Преди седмица в "Събота 150" полският политолог Томаш Плудовски изтъкна, че целта на страната му е да формира бъдещ политически център в рамките на ЕС, заедно с мирна Украйна. Но значението на Централна и Източна Европа видимо се увеличава и в момента. Това се случва извън ключовия за региона Вишеградски формат, който се обезсмисли от неутралната спрямо Русия позиция на Унгария на Виктор Орбан.
Какво ще е мястото на Централна и Източна Европа в променящия се ред на континента - интервю с Войчех Пшибилски, главен редактор на изданието "Visegrad inside".
Централна Европа, въпреки че беше дотолкова въвлечена във фантазията за нелиберална демокрация, в момента има водеща роля чрез силния си ангажимент към Украйна – чрез военните доставки и друга помощ. Регионът е по-решителен от други европейски страни, които се държат сякаш още сме в периода след падането на Берлинската стена, в който възходът на либерализма и демокрацията бяха сигурни.
Събудихме се в свят, в който трябва да се бориш за своите интереси и ценности. Централна Европа има водеща роля в това отношение, заедно с Великобритания, което е интересно. Те бяха последвани от големите демокрации на континента, Германия и Франция, които наваксват с решения и действия. В бъдещето, което се формира, за Централна Европа е важно да обособи свои политически глас и политическо пространство.
Но няма как да се пренебрегне реалността – по отношение на икономиката и цялостната им тежест, страните в региона, дори Полша, са по-малки от Франция и Германия. Централна Европа успява да надскочи себе си, но ефективността зависи и от отношенията с останалите страни в Европейския съюз. В този смисъл има добри перспективи, защото регионът върви в една посока с европейските институции – Евросъюзът подкрепя военните доставки, гледа позитивно на бъдещо разширяване, което допълнително ще измести политическия гравитационен център към Централна Европа.
Какви допълнителни условия ще трябва да изпълни този нов център в рамките на Европейския съюз, за да се изравни по значение с френско-германския съюз? От друга страна, дали Берлин и Париж са готови да споделят водещата си роля?
Има естествена борба за власт, която беше видима и преди. След като през 2015 година Доналд Туск като представител на централноевропейска държава оглави Европейския съвет, през неговото председателство се видяха различните позиции по въпроси като имиграцията и разбирането в региона за нуждата от по-строг контрол по границите. Споровете са постоянни, но с времето Берлин и Париж осъзнават колко важна е Централна Европа, не само политически, но и за техните икономики.
В бъдеще очаквам да чувам все по-малко позиции като тази на (тогавашния френски президент) Жак Ширак, който някога каза, че Централна или Нова Европа трябвало да си мълчи. Това беше в годината, в която влязохме в Европейския съюз, и причината бяха разминавания относно трансатлантическата сигурност и войната в Ирак. Регионът ще става все по-равнопоставен играч. Пример е как (сегашният френски президент) Еманюел Макрон заради собствените си национални интереси отиде в Чехия и Словакия, за да спечели подкрепата им за директивата за транспортните работници.
Тя пренебрегва конкуренцията и единния европейски пазар, но пази френския трудов пазар. Макрон разбра, че заради националните му интереси трябва да гради коалиции в Централна Европа. Такова поведение ще наблюдаваме все по-често. Берлин или Париж нямат необходимата власт, за да определят общата европейска политика и ще им трябват съюзи с централноевропейските страни. Те от своя страна също ще търсят политически съюзи на Запад. Това е демокрацията – повече е зачитане на различните политически играчи, отколкото е властови сблъсък.
По-рано споменахте ценностната битка през последното десетилетие, най-общо казано между либералните и консервативни разбирания. В рамките на Европейския съюз либералната страна се олицетворява от Запада, докато консервативната – от Централа и Източна Европа. Няма ли това да спъне съдействието?
Влиятелни консервативни политически сили има и на Запад. Пример е Испания, във Великобритания управляват торите, във Франция нараства влиянието на Националния фронт (на Льо Пен). Консервативните политици винаги ги е имало, също като либералните. Концепцията за Либерален Запад срещу Консервативен Изток не почива на факти както в исторически план, така и като погледнем последните избори в нашия регион.
Това, което се вижда ясно, е непоследователността в действията на определени политици в Централна Европа. Те не са продиктувани от идеология, а от алчност за власт и пари. Видяхме примери за корупция в политическите елити в Централна и Източна Европа, която намали влиянието на региона. Този разлом в европейския проект е много по-съществен от географското разделение.
Преди войната ключовият формат за геополитическите амбиции на Централна Европа беше Вишеградската група. Общите й действия спряха, след като Унгария на Орбан пожела да е неутрална в конфликта и се противопостави на икономическите и военни мерки срещу Русия. Това ли беше краят на Вишеградската четворка?
Форматът, какъвто го познаваме, се превърна в балон, който от 2015 година се издува от амбициите на Виктор Орбан. Помагаше и Полша, която се остави да бъде използвана от унгарската дипломация. И балонът се спука. Ако погледнем документите в основата на Вишеградската група от 1991, те са либерални – в тях се говори за западна интеграция, защита на малцинствени групи и околната среда, добросъседски отношения – всичко, което Виктор Орбан не зачита. Той превърна Вишеградската група в някакъв Франкенщайн, който да пази позициите му в Европа.
Това приключи и досегашното Вишеградско съдействие не може да продължи. Своеобразно вето върху работата на групата наложиха Чехия и Словакия, а Полша е открито критична към унгарската позиция за войната, разочарование от която тази седмица отново изрази и премиерът Моравиецки.
Виктор Орбан на практика е отстранен от вишеградското партньорство. Случвало се и със Словакия през авторитарното управление на премиера Владимир Мечиар през 90-те. Докато положението е такова, партньорството няма да се възобнови. До 2015 то показваше големия си потенциал, както през 2008, когато се противопостави на руското газово изнудване. Има смисъл и нужда от такива партньорства в рамките на Европейския съюз, те са естествени и ще продължат.
След отслабването на Вишеградската четворка заради Орбан, процъфтяха други формати – триъгълника "Славков" на Чехия, Словакия и Австрия; инициативата "Три морета", Централната Петица, Букурещката деветка. Имаме всички тези централноевропейски проекти, защото страните в региона търсят начин гласът им да бъде чут в Европейския съюз. И в неговите рамки другите региони имат свои формати.
В подкрепа на вашия анализ, тази седмица новият чешки президент Петр Павел по време на първата си държавна визита в Словакия, заяви, че Вишеградската четворка в момента е консултативен орган. Както споменахте преди малко, неговата изборна победа и тази на естонския премиер Кая Калас показват, че Централна Европа не е нелиберална по орбански. И докато френският президент Макрон реши да търси път към Виктор Орбан и го приветства в Елисейския дворец, Полша и Словакия поддържат особено активна роля в сегашната ситуация. Вчера те станаха първите страни в Европейския съюз, които ще предоставят бойни самолети на Украйна. Как разчитате този ход, седмица преди срещата на европейските лидери?
Виждаме малко закъсняла, но правилна реакция на Полша и други страни в обещанието за доставка на изтребители за Украйна. Тук водещата роля на Централна Европа се дължи и на съвместимостта на военната й техника с подготовката и въоръжението на украинската армия. Това е още един смел ход, който ще помогне на украинците да спечелят войната, а не просто да поддържат защитата си във времето. Само възвръщането на суверенната им територия ще позволи преговори, в които украинци, руснаци и останалият свят да обсъдят бъдещата архитектура на сигурността в Европа.
Какво е мястото на разширяването на Европейския съюз в геополитическото бъдеще?
Вярвам, че след европейските избори догодина ще имаме нови приоритети, от които ще е част следващото разширяване. Тук говорим задължително и най-напред за включване на Западните Балкани, което би отворило пътя към разширение на Изток, да се надяваме към вече мирна Украйна. Европейският съюз ще трябва да вземе това решение, дори и в този бъдещ момент Украйна да продължава да воюва за част от територията си. Самото оцеляване на Европейския съюз зависи от включването на нови страни, които вярват в проекта.
Това ще бъде и потвърждение и на общата западна позиция в тази война. Тя е, че се стремим към мир, сигурност и просперитет. И разширяването ще зависи от дипломатическата роля на Централна Европа в подреждането на следващите европейски приоритети и евентуално убеждаване на други страни. В момента Швеция е ротационен европредседател, следва Испания. Активната работа по разширяването като перспектива трябва да започне, за да се случи то в следващия или по-следващия европейски мандат.
В рамките на отбелязването на 152-та годишнина от гибелта на Васил Левски във Враца организират факелно шествие. В него ще се включат ученици, представители на институциите и граждани. С 200 факли те ще преминат по пешеходната улица от паметника на Христо Ботев до монумента на Апостола в центъра на града. Там ще бъде представена програма,..
Западната цивилизация може да рухне като Римската империя, освен ако консерваторите не се възродят и имиграцията не бъде намалена, каза лидерът на британската Консервативна партия Кеми Бейдънок в реч на конференцията на Алианса за отговорно гражданство, събрала десни политици от цял свят в Лондон. В реч, излагаща визията си за трансформиране на..
“Европейските страни се сблъскаха по въпроса за изпращането на войски в Украйна”, гласи заглавието на уводната статия в днешния брой на „Файненшъл таймс“. На кризисната среща в Париж, предназначена за постигане постигне консенсус за това как да отговорят на мирните преговори на американския президент Доналд Тръмп с Русия, до това не се стигна. Полша..
Минералната вода в боляровското село Стефан Караджово ще бъде отдадена на концесия при проявен инвеститорски интерес. Повече от 20 години лековитата минерална вода не се използва. Подготвена е документацията за отдаването на концесия и се очаква процедурата да бъде обявена от Министерството на околната среда и водите, информира кметът на..
Кипърският туризъм постави първия за 2025-а рекорд. През януари е регистрирано най-голямото увеличение на пристигналите гости за последните 21 месеца, обяви Статистическата служба. Много по-добър в сравнение с миналия януари е и потокът от резервации от европейските туристически пазари към острова. Януари записа повече от 112 000..
В Обединеното кралство продължава процесът срещу българските граждани, обвинени в шпионаж в полза на Русия. На последното заседание на Централния наказателен съд бяха изслушани адвокатите на Ваня Габерова, Катрин Иванова и Тихомир Иванчев, които продължават да не се признават за виновни. Ръководителите на шпионската клетка Орлин Русев и Бисер Джамбазов..
Самолетна катастрофа е станала на международното летище "Пиърсън" на канадския град Торонто. Самолетът е на американската авиокомпания "Delta Air Lines" и е марка "Bombardier" с 80 души на борда. Пристигал е от Минеаполис, Съединените щати. На видеозапис, заснет от един от тях, се вижда, че самолетът е насред заснежена писта, обърнат по таван. Пожар..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..