Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Конкуренцията не създава прогрес в българската медийна среда, смята той

Илия Вълков: Българските медии правят много компромиси със съдържанието

"Занимаваме се с дребнотемия, които дразнят и все повече отблъскват хората да ползват традиционните медии"

Снимка: БНР

"Българските медии са недостатъчно добре финансирани и правят много компромиси със съдържанието". Това заяви пред БНР преподавателят по журналистика в УНСС Илия Вълков.

"Особено при частните медии - там много често намеса в редакционното съдържание имат рекламните и търговските отдели. Това е проблем. В обществените медии пък има други форми на натиск - от страна на институциите. Засичаме от 2020 г. насам, че се надига процентът на натиска от страна на институции, агенции, общини, местна власт върху редакциите. Това е много сериозен проблем и той не е само на медиите, а се превръща в проблем дори за функционирането на демокрацията. На мен ми се ще да включваме в този разговор слушателите, читателите, зрителите. Доверието в медиите е изключително ниско. Не малка част от хората припознават медиите като придатък на властите. Когато има проблем за решаване в медиите, се гледа като на сеир", коментира той в интервю за предаването "Преди всички". 

Според него пазарът ни е много малък и конкуренцията не създава прогрес в българската медийна среда:

"Занимаваме се с дребнотемия, които дразнят и все повече отблъскват хората да ползват традиционните медии". 

Вълков коментира и доклада на Държавния департамент на САЩ в частта медии, където са изброени множество проблеми, свързани с плурализма, влиянието, независимостта, автоцензурата и сплашванията. Според него този доклад успява да събере рзлични проблеми, случаи, истории, които все още търсят решение: 

"Очертава тревожен тренд - системен натиск от страна на икономически, политически субекти върху медиите, неясно и непрозрачно финансиране, проблеми с корупцията. Отбелязано е, че има непрозрачни практики на правителството по отношение на подкрепа на различни медии при разпределянето на пари от европейски фондове. Тези проблеми са много напоително описани с различни случаи, дори съдебни дела срещу журналисти и медии, на които ставаме свидетели през последните 1-2 години". 

По думите му на европейско ниво вече се работи по търсене на решение за това да се съдят по-малко медии и журналисти. Има работна група, която се опитва да подобри прорачността на разпределянето на пари към медиите от европейските фондове, добави той. 

Според Вълков автоцензурата е резултат именно от тези проблеми - системния натиск и тормоз, под който работят журналистите. По думите му искове за по 1 млн. срещу медии са изключително големи и могат да доведат до унищожението на една медия. Той допълни, че автоцензурата е донякъде обяснима и с икономическата среда, в която работят. 

Сред журналистите няма особена солидарност, когато колега е нападнат или е обект на натиск, изказа мнението си още Илия Вълков. По думите му са единици случаите на подкрепа и солидарност. "Има обаче и колеги, които се наричат журналсити, но на практика не са и те създават платформи, ползвани за бухалки", добави той. 

Преврърнали сме се в дънни създания, смята Вълков и отбеляза: "Свикнахме много с проблемите и да ги приемаме като даденост. Трябва по друг начин да се опитаме да се оттласнем. Надявам се, че някъде горе на повърхността има все още български граждани, които ще ни подадат ръка и ще ни измъкнат". 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Започна унищожаването на заразените с шарка овце в Сливенско

Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Жельо войвода , Сливенско. На място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат евтанизирани. Труповете на животните ще минат през екарисаж , който бе инсталиран тази сутрин в близост до фермата.  Зоната за..

публикувано на 29.11.24 в 15:50

Мариела Куртева: Донорите на яйцеклетки се увеличават, но са крайно недостатъчни

Донорите на яйцеклетки се увеличават, но не са достатъчно . Това заяви пред БНР Мариела Куртева от Фондация "Майки за донорството".  "Имало е години с 5 донора на година, после достигнаха до 300-400. През 2023 г. около 260 жени са дарили", посочи тя.  По думите ѝ обаче над 70 000 семейства чакат донор . " Бездната е огромна, разликата е..

публикувано на 29.11.24 в 15:08
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Алтернативно мнозинство ще е по-харесвано от нова сглобка

Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около него да се получи по естествен път . Тази теза разви в интервю за БНР политологът Първан Симеонов. "Ако г-н Пеевски продължи така само напред, както умее, той е напът да направи грешката на Борисов от..

публикувано на 29.11.24 в 09:09
Нарисувани от съдебен художник скици на обвинените в шпионаж във Великобритания български граждани. От ляво надясно : Катрин Иванова, Ваня Габерова, Орлин Русев, Иван Стоянов и Бисер Джамбазов, 26 септември 2023 година.

Нови подробности от процеса срещу българите, обвинени в шпионаж за Русия

Британските медии продължават да изнасят подробности от процеса срещу българските граждани, обвинени в шпионаж в полза на Русия, след като в четвъртък двама от тях – Орлин Русев и Бисер Джамбазов, се признаха за виновни в Централния наказателен съд – Олд Бейли, в Лондон . Двама от обвинените в шпионаж българи във Великобритания се признаха за..

публикувано на 29.11.24 в 07:44

Акад. Васил Николов: Необходима е стратегия за археологическото наследство, приета на политическо ниво

Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма.  Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..

публикувано на 28.11.24 в 11:45

"Зелена светлина" за новата ЕК, политическото разделение обаче остава

Еврокомисията "Фон дер Лайен 2" получи зелена светлина от Европейския парламент вчера, макар с доста по-ниско одобрение от предишната през 2019-а година. Очаква се тя да встъпи в длъжност от 1-ви декември.   ЕП одобри новата Европейска комисия "Компас за конкурентоспособността" е първата голяма инициатива , която Фон дер Лайен оповести..

публикувано на 28.11.24 в 08:48

Акад. Христо Найденски с предложения за развитие на БАН

На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..

публикувано на 27.11.24 в 12:23