Д-р Георг Казер: Климатът се променя значително по-бързо, отколкото сме си мислили

Климатът се променя значително по-бързо, отколкото сме си мислили преди 10-15 години. Само след Парижкото споразумение за климата средната годишна температура се е покачила с почти половин градус. Затопляне с градус означава преместване на снежната граница с около 200 метра. Наблюдаваме все повече екстремни явления като урагани, наводнения и температурни рекорди. Покачва се и морското равнище, казва австрийският климатолог д-р Георг Казер от университета в Инсбрук. Над 10 процента от БВП на Австрия се дължи на ски туризма.

За зимния туризъм климатичните промени имат огромно значение, разбира се. Дори в Алпите сезонът става все по-къс. Зимата идва по-късно и си отива по-рано. А и сякаш зимата се случва само във високата част на планините.

Как се отразява липсата на сняг през зимата на другите сезони?

Нека продължа с Алпите като пример, защото те са от ключово значение за почти целия континент. Вече трета година поред валежите са значително по-малко от средните норми. Вследствие на затоплянето ледниците се топят – вижда се с просто око, как те изчезват. Тези процеси имат пряко отношение към водния баланс. Когато трета поредна година няма достатъчно валежи през зимата и пролетта, а летата са необичайно топли и сухи, водните запаси под повърхността на земята се изчерпват.

Парадоксално е, но засушаването е проблем при все по-честите проливни дъждове, защото почвата не може да поеме огромните количества вода. Вместо това дъждът отмива най-горния плодороден слой почва. Снежната покривка през зимата гарантира постоянен воден баланс, който сега е нарушен и затова наблюдаваме толкова често наводнения и свличания на земни маси.

Липсата на сняг по пистите отдавна се компенсира чрез производството на изкуствен или както е по-правилно "технически" сняг. За това обаче са необходими електроенергия и вода. Оправдана ли е критиката на природозащитниците към оръдията за сняг в ски курортите, д-р Казер?

Три фактора са важни, когато говорим за изкуствен сняг – потреблението на вода, замърсяването на изкуствения сняг, който топейки се влиза в подпочвените води, и електроенергията за производството му. Потреблението на вода е може би най-малкият проблем, защото тя се използва от една страна само през зимата, а от друга – при топенето влиза обратно в почвата.

Не така стоят нещата с другите фактори. Производството на изкуствен сняг не е особено енергоемко, освен това се произвежда само един определен период от годината. Проблемът от екологична гледна точка е, че електроенергията за снежните оръдия се произвежда във въглищни или газови централи.

Това ли е най-големият замърсител в планината, който произвежда най-много вредни емисии в планината?

Обработката на пистите е най-замърсяващата природата дейност в планината. Това го признават дори собствениците и концесионерите на големите ски зони в Алпите.

Но най-големите замърсители са самите туристи, и по-точно – автомобилите им. Така се промени начинът ни на живот, че вече все по-рядко семействата могат да си позволят ски ваканция цяла седмица или 10 дни. Вместо това масово се пътува само за уикенда, понякога стотици километри. Това драстично увеличава въглеродния отпечатък, който оставят туристите.

Не знам как е в ски курортите в България, но при нас заведенията в планината предлагат храна, която рядко е местно производство, а вместо това се транспортира от далеч. Това също е вреда, която бихме могли да си спестим.

Тази седмица завършиха състезанията за Световната купа по ски алпийски дисциплини, които преминаха под знака на липсващия сняг. Кадрите с изкуствено създадена бяла пътека вместо писта насред тучни алпийски поляни обиколиха света. Календарът на Международната федерация по ски ФИС, организаторът на "белия керван", е гъсто изписан от октомври до март със стартове в Европа и Америка. Дори състезатели и треньори призоваха в отворено писмо до ФИС за повече мисъл за природата. Как трябва да се промени зимният туризъм в бъдеще, д-р Казер?

Зимният туризъм ще се промени, когато сметките престанат да излизат, т.е. когато този начин на туризъм повече не се рентира. През последните 2-3 години вече станахме свидетели на първите фалити. Ски курорти в по-ниската част на планината се принудиха да затворят, защото не успяха да се възстановят от икономическите последици на пандемията в комбинация с липсата на сняг. Производството на изкуствен сняг е скъпо, не всеки може да си го позволи.

Другият фактор, разбира се, е климатът. Ако глобалното затопляне продължи със същите темпове, курортите няма да успеят икономически да се справят. По южните склонове на планините снегът е все по-малко, температурите все по-високи, а това не позволява производството на изкуствен сняг.

От една страна туристите са жертва, но в същото време са и причина за климатичните промени. Любителите на ски спорта ще останат още дълго време жертва, защото не можем да спрем глобалното затопляне толкова бързо, колкото ни се иска.

Затова се надявам, че политиците заедно със собствениците и концесионерите на ски зоните осъзнават проблема и ще предприемат още сега първи стъпки към по-щадящ туризъм. Например като разширят обществения транспорт в планината и за достъпа до курортите, така че туристите да не пътуват с автомобилите си. Общественият транспорт може по-лесно и по-бързо да премине към възобновяема енергия, отколкото да накараш хората масово да си купят електроавтомобили.