БДЖ награждава учениците, предотвратили железопътна катастрофа с бързия влак Варна – София

„БДЖ – Пътнически превози“ и Гимназията по железопътен транспорт в Горна Оряховица отличиха с предметни награди и парични премии двамата ученици, които предотвратиха железопътна катастрофа с бързия влак Варна – София на 16 март на гара Дралфа. Никълъс Михайлов е от Шумен, а съученикът му Йордан Киров е от Търговище. Двете момчета са ученици в девети клас и втора година всеки ден пътуват с влак за училището си в Горна Оряховица и мечтаят да станат железничари.

Никълъс Михайлов и Йордан Киров са били в злополучната сутрин  в последния вагон на бързия влак от Варна за София заедно с още петнадесетина пътници, когато вагонът се озовава едновременно на две жп линии, вероятно от грешка в действията на ръководителя на движението на гара Дралфа.  

„Около 7,20 часа на излизане от гара Дралфа тръгнахме да правим отклонение, защото път едно по посока Попово е в ремонт  и реално няма как да се мине.  Трябва да се мине на път две. Когато започнахме да правим отклонението, машината и трите вагона минаха успешно. Четвъртият вагон, в който бяхме ние, в последното купе, първата талига мина по път две, но втората талига остана на път едно. Вагонът започна да се движи напречно срещу самата композиция“, разказа Никълъс. 

„Почувствахме, по-скоро чухме странен шум от вагона, като не премина стрелката и рязко скочихме да видим през прозореца какво става. Тогава усетихме, че се движим по двата железни пътя. Само и единствено Никълъс каза отивам да дръпна спирачката“, споделя Йордан. 

„Нямаше време за размисли и съвети. Просто се пресегнах и рязко дръпнах внезапната спирачка. Спряхме“, допълва Никълъс.  

Във влака са били 60 пътници и жп съставът, а действията на двамата ученици предотвратяват тежка влакова катастрофа. За евентуалните последствия Никълъс разказа: 

„В най-лошия случай, ако не бяхме се усетили и нямаше такива бързи реакции, самият влак щеше да започне да ускорява скоростта и щяхме или да се врежем в стълба, който беше на метър от вагона, когато спряхме, или щяхме да се обърнем жестоко“. 

След задействането на спирачката и реакцията на момчетата, бързият влак спира внезапно, а те получават одобрението на жп състава. 

„Ние веднага излязохме от вагона, за да видим какво е състоянието отвън. След това началник-влакът слезе заедно с кондукторката  и видяха какво се случва. Казах им, че аз съм дръпнал внезапната спирачка. Кондукторката ми каза, че съм направил много хубаво и съм се усетил навреме. Машинистът слезе и се хвана за главата, защото той нямаше от къде да разбере и да види, защото е отпред и нито се чува, нито се вижда“, разказва Никълъс. 

„Забавихме се, имахме престой на гара Дралфа около 100 минути, докато решат какво да правим с вагона, защото нямаше как да се отстрани само той от композицията, и предприеха мерки да отстранят последните два вагона.  Продължихме със стоте минути закъснение“, допълва Йордан.  

Никълъс и Йордан са проявили доблест, коментира директорът на гимназията по жп транспорт в Горна Оряховица Иван Чолаков: 

„Просто момчетата са се намирали в подходящ момент на подходящото място. Била е доста опасна ситуацията  и са отреагирали както трябва, може би, възрастен човек нямаше да отреагира. По една случайност са предотвратили това, което можеше да се случи“. 

Постъпката на двамата ученици директорът на жп гимназията определя като инстинктивна реакция, защото този пит действия при аварийна ситуация все още не се изучава на нивото, на което са деветокласниците: 

„По-скоро от наблюдение, защото те са 9-и клас. Учили са някои неща по здравословни и безопасни условия на труд. При нас е  традиция още с приема на учениците в 8 клас, защото сме в района на жп възел Горна Оряховицаа, всеки един ученик в началото на всяка учебна година преминава инструктаж как да се държи по време на пресичане на железен път, от къде могат да преминат през вагон – товарен или пътнически, какви са условията за безопасност в железопътния транспорт, така че имат някакви бегли понятия. Те са едни от учениците, които са дошли по собствено желание, а не по желание на родителите. Имат амбицията да станат железничари  и се интересуват много от железницата. Както са в 9 клас, могат да ви кажат кой номер е влака, с който пътуват, номерата на вагоните, колко е широчината на железния път, какво е устройството – работи, които даже специалист от някаква жп насока не ги знае“. 

Никълъс Михайлов е от Шумен, кръгъл сирак, за него се грижи баба му. Притесняват се един за друг и за това, вместо да живее в безплатното училищно общежитие, всеки ден момчето пътува с влака до Горна Оряховица и обратно за училището си, за да учи за помощник-машинист.  

„Защото ми е интересно и като цяло съм привързан към локомотивите  и не са ми безразлични, просто като транспорт да ги ползвам. Ние сме повече привлечени към пътищата  и смятаме, че когато пътуваме, можем да научим много неща. Когато се случват такива ситуации, си вадим някаква поука, научаваме някои работи“. 

Йордан Киров е потомствен железничар от Търговище. Баща му и брат му са машинисти и той е тръгнал по техния път, но се е насочил към професията на техник по осигурителните и комуникационните системи в железниците и един ден е категоричен, че ще работи по осигуряването и поддържането на сигурността в жп транспорта: 

„Те са машинисти, а аз съм по осигурителната и комуникационната техника, защото аз съм по-привлечен към тока. За машинистите няма ден и нощ, защото те са постоянно на работа. И за моята професия е така“. 

Никълъс и Йордан са много добри и съвестни ученици, казва за тях директорът на училището, който лично преподава на Йордан по ел. машини и апарати. За постъпката им на гара Дралфа в училище и близките им са били едновременно изплашени, но и горди.  

Двете момчета не винаги безпроблемно са пътували с железниците към и от училището си в Горна Оряховица. Разказват за два от инцидентите: 

„Един път се случи дим от спирачната система. Под талигите започна да дими. Усети се мирис. Машинистът беше слязъл, премахнаха вагона от композицията и продължихме. На гара Славяново катерим, защото там е нанагорнище и някак си усетихме, че ще спрем, защото на Данчо баща му се обади да ни уведоми, че скоростомерът на машината е заминал и ще се наложи да спрем", разказва Никълъс. Данчо допълва, че баща му не е бил машинист на този влак, но си комуникират всички колеги. Никълъс се шегува, че всичко в железницата е телефон – било то развален телефон или само комуникация, важното е, че има телефон и допълва, че влакът спрял на гара Славяново. Машинистът си огледа машината както трябва, но нищо не може да направи. Изчакахме помощна. Дойде след 120-130 минути. Смениха машините и продължихме със закъснение“, разказва Никълъс.  

Двете момчета казват, че не се чувстват герои и споделиха за мечтите си: 

„Повече безаварийни километри и по-малко такива инциденти“, казва Никълъс. 

„Да нямаме такива произшествия по пътищата и да завършим с отличен успех гимназията“, споделя Йордан. 

„Ако мога да го „навия“ да станем една бригада, ще е добре. Представям си се в един локомотив като главен машинист. Общо-взето като добър човек“, допълва Никълъс.  

Двамата деветокласници бяха наградени в края на миналата седмица от БДЖ и ръководството на гимназията по железопътен транспорт  с предметни и парични награди.  

Професионалната гимназия по жп транспорт „Никола Вапцаров“ в Горна Оряховица е единственото училище в България, където се изучават само специалности, свързани с железниците. Четири са защитените специалности, по които учат стотина ученици в редовна и индивидуална форма на обучение. Училището предлага дуална форма на обучение и учениците в 11-и и 12-и клас едновременно работят и учат в железниците.

Железничерската гимназия в Горна Оряховица съществува от 45 години и продължава да обучава само железничари, разказва дългогодишният ѝ директор Иван Чолаков: 

„За съжаление, са малко децата в училище. Под 100 са. Всички специалности са защитени. Ние останахме единственото училище в страната, което все още съществува и в което се обучават ученици само по жп специалности. Има още една професионална гимназия по жп транспорт в Карлово, но тя няма жп специалности“. 

В Горна Оряховица се изучават четири специалности, свързани с железниците.  

„Като започнем от „Ръководител движение“, „Осигурителни и комуникационни системи в железопътната инфраструктура“, „Локомотиви и вагони“ и „Електрообзавеждане на железопътната техника“. Това са четирите основни специалности, по които имаме база и капацитета да обучаваме“, разказва директорът.  

В гимназията по жп транспорт паралелките са маломерни и обединяват деца от цяла България.Гимназията има безплатно ученическо общежитие за 80 ученици, което миналата година беше напълно модернизирано, а децата са по един или по двама в стая. Има и ученически стол за хранене.  

Един от запалените бъдещи железничари е десетокласникът Еркан от разградското село Самуил: 

„Още като бях малък, бях много запален по влаковете. Беше ми приятно да се качвам на машините, да стана машинист. Машинистите, когато минават с влаковете през Самуил, ми казваха – Ставай машинист, ще ги караш. Гледах как ръководителите на движение сигнализират влака. Отговарях им, че като завърша основното си образование в Самуил, ще се запиша в Горна Оряховица“.  

От 11 клас учениците започват с дуалното обучение и два дни работят, а три дена са в училище. В 12-и клас дните на работа и училищно обучение се разменят като брой. Единадесетокласникът Борислав от Горна Оряховица разказа за практиката: 

„Обясняват ни за стрелките, частите на вагоните. С господин Станчев, който ни провежда практиката, ходим до локомотивното депо. Разглеждаме, разказват ни. Записах се тук, заради професията – ръководител движение, и най-вече, заради баща ми, защото е началник на вагонното депо. Някой ден, дай боже, да стана ръководител движение. Хубаво е тук. В 12-и клас по специалните предмети има изпити. Да си ги взема и ще си помисля каква ще ми е работата и къде да работя – дали тук, или ще продължа да уча“. 

Дуалното обучение се провежда във всички структури на НКЖИ и БДЖ в железопътния район в Горна Оряховица, а училището е на метри от тях до железопътната гара. Учениците са разпределени по трима-четирима на наставник.  

На 120 % е реализацията на учениците от жп гимназията, казва директорът Иван Чолаков: 

„Проблемът е, че малко деца завършват. При нас имаме един принцип, че не допускаме деца, които ще започнат работа, да завършват ден за ден. Започват 20 деца, завършват 15. Работата им е свързана с безопасността. Трудно става някой да се пусне случайно да завърши и да отиде да започне работа.  От НКЖИ и БДЖ на 30 юни, когато връчваме дипломите, чакат на входа на гимназията всички, които се дипломират, с трудовите договори. Затова казвам на 120 % реализация. Тази година имам ученик, който не си е взел едната матура, но взе професионалната квалификация, взе си правоспособността и го назначиха на работа“.  

Учениците имат материални стимули, разказва директорът за заплащането при работата от дуалното обучение и за стипендиите: 

„Заплащането при дуално обучение е минимум две максимални стипендии по 60 лева или 120 лева. Те са на 130 лв. основна заплата, вярно, че работят по два дена в седмицата. Скоро имахме разговор с централно управление, по възможност, малко повече парички да им дават за стимул. Те с желание ходят.  Отделно получават и стипендии за защитени паралелки, които не са обвързани с успех и доходи. Отделно БДЖ им предоставя стипендиантска програма. От шестте ученици в дуалната форма в 11-и клас пет имат сключени договори с БДЖ за стипендиантската програма и получават от 150 до 170 лв. отделно стипендии.  

Единствената железничарската гимназия в страната прави активна кампания за прием, за да успее да привлече поне 52 деца за новия випуск: 

„За нас си пожелавам най-вече тази година да направим един по-добър прием. Миналата година от две паралелки, направихме само една. Тази година отново имаме заложени две паралелки. Една паралелка изцяло дуална форма „Локомотиви и вагони“ и една паралелка с две специалности „Ръководител движение“ и „Осигурителни и комуникационни системи“. Започнали сме кампания. Мобилизирали сме и НКЖИ, и БДЖ да съдействат“.  

Кризата в железниците е повсеместна, защото почти нищо не се случва в системата, освен покупката на няколко нови локомотива и ремонт на няколко железни пътя, затова има и отлив от професията на железничаря, коментира с болка директорът на Гимназията по жп транспорт в Горна Оряховица: 

„Примерно управлението на Горна Оряховица – пътническа, е от 1934 година. Казва се електро-механична централизация за управление, с германски релета. Това е истината. За тези години, нищо. Железничарите, които навремето пращаха децата си тука, спряха. От тези деца, които са при мен, от 100, ако има 20 на железничари – това е. По-рано беше точно обратното", казва Иван Чолаков.  

Добрата новина е, че от миналия месец от БДЖ са поели безплатно пътуването на всички ученици в гимназията, които са в специалността „Локомотиви и вагони“.