекло.

Един от уникалните местни обичаи, свързани с празника, е разбиването на делви, пълни с вода, на обособени места на остров Корфу на Велика събота. На остров Хиос пък се води „война“ със сигнални ракети между църквите Свети Марко и Богородица, разположени една срещу друга. Обичаят води началото си от периода на турското владичество, когато жителите на енориите направили импровизирани топове за отбрана. А в гръцката област Тракия има обичай, наречен „Изгарянето на Юда“. Той се състои в подготвяне на парцалена кукла (или плашило), която изобразява Юда. С нея се обикаля от къща на къща и се събират съчки, с помощта на които се извършва подпалването на фигурата на Юда на Разпети петък. А на Великден, след полунощ на Велика Събота, в Леонидио в Пелопонес пускат в небето празнични светещи фенери.

Великден е празник на почит и в Италия, който се съпътства от тържествени процесии. Много църкви имат специални статуи на Дева Мария и Исус Христос, които се използват за религиозните шествия на Великден. Най-популярната дестинация в страната по това празнично време е, разбира се, площадът Св. Петър във Ватикана. Папата традиционно отслужва тържествената Великденска меса и поздравява вярващите на десетки езици. Хиляди хора се събират там, за да наблюдават празничното му обръщение и обявяването на Възкресението Христово.

Най-голямата католическа църква в Италия се намира в Милано. Строителството й отнема повече от пет века. Висока е 108 метра и на най-високата й точка е поставена позлатена статуя на Мадоната. Това несъмнено е една от най-внушителните сгради в Европа до днес и думите са твърде недостатъчни, за да я опишат. Там, на Великден през 2020 г., забележителният тенор Андреа Бочели изпълни акапелно християнския химн от XVIII в. Amazing Grace.

Няма как да не споменем Великденския остров. Името му е дадено от първия записан европейски посетител – холандският пътешественик и изследовател Якоб Рогевен, като това е станало именно на Великден – на 5 април 1722 г. Великденският остров е известен със стотиците уникални извисяващи се каменни глави, някои от които са високи до 20 метра и тежат до 80 тона, наречени моаи. Изследователите смятат, че първите жители на острова са пристигнали преди повече от 1000 години, а известните монолитни човешки фигури са били издигнати преди около между четири и седем века. Великденският остров, който е чилийска територия, се намира на около 3500 километра от бреговете на Латинска Америка и се приема за най-отдалечения обитаван малък остров в света. Той е защитен национален парк и обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Снимки: архив