Димитър Казаков е роден на 23 юни 1933 година в село Царски извор, община Стражица. Изкуствоведът Аксиния Джурова, като негов близък приятел и изследовател на творчеството му, определя художника като многоцветен, нежен и лиричен в картините си, нестандартен като отношение към техниките и казва за творбите му, че са неподражаеми и тясно свързани с фолклора и националната ни традиция. А за себе си Димитър Казаков – Нерон казва в интервю от 1980 година от Виена: „Аз съм и си оставам тракиец, верен на родното село… Под неговия знак съм роден – в полето под една круша. Около мен пълзяха змии и костенурки. Там птиците пригласяха на детския ми плач…“.
Мащабните творби, които художествената галерия в Стражица има, са от времето, когато младият Димитър Казаков след завършване на Художествената академия е разпределен като художник в мебелен завод в Пазарджик.
„Може би и поради тази причина всички те са направени върху дървени плоскости, върху талашит, не са върху платно. По това време, в началото на неговия творчески път, той все още е не добре финансово като художник. От Стражица местните управници са решили да го подпомогнат финансово и да му поръчват картини“.
За триптиха „Стражишки мотиви“ тогавашната градска управа на Стражица е платила на художника в края на 60-е години на миналия век 100 лева, а днес трите картините са оценени на 150 хиляди лева, разказа в "Закуска на тревата" Валентина Стойнева, уредник на художествената галерия в Стражица и описва изобразеното на триптиха, направено в типичния приказен стил на Димитър Казаков–Нерон:
„Селския живот на труженика. Стражица е била село по това време. Трудолюбието на хората, на обикновените жени. В първата част на картината те са на нивата, трактори орат зад тях. Всичко това е направено почти митологично, приказно и фантастично. Вълшебно е, това е магията на стила на Казаков. Във втората централна част на тази композиция са хората, жените главно, насядали, празнуват с чаша вино в ръка, с децата, гушнати, и с едно знаменце „Бригада първенец“ в средата, типично в негов стил, да има някаква провокация. В третата част на творбата те са насядали и си почиват, същите тези селски жени“.
Димитър Казаков прави 15 самостоятелни изложби, негови творби са излагани в най-престижните световни галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто. Творби на Нерон са притежание на националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра, в музея на „Пушкин“ в Москва, в Имперската колекция в Токио.
Заедно с брат си Никола Казаков той дарява на музея в Трявна над 500 свои творби, но не и на родната Стражица. За легендата защо така се е случило Валентина Стойнева разказа:
„Някога съм чувала от предишните уредници, не мога да гарантирам за достоверност, че ако се бяха съгласили да кръстят галерията, ние имаме една чудесна сграда, която не функционира след земетресението от 1986 година, ако я бяха кръстили на негово име, би подарил колекцията, но са имали някакви други идеи следващи управници и така е“.
След изложба в Париж през 1981 година Димитър Казаков получава от френския културен елит прозвището „Император на българското изкуство“. Интересна е историята и как художникът получава прякорът си Нерон:
„Това прозвище му го дават негови близки, може би, защото е ексцентричен, труден за разбиране, много голям в изкуството и много странен като човек. Освен че рисува, се занимава със скулптура, пише стихове, държи ораторски речи, още като студент. Пише музика и си я изпълнява сам. Казват, че звучала неговата музика мистично и много интересно като праисторията“.
В родното село на Димитър Казаков-Нерон – Царски извор, само една малка негова скулптура в кметството е паметният знак, останал от императора на българското изкуство. Има инициативен комитет, подкрепен и от Община Стражица, в Царски извор да се направи паметник на твореца, разказва Валентина Стойнева:
„И предполагам, че ще дойде момент, в който ще се направи един паметник и нещо, което да бележи, че този човек, този толкова гениален художник, световно известен, е от това село. И се надявам, че паметникът, който ще направят, ще съответства на нивото на този творец“.
За Димитър Казаков-Нерон изкуствоведката Дора Валие каза за БНР, че „той е една от природните сили. Емоционалният Казаков трябва да се гледа с мисъл, защото картините му са чудесна и благоприятна среда да зараждане на митове и символи, чрез които светът е превърнат в почти безкраен низ от лица на времена на действия“.
Димитър Казаков не оставя последователи на стила си.
„Има големи наследници като имитатори. Трудно е да има наследник такъв художник, тъй като творчеството му е инспирирано от културата на българите, от традициите, от фолклора, от световната култура. Те го сравняват редом с Шагал. Такива художници е трудно да имат последователи, те са толкова самобитни, толкова вълшебни в творчеството си, че е много трудно да имат последователи, но имитатори и фалшификатори… Това е най-фалшифицираният художник, тъй като е най-скъпо продаваният в България“.
Творецът умира на 58-годишна възраст в Божурище. Седемте творби на Димитър Казаков-Нерон от художествената галерия в Стражица ще останат във Велико Търново и може да бъдат видени безплатно в изложбените зали „Рафаел Михайлов“ до края на март. Гостуващата експозиция е подарък от Община Велико Търново за празника на града 22 март.
Още преди пет години младата цигуларка Зорница Иларионова спечели наградата за активна творческа дейност в националната анкета "Музикант на годината 2019" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт". Заедно с това беше наградена и в дуо с пианистката Мартина Табакова като "Ансамбъл на годината 2019". Активната творческа дейност на Зорница Иларионова..
На литературния пазар вече може да намерите книгата "Изгревът в деня на жътвата" – предистория на поредицата за "Игрите на глада" с автор Сюзан Колинс. Антиутопията, която се развива в едно евентуално бъдеще, разделено от политически манипулации и насилие, е сред най-успешните литературни и филмови поредици. В предаването "Понеделник..
Тази вечер е последното събитие от поредицата "Българска музика" на Симфоничния оркестър на БНР. Главен диригент е Константин Илиевски. В Първо студио на Националното радио ще прозвучат три концерта на композиторката проф. Борислава Танева. Те са в жанра "Кончерто пиколо". Идеята на авторката е да създаде инструментална форма, подходяща за..
25-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ е посветено на 100-годишнината от рождението на великия български тенор Никола Николов. В него са включени изказвания на слушатели, споделени на редакционния телефон, част от слушателски писма, изпратени на електронната поща, и..
За почти 80-годишната история на Израелската опера за пръв път е поставена “Отело“ на Джузепе Верди. На традиционната лекция преди спектакъла драматургът на операта даде задача на слушателите си да открият какво прави тази творба предтеча на веризма. Според него тя се отличава коренно от предишните опери на Верди и отваря вратите на любимия му..
Мартенският афиш на Миланската Скала зарадва любителите на оперното изкуство с шедьовъра на Джакомо Пучини “Тоска”. На 15 март завесата на театъра тържествено се вдигна за спектакъла, открил сезон 2019/2020 г. За пореден път режисьорът Давиде Ливермор не разочарова публиката със своята зрелищна продукция, а изключителният музикален състав и..
Галерия "Доза" представя изложбата на Станислав Беловски "Къщата на залязващото слънце". Произведенията в нея не пресъздават миналото, а го разместват – като монтаж, който поражда напрежение между образите, вместо да ги фиксира в носталгичен ред. Те задават посока на тръгване "навътре" – към личното, към спомена. Изградени са така, сякаш кадрират..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
Няма опасност от епидемия в София заради отказа на Столичната община да приема отпадъци от болници в общинското предприятие за третирането им. Това обяви..
Няма модел "Пеевски", това е моделът "Доган", в който се появи фигурата на феномена Делян Пеевски . Това мнение изказа пред БНР Корман Исмаилов,..