Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За да увеличи чувствително производството, отбранителната индустрия иска гарантирани поръчки и след войната, смята експертът от RUSI

Тревър Тейлър: 1 милион снаряда няма да са достатъчни, за да надделее Украйна

"Много е трудно да си представим как Украйна ще изтласка руснаците от всичките си територии"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 13 февруари генералният секретар Йенс Столтенберг предупреди министрите на отбраната от НАТО, че при сегашните темпове украинската армия изразходва боеприпаси в пъти повече, отколкото страните от Алианса произвеждат. Някои поръчки, отправени днес към оръжейните компании, могат да бъдат изпълнени едва след две години и половина. 

Докато Столтенберг говореше това, руската зимна офанзива в Донбас вече бе в ход. Без да щади хората си, Пригожин хвана в "клещи" защитниците на Бахмут. Заградена от три страни бе и другата украинска крепост - Авдеевка, докато чеченците на Кадиров щурмуваха бродовете край Белогоровка, а морската пехота на Тихоокеанския флот - височините около Вугледар. Въпреки че самата Русия изпитваше логистични проблеми, артилерията й изстрелваше 3 до 4 пъти повече снаряди от украинската - факт с пряко отражение върху развоя на бойните действия. 

Повече от месец трябваше на Евросъюза, за да реагира на предупреждението на Столтенберг. В началото на тази седмица, на 20 март, външните министри от съюза приеха плана на върховния представител за външната политика и сигурността Жозеп Борел, според който през следващите 12 месеца Киев трябва да получи 1 милион 155-милиметрови снаряда. 17 държави членки и Норвегия се съгласиха да обединят усилия в общи поръчки за военно-промишления комплекс на стойност 1 милиард евро. Още 1 милиард бе обещан на онези, които се съгласят да доставят снаряди от собствените си арсенали. 

Нашата страна не се включи в този план, или поне не директно. На срещата на върха в четвъртък президентът Румен Радев отсече, че поне докато бъдещия парламент не реши друго, България няма да доставя снаряди за Украйна и нещо повече – ще изисква гаранции от страните-купувачи, че продукцията ни няма да се озове на бойното поле

Тиери Бретон  Снимка: БГНЕС

Но Тиери Бретон, комисарят по вътрешния пазар, бе повече от доволен след посещението си миналата седмица в България. Пред изданието "Politico" той сподели, че е добил "много важна" гаранция: българските фирми "имат капацитета да увеличат доставките за своите клиенти от Европейския съюз. Страните, които имат запаси от снаряди, ще могат да ги предоставят на Украйна, а производителите ще могат да увеличат производството, за да попълнят отново тези запаси". 

От своя страна, представители на служебното правителство изразиха надежда при посещението на Бретон, че българските предприятия от военнопромишления комплекс, сред тях и произвеждащият въпросните снаряди ВМЗ Сопот, ще получат целево европейско финансиране за разширяване на производството си по натовски стандарт. 

Украйна обаче ще се нуждае от повече от 1 милион снаряда, за да надделее. Европейците имат необходимия производствен капацитет, но различията в схващанията за украинския конфликт и финансовите затруднения пречат на координацията помежду им, посочи в интервю за предаването "Събота 150" професор Тревър Тейлър, който завежда програмата за отбранителната индустрия към британския Кралски институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността RUSI. 

Изминаха 13 месеца, откакто Русия нападна Украйна. Единайсет, откакто в публикация на сайта "Euractiv" миналия април Вие, проф. Тейлър, и Ваши колеги написахте, че е време европейците да започнат да инвестират заедно в общ военнопромишлен комплекс, за да отговорят както на краткосрочните, така и на дългосрочните предизвикателства за своята сигурност. Дали с решението на военните министри от тази седмица Европа най-сетне пристъпва в тази посока?

"Би било прибързано да мислим, че на този етап европейците вече действат в добра координация в областта на въоръжаването. Твърде много са различията между отделните държави в реакциите им към войната Украйна. И, разбира се, има множество различни интереси, които трябва да бъдат нагодени, за да се стигне до съдействие между европейците. Тенденцията от последните десетилетия е към по-тясно сътрудничество, но тя е твърде бавна и на моменти запъва.

Проблемът в случая, поне за някои от европейските страни, е до каква степен да усилят въоръжаването си, от една страна. От друга страна, има два начина това да бъде постигнато. Можеш да купиш оръжие и бойна техника от чужбина, където най-очевидният доставчик са Съединените щати. Някои страни правят точно това. Другият вариант е да се заемеш с производството на това, което ти е необходимо, или сам, или в партньорство с други страни. Това, разбира се, отнема повече време. Доста държави са изправени пред тази дилема. Някои избират и двата варианта. Германците, например, купуват Ф-35, но в същото време си сътрудничат с Франция и Испания за проектирането и производството на нов изтребител."

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Защо е нужно толкова много време на Европа, за да мобилизира огромния си промишлен потенциал (далеч по-голям от руския)?

"Нужно бе време всеки да осмисли случващото се. В голямата си част оръжието, боеприпасите и бойната техника, доставени досега на Украйна, дойдоха от наличните запаси - не от поръчки за индустрията. И, тъй като конфликтът се проточи, стигнахме до момента, в който онези европейци, които искат да помогнат на Украйна, трябва да поръчат необходимото от производителя. Не всички европейски страни обаче са готови или биха могли с лекота да поемат такъв ангажимент, защото много от тях са финансово затруднени. Въпросът е сложен за решаване, защото имаме 27 държави, всяка от които с правителство, което трябва да управлява икономиката си сполучливо, ако иска да бъде преизбрано."

Да се върнем на решението на Евросъюза от тази седмица. От украинска гледна точка, смятате ли, че формулата да се разчита изключително на европейски оръжейници е най-удачна? Не могат ли да се ускорят доставките чрез поръчки до такива масови производители на боеприпаси като Южна Корея например?

"Щом ме питате за Южна Корея, нека кажа, че Сеул предлага широк избор военни продукти на добра цена и ефективни, без да бъдат от най-висша технология. Много от европейските продукти са донякъде по-ефективни, но и малко по-скъпи - особено танковете. Полша се ангажира с военни доставки от Корея, защото корейците показват, че могат да доставят поръчаното сравнително бързо."

За доставянето на 155-милиметрови снаряди на Украйна се заделят общо 2 милиарда евро. Дали тази сума ще е достатъчна, за да убеди оръжейния бизнес да разшири производствения си капацитет?

"Оръжейните компании трябва да съобразят размерите си с желанията на своите клиенти. Отбранителният сектор не е като останалите, понеже в мирно време продукцията не трябва да бъде толкова голяма. Със сигурност това се отнася за производството на боеприпаси, защото в мирно време не се изразходват много от тях - това, което се изразходва, е при военните учения. Във военно време, разбира се, има огромен скок в търсенето.

При това положение, как да определим производствения капацитет, който ни е необходим? Дали да осъразмерим индустрията така, че да се справи при внезапен скок на търсенето? Това би било скъпо и би означавало много работници да стоят без работа. Всички страни са изправени пред този избор - каква част от запасите си да запазят и какъв промишлен капацитет да развият. За някои видове боеприпаси въпросът не е толкова сложен, защото производството е в по-голяма степен автоматизирано. По-лесно и по-евтино е, в случай че поръчките пресъхнат, да се поддържат машини, които не работят, отколкото да се държат работници без работа.Това, от което отбранителната индустрия се нуждае, е уверение, че правителствата няма да се откажат от големите поръчки, които дават сега, веднага щом конфликтът в Украйна бъде уреден. Ако се стигне до такъв момент ще се окаже, че компаниите са инвестирали големи суми, но са останали без клиенти."

Мислите ли, че обещанието за 1 милион снаряда в рамките на година е реалистично? Може ли Киев да се надява, че европейците ще го изпълнят?

"За мен този ангажимент не е неразумен. 12 европейски страни могат да произвеждат артилерийски снаряди. Трябва да се реши въпросът какъв капацитет има всяка от тях и до каква степен е готова да го впрегне в подкрепа на Украйна или на собствените си въоръжени сили. Но обещанието само по себе си не ми се струва извънредно."

Как, ако бъдат доставени, тези 1 милион снаряда "ще променят играта" в Украйна, както се изрази външният министър Дмитро Кулеба?

"Преценката тук е трудна. От развоя на конфликта през последните месеци е много трудно да си представим как Украйна ще изтласка руснаците от всичките си територии. Крим очевидно е най-чувствителната и най-трудната за решаване част от тази задача. Последните месеци показват, че се изискват огромни усилия за твърде малки придобивки, малко като през Първата световна война. Така че въпросът е, ако никоя от двете армии не може да надделее, тогава каква политическа промяна (дали на режима или на отношението му към конфликта) може да се случи, за да накара двете правителства да постигнат някакъв вид споразумение. Не мисля, че 1 милион снаряда ще направят възможно Украйна да надделее над Русия, но очевидно ще помогнат на украинците да дадат отпор на нови руски офанзиви и да нанесат още загуби на злощастната руска армия."

Украински войници обстрелват руските позиции в Донецка област, 26 февруари 2023 Снимка: ЕПА/БГНЕС

Можем ли да обобщим така: планът за инвестиране на 2 милиарда евро, а може би и още 3,5 милиарда,в снаряди дава твърде малко и твърде късно на Украйна?

"Не бих казал, че е твърде малко. Вероятно няма да е достатъчно за изтласкване на руснаците от украинските земи - за това ще трябват наистина огромни количества боеприпаси и техника. Твърдя го, без да съм военен експерт - занимавам се главно с промишления аспект на проблема. На европейците им отне време, за да съгласуват политиката си. И първият проблем, с който се сблъскаха, бе собствената им слабост. Поради тази слабост, която бе изложена на показ (от конфликта), можеха да предложат на Украйна твърде малко от собствените си неголеми запаси. В Германия се стигна почти до скандал, когато правителството реши да достави на Киев бойни машини на пехотата "Мардер", но се оказа, че на практика няма боеприпаси за тях.И, разбира се, спорът за танковете. Мисля, че в Германия се колебаят до каква степен да помогнат на украинците да настъпват ефективно, вместо само да се отбраняват ефективно. Европейският отговор (на събитията в Украйна) определено не е впечатляващ, но и възможностите на Европа по начало не бяха впечатляващи."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Конгресменът от Републиканската партия на САЩ Майк Уолц.

Доналд Тръмп избра Майкъл Уолц за съветник на Белия дом по въпросите на националната сигурност

Доналд Тръмп, който спечели президентските избори в САЩ, обяви, че ще назначи Майк Уолц – конгресмен републиканец от Флорида, за съветник на Белия дом по въпросите на националната сигурност, предаде АФП .  Новоизбраният президент, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, продължава да оформя правителството си след победата на изборите миналата седмица..

публикувано на 12.11.24 в 22:35
Испанският крал Фелипе VI посети днес главната логистична база на испанската армия във Валенсия - 12 ноември 2024 г.

Две седмици след наводненията във Валенсия, отнели живота на над 220 души, крал Фелипе VI отново посети областта

Учениците и студентите от петдесет общини в испанската област Валенсия ще останат по домовете си утре заради опасността от нови проливни дъждове. Поучени от трагедията отпреди две седмици, когато наводнения отнеха живота на повече от 200 души, властите във Валенсия и части от Каталуния разпоредиха ограничения в транспорта. Жертвите на наводненията..

публикувано на 12.11.24 в 22:30
По моста над Москва река  пред храма Василий Блажени близо до Кремъл, Русия, октомври 2024 г.

Със закон в Русия забраняват промотирането на бездетния начин на живот

Държавната дума (долната камара на парламента) в Русия прие закон, който забранява пропагандата на доброволната бездетност. Забранява се пропагандирането на отказа от раждането на деца в интернет, медиите, филмите и рекламите. Нарушаването на забраната ще се наказва с глоба до 400 хиляди рубли, или над 4000 долара, за физически лица и до 5..

публикувано на 12.11.24 в 22:11
Снимката е илюстративна, архив.

Нараства броят на безработните, уволнени след масови съкращения

Нарастване на броя безработните, уволнени след масови съкращения, отчитат от Агенцията по заетостта. През септември тази година в Бюрата по труда след масови съкращения са се регистрирали 156 души, докато през същия месец на миналата година те са били 92-ма. От Агенцията по заетостта посочват в анализ, че областта с най-много освободени поради масови..

публикувано на 12.11.24 в 21:51
Снимката е илюстративна.

Столичната община сезира ДАНС и СДВР за изхвърлянето на опасни медицински отпадъци от болници

Столичната община ще сезира ДАНС и СДВР за продължаващото изхвърляне на опасни медицински отпадъци от болнични заведения. За пореден ден продължават да пристигат опасни биологични отпадъци в софийския Завод за третиране (СПТО). И днес в инсталацията за механично-биологично третиране са постъпили пликове, които са ясно обозначени като опасни,..

публикувано на 12.11.24 в 21:30
Снимката е илюстративна, архив.

През зимните месеци в Плевен осигуряват подслон за бездомните хора

Община Плевен осигурява през зимните месеци подслон за нуждаещи се бездомни хора. Те ще бъдат настанявани в общински имот и ще получават топла храна. Настаняват се в помещение на общинското предприятие "Жилфонд" на улица "Тотлебен"№ 1. Това осигурява Община Плевен на бездомните хора в зимните месеци. Процедурата се осъществява съгласно заповед на..

публикувано на 12.11.24 в 20:59

Директорът на Киевския институт по социология: Украинците са против мир на всяка цена

Мнозинството от украинците няма да приемат всякакъв компромис с Русия, който новата администрация в САЩ се опита да прокара. Това каза за БНР Антон Грушецки, изпълнителен директор на Киевския международен институт по социология.  Институтът публикува днес резултатите от анкета, проведена миналия месец. Според нея 58% от украинците остават против..

публикувано на 12.11.24 в 20:34