Книга разказва историята на ромските жени по време на Втората световна война

публикувано на 24.03.23 в 11:53

акад. Христо Кючуков

Снимка: Ирина Недева

Интервю на Ирина Недева с акад. Христо Кючуков за предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Книгата "Ромската жена и Втората световна война" на акад. Христо Кючуков ще бъде представена тази вечер в София.

"Искаме българската общност, ромската общност, хората по света да знаят за тези жени, за техния героизъм", посочи пред БНР авторът.

Той разказа, че от 15 години живее в Берлин и именно оттам се е породил интересът му по темата:

"Оказа се, че знам много малко за ромския холокост и за това какво се е случило с ромите. Мой колега от Америка предложи да направим съвместно програма за ромския холокост, която да преподадем на студентите в Америка. Това беше причината да тръгнем да обикаляме почти всички концентрационните лагери в Германия и някои в Полша. Някои от жените в книгата са били и в Аушвиц, Полша, в Украйна, в Литва, Латвия, Чехия, Австрия".

Ромската жена е третирана като обект не само от нацистите, но след това и от освободителите, посочи акад. Кючуков в предаването "Хоризонт до обед".

"Този срам остава за цял живот в семейството - върху децата, върху внуците", подчерта той.

По думите му една от причините да не се говори след 1945 г. за това какво се е случвало в концентрационните лагери е точно този срам:

"В ромската култура има неща, които са недопустими в семейството. Например едно от нещата, които са недопустими, е децата да видят голи майка си. Това се е случвало в концентрационните лагери. Второто е остригването на косата на ромската жена - това се счита за някакво много голямо престъпление, защото единствено жената, която е съгрешила или изневерила на съпруга си, е получавала такова наказание. Децата когато виждат, че нацистите остригват косите на майките - за това не е прието да се говори".

По думите му този срам е съществувал някъде до 70-те години.

В книгата част от жените, за които разказвам, са спасявали еврейски и ромски деца от концлагерите или са разравяли масови гробове, които все още са се мърдали, с риск за живота си, отбеляза още акад. Христо Кючуков.

Книгата завършва с художествени биографии на 3 от жените, написани от Мария Касимова-Моасе като текстове за моноспектакъл.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева