Ваня Щерева: Без спорта нямаше да съм този човек

Ако не беше спортът в моя живот, нямаше да бъда този човек, който съм сега. Думите са на певицата и писателка Ваня Щерева, която гостува в подкаста “Campio” с водещ Христо Денев. Щерева е завършила спортното училище “Георги Бенковски” във Варна със специално лека атлетика, висок скок. Години по-късно любовта й към спорта е все толкова силна. А идолът й в детството е бил Людмила Андонова - Спортист номер 1 на България за 1984 година, когато поставя световен рекорд на висок скок 2.07 м. и я нарежда на четвъртото място във вечната ранглиста на тази дисциплина. Три години по-късно Стефка Костадинова подобрява това постижение в Рим - и до днес недокоснато.

“Идолът ми беше Людмила Андонова. Много я харесвах. Имам албумчета от детството си, пълни със снимки от вестник “Старт”. Людмила Андонова, Стефка Костадинова, Йорданка Благоева. Скоро ги гледах във Варна. Не ми дава сърце да ги изхвърля. Спомням си, че Йорданка Благоева беше дошла на един спортен лагер да ни води тренировка и беше много яко”, спомня си Ваня Щерева. 

"Спортът е моя много любима тема. Той се съчетава с всичко, задължителен е. Ако не беше спортът в моя живот, нямаше да бъда този човек, който съм сега. Аз от първи клас съм метната на стадиона. До пети лека атлетика, после спортна паралелка, след това спортно училище. Така че този юношеският период ми е минал в спорт - в състезания, медали. Много добре помня чувството, докато тичаш на стадиона и имаш да направиш 20 обиколки. Любимото ми дежавю е мирис на окосена трева. И чувстваш, че си много уморен, но в същия момент знаеш, че твоите връстници са някъде по кафетата и пушат цигари и ти става много яко. И си викаш: “Аз пък се боря, гоня някаква цел, ще го победя това, ще взема някакъв медал”.  

В един момент, може би преди 7-ми клас ни разпределяха по дисциплини и мен ме избра треньор за хвърляне на диск. Беше страшен рев. “Как може? Сега ще стана с много широки рамене. Ще ми излязат мустаци!”. Всичките тия истории, но така бяха решили. И майка ми тогава ходи да се моли на треньора по висок скок и той ме взе. Получи се много хубаво. С него си имахме много дълъг състезателен път - Енчо Янев. 

Когато завърших училище и една година ме приеха в Шуменския театър. По време на едно представление играех няколко роли и имаше голяма пауза между излизанията ми на сцената. Имаше едно барче и там течеше някакво световно първенство по лека атлетика, на което скачаше Стефка Костадинова. И аз съм застанала там и започвам да рева нечовешки. Такава носталгия имах към скачането, че едвам се завърнах на сцената да си довърша пиесата. И до ден днешен като видя висок скок и нещо в мен се преобръща.

Преди години, докато пеех, в първата част на музикалната ми кариера, защото сега ще започне нова, реших, че искам да скачам висок скок. И начинът беше да се снимам във видео клип как скачам. Спомням си, че Руши Видинлиев ме облече в една дълга синя рокля и наехме НСА. Ей, на тези снимки се разцепих от скачане. Голям кеф беше”, каза още Ваня Щерева.