Франция: Малка война в мирно време

Докато се опитва да решава глобалните проблеми, Макрон продължава да е изправен пред обществена криза в собствената му страна, породена от наложената от правителството му пенсионна реформа. Идната седмица Конституционният съвет във Франция трябва да се произнесе дали повишаването на пенсионната възраст с 2 години е извършено легитимно. Преговори между премиера Елизабет Борн и синдикатите не доведоха до нищо, а в четвъртък французите отново бяха по улиците.

Отворен стои въпросът кой ще трябва да покрие прогнозирания от Макрон нарастващ дефицит в пенсионната система. Протестиращите настояват, че това не бива да се случва посредством отнемането на социални права. 

Във Франция през последните седмици това не са единствените зрелищни демонстрации - в региона на Бордо миналия месец стотици бяха ранени, след като протестиращи се опитаха да достигнат до огромни земеделски резервоари, чрез които, според тях, намаляващите водни ресурси биват приватизирани.

Тези каузи на протестиращите във Франция бяха възприети и от активисти в други страни. В предаването "Събота 150" разказваме за перспективата на един такъв участник - българският социолог Жана Цонева, която публикува подробен разказ от две френски демонстрации в края на март на сайта на Колектива за обществени интервенции. 

"Лично за мен това беше някакво невероятно изживяване, доколкото аз никога не съм била в толкова милионен протест. Основният организатор са синдикатите в публичния сектор, които наистина варират от по-умерени до по-радикални и по-леви. Протест с толкова силно изразен социален профил няма как да не е ляв във всичките смисли на спектъра. Всички бяха представени. Имаше даже анархистки организации, международни, всякакви хора - хора, които осъзнават, че независимо от политическите им виждания, тази реформа всъщност ги ощетява, защото прехвърля разходите за поредната криза в системата върху тях. В такива протести обикновено има и по-радикални блокове, които изнасят сблъсъка с полицията. В Париж имаше барикади, огньове, сблъсъци, които се случиха вечерта след официалния край на демонстрацията. Това е една такава стихия. Те просто бяха отпушили едни сили в обществото, кутия на Пандора, които трудно се овладяват. Това са нормални неща за начина, по който французите отстояват правата си", коментира пред БНР Жана Цонева. 

По думите й когато диалогът се проваля, се прибягва до силата. Всъщност реформата мина, Макрон я наложи, избягвайки парламентарния вот и дискусиите, подчерта тя. Според нея протестите по френските улици са отговор на "насилието, което правителството наложи върху хората, прокарвайки тази непопулярна реформа". 

Жана Цонева е участник и в последния протест около Сен Солин на 26 март. Става въпрос за демонстрации срещу вече изградени и планирани нови големи земеделски резервоари, които според противниците им обезводяват съответните райони.

"Говорим за Югозападна Франция, регион Бордо, където от няколко години валежите са много слаби, има суша. Дори правителството бие тревога. Всички трябва да пестят вода. Начинът, по който едрите земевладелци се адаптират към тази суша, е да си строят огромни резервоари в полетата, където чрез помпи се изпомпва подпочвена вода. Реално те приватизират, взимат водата, която принадлежи на цялата страна. Освен че я приватизират, тези резервоари я разхищават, защото те са на открито в полето, не са покрити с нищо и половината вода се изпарява, а другата половина се използва за напояване на т.нар. монокултури, които са изключително и само комерсиално земеделство. Местните малки земеделци с хора от града направиха коалиция, която да даде отпор на тази климатична адаптация на едрите земеделци. Докато на малките им се казва да пестят водата под заплаха от страшни глоби, големите имат цялата вода за себе си. Освен това тези резервоари се строят и с над 70% публични средства, а обслужват частни земеделски земи". 

Полицията обяви протеста на местните като незаконен. А цялата зона около резервоара беше обявена като "червена", т.е. нямаш право да преминаваш, разказа Цонева. 

Подобни казуси и демонстрации вероятно ще виждаме все повече предвид все по-големите периоди на суша на различни места по земното кълбо, включително и в райони на мащабно земеделско производство.

В новините случващото се по време на демонстрации, като тези около Сен Солин, често се събира в думите "стигна се до сблъсъци". Те събират в себе си от една страна хвърлените предмети и опитите за пробив на кордоните, от друга - баражите от гранати със сълзотворен газ, водните оръдия, в случая на Сен Солин и полицаи, които стреляха по протестиращите от АТВ-мотоциклети. Последствията - над 200 ранени, някои в кома, други с изгубено зрение. Малка война в мирно време - като участник я описва и Жана Цонева. И добавя:

"Не можахме да стигнем до резервоара, защото полицията приложи апокалиптично дори за френските стандарти насилие. Един човек загуби едното си око, двама-трима души берат душа в интензивното, една жена беше простреляна пред мен. Протестиращите имаха добра добра подготовка и екип от лекари". 

Цонева очерта два резултата: "Веднага стана протест против полицейското насилие. Мактон се изказа, че режим на водата и строги икономии ще има за всички, но не каза, че ще се преустанови строежа на тези резервоари. Движението продължава и не се отказва, макар самото то да е в шок от нивата на насилие". 

При протестите и стачките срещу пенсионната реформа и този четвъртък се стигна до сблъсъци, барикади и палежи на обществени места. Големи демонстрации се очакват и след седмица, когато Конституционният съд трябва да се произнесе за легитимността на реформата, приета без гласуване в парламента.

Мързи ли ги французите да работят, както интерпретират ситуацията и български карикатуристи, или говорим за прекъсната връзка между разбиранията на политическия елит и интересите на милионите протестиращи? Жана Цонева отговори:

"Там да ти увеличат възрастта за пенсиониране по този начин е измислен проблем. Действително има дефицит, има дупка в бюджета. Не ни се каза, че би могло да се реши този проблем като се спрат трансферите към частния сектор и се започнат трансфери от частния сектор към държавния бюджет чрез по-агресивно облагане".

Този аргумент се отнася най-вече за облагане на най-богатите. Данъци във Франция не липсват, но според изчисления на Оксфам и други организации в периода на стоги ковид ограничения между 2020 и 2022 г., френските милиардери са увеличили състоянието си със 78 процента или 258 милиарда евро. Същите организации настояват за допълнително облагане на това богатство, натрупано и с помощта на публични средства. Що се отнася до френското недоволство: