Богословският факултет на СУ чества своя вековен юбилей

Отец Иванов: Здравейте! Добро утро на вашите слушатели!

Румяна Иванова: Има ли интерес към богословието у нас?

Отец Иванов: Голяма част от българите, специално за България, откриват своя път в богословието за познание на Бога и Неговите истини, но и за познание помежду ни, познание на себе си. Оказва се, че голяма част от нашите студенти се обучават в нашите магистърски и докторски програми. Радостно е, защото това са хора, които в богословския факултет се опитват да надграждат не само в науката, но и в етапите на своето духовно, личностно и професионално развитие. Затова в Богословския факултет имаме многообразие от студенти. От най-малките, онези, които излизат от ученическата скамейка, онези които идват от семинариите в България, до много възрастни господа и госпожи, които на една зряла възраст се оказват наши студенти. Както те самите казват, желанието им е да се усъвършенстват в живота си. Преди това те са били специалисти в различни професии. Оказва се, че богословието ги привлича с мистиката си. Необикновено важното значение на богословието е в усещането за среща с Бога, чрез науката, чрез Словото, чрез онова, което ние поучаваме от Евангелието. Това е много важно.

Р. Иванова: Практикуват ли дипломираните след това богословие? Стават ли свещеници, учители по религия?

Отец Иванов: Нашите програми са разнообразни. Имаме две бакалавърски специалности - теология и новата специалност "религиите в Европа". В тях се обучават студенти с различни интереси. Имаме няколко магистърски програми, с богата палитра от дисциплини и докторски програми. Интересно е да се спомене. че студентите ни започват своята практика, започват своя стаж като богослови още по време на обучението си в Богословския факултет.. Религията винаги е в основата на развитието на едно общество. Правилното практикуване на дадено вероизповедание е много важно.

Р. Иванова: Отец Иванов, как съвместявате служението в Рим и преподавателската си работа? 

Отец Иванов: Поставен съм от Българската Православна Църква и лично от Негово Високопреосвещенство Западно и Средноевропейски Митрополит Антоний, да обгрижвам българите в Италия, предимно в Рим. Ние, българските свещеници в известна степен сме продължители и наследници на делото на Светите братя Кирил и Методий и на техните ученици. Бидейки свещенослужител в Италия, в Рим, като център на католическия свят, аз съм длъжен да изпълнявам тази двойна мисия. Като преподавател, човек който се занимава с наука и академично знание и като духовен пастир, водач на българите в Рим и Италия. С различните методи на църковно дипломатическата дейност на нашата мисия, ние даваме своя принос за развитието на българите в чужбина. Те са далеч от своята родина, но не трябва да забравят своя корен и православието, но да учат потомците си, децата си на своята вяра. С голяма благодат и радост изпълнявам това служение и в академичните среди в Богословския факултет и в храма в Рим, като мисионер на Българската Православна Църква. 

Р. Иванова: В кой храм служите там?

Отец Иванов: По договор използваме храмът "Сан Пауло а ла регула" и храмът "Санта Мария ин Монтичели". Това са два прекрасни древни, раннохристиянски храма. Те са там, където  живял Свети апостол Павел в Рим, докато бил под домашен арест, преди да бъде изведен извън стените на Рим, за да бъде осъден. За нас е голяма чест и достойнство и благодарим за предоставената възможност от католическата църква и лично на папа Франциск за възможността да извършваме своята пастирска литургична дейност в тези уникални за цялото християнство, за цяла Европа места.

Р. Иванова: Отношенията ви с католическата църква явно са положителни.

Отец Иванов: Положителни, прекрасни, опитваме се по всякакъв начин приятелски, братски да сътрудничим, да помагаме в социалната и обществена дейност за каквото има нужда. Те също разбират нашите нужди.

Р. Ижанова: Днес в храмовете ще се чете Евангелие от Марк, глава 2 от 1 до 12 стих. Предлагам да прочета текста и да поговорим: „След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.  И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?  Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?
Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.
Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.“

Интересен случай. Но Бог не е сътворил човека да живее в немощи, болести и недъзи. Тези язви са резултат от грехопадението на първия човек. Греховността на човешкия род, неговия бунт към Бога са отворили врата за действието на Сатана, който нанася болести и поврежда хората. Всяко изцеление от Господ Иисус Христос или в Неговото име е проява на Божията милост и Го прославя. Какъв е Вашият коментар на този текст?

Отец Иванов: Изключително важен евангелски текст, който още веднъж ни напомня за вярата, която се изисква, за да промени човекът своя духовен и реален път в живота. Виждам два акцента - единия думите на Господ Иисус Христос, на Богочовека: "Прощават ти се греховете."

Виждаме заповедта, която самия Бог отправя ккъм болния - да премине през духовната и след това физическата терапия. Тоест, да оздравее първо духовно, за да оздравее и физически. Интервенцията на Господ Иисус Христос в този процес е изключително важна. Той е лекарят на душите и телата. От Него зависи опрощаването на греховете и Той прощава греховете на човечеството. Благодарение на Неговата кръстна смърт и страдания, на Неговото възкресение човекът се освобождава от греховете. Вторият момент в Евангелието е "стани, вдигни постелката си и върви у дома си", като едно следствие от духовното и физическо изцеление. Както болният, който е бил в болница, а след като се изцели, сам става с радост, оставя болничното място, оставя всичко на заден план, оставя всичко в миналото и продължава напред с надежда за живот, така и вярващите, след като са осъзнали греха си и след като са изповядали вярата си пред Господ Иисус Христос и пред църквата, оставят миналото, забравят този минал живот и продължават напред с надежда за спасение и бъдещ живот. Това Евангелие е изключително важно, защото изяснява тези два момента на изцелението - духовното и телесното, което минава през, чрез Господ Иисус Христос. Не случайно тези, които опитали да похулят Спасителят в това Негово дело, в този момент размишлявали: "Това Бог ли е? Как той от името на Бога?" Е да, Той е Бог, Той е Богочовекът, чието право и дълг е да изцели немощният и да го спаси.

Р. Иванова: Той им доказал. че е Бог чрез това, което направил. Особено впечатление ми правят четиримата, които носели паралитика. Някои богослови наричат тези приятели Съчувствие, Съдействие, Съобразителност, Упоритост.  Ние също носим нашите близки с молитвата си, с любовта и грижата за тях, носим ги в нозете на Господа. По някакъв начин издигаме нашия народ, ходатайстваме за всеки, който не вярва, който отхвърля Бога и се молим. По този начин, чрез молитвите си ние принасяме в нозете на Бога народа си и България за изцеление.

Отец Иванов: Да това е нашето призвание, от името на Бога и в името на Господ Иисус Христос, да се молим за всички, които са осъзнали вярата си и които все още са слаби и не са определили себе си като вярващи, като наследници на Бога и делото Му. Това е нашето призвание.

Р. Иванова: Да се молим за тези качества, за четирите качества на четиримата приятели!

Отец Иванов: Бог да дава на всички разум, мъдрост, любов, надежда, за да може да се осъществи Неговото дело на земята.

Р. Иванова: Амин! Благодаря ви много за този разговор, отец Иванов! Да се помолим.

Отец Иванов: Да се помолим в деня на Господа, неделята.

„Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Желая ви благодатна седмица, леки и спасителни пости!