Джеймс Дойл: Културата оказва влияние върху целия ни живот

Каква е връзката между изкуствата и технологиите и как може да станем част от т. нар. "оранжева индустрия", която печели два пъти повече от военната в световен мащаб? Темата коментира в предаването "Изотопия" консултантът по култура и изкуства Джеймс Дойл. Дойл е член на Culture Action Europe – мрежа, създадена през 1994- г., за да поддържа европейския диалог между хората от културния сектор и политиците, които взимат крайните решения. Занимава се с микрофинансирането в културата. Работил е по проекти на различни места – от Гвинея-Бисау в Западна Африка до Саудитска Арабия. Има три издадени книги: "Устойчиво културно развитие", "Креативният град – визия и изпълнение" и "Култура, иновации и икономика".

"Културната иновация по своята същност вече се случва. Културата и творчеството са до голяма степен изкуствата, всичко, свързано с измислянето на новото и съдържанието и разработването и подобряването на този вид съдържание. Така че е наистина сравнително лесно да се говори за иновация. Да речем, поръчване на нова работа или поръчване на нов продукт – това винаги е иновативен отговор. В основата си става въпрос за това. Но след това идва въпросът как контекстуализираме създаденото. Какъв ефект има изкуството? Как се отразява на други индустрии? Какви ползи има за обществото? На какво всъщност действа и как действа, как изглежда? Според мен това е начинът да накараме хората да мислят нестандартно. И мисля, че за мен това е в основата на иновативната практика. Защото ако мислим обикновено, както винаги мислим, тогава ние не сме иновативни. Но ако мислим необичайно, тогава поне вървим в правилната посока", казва Джеймс Дойл.

Имате и книги по темата.  

"Имаме написана такава книга: "Културните иновации и икономиката". Съавтор е моята колежка Биляна Миков. Тази книга разглеждаше как тези три неща съжителстват заедно – култура, иновация и икономика. Целта ни беше да представим малко изговаряни, но набиващи се на очи факти. Един очевиден факт, за който не се замисляме, е, че постоянно търсим доказателства защо културните и творческите индустрии носят полза. Защо туризмът, културното наследство и изкуството са ни от полза? Разгледахме какви са фискалните, финансовите, икономическите ползи. За мен финансовите ползи не са от основните, но са най-лесни в обяснението на ползите от културното наследство. Бих предположил, че положителният ефект от индустриите, свързани с култура, е свързан по-скоро с допринасянето за изграждане на идентичност, социална свързаност, демокрация. Това е истинската им полза. Има много малко индустрии, които правят това. Но да се върнем към икономическата част. Там наистина има няколко интересни факта." 

"Икономиката, която е съставена от бизнеси, чиято основа идва от изкуството, културата, изследванията, технологията – това е два пъти по-доходоносно от създаването на танкове, бомби, ядрени ракети. Всеки войник, на когото се плаща, всеки път, когато е изстрелян куршум, всеки път, когато металът от земята се извлича, за да се направи куршумът. Стойността му е два и половина пъти по-ниска от създадената от културата. Запитайте се защо се занимавате с индустрия, която е два и половина пъти по-малко ефективна?  

Докладът на Европейската комисия относно креативната и културна икономика отново прави сравнението, че културните индустрии осигуряват повече за БВП от химическата индустрия, производствената индустрия, напитките, алкохолната индустрия, хранително-вкусовата промишленост. Те я изпреварват през цялото време. Така че сега ще бъда честен с вас, гастрономия и храна причислявам към култура, защото не можете да имате добро културно изживяване без добра храна и добро прекарване." 

Особено на тези ширини.  

"Да. И толкова много прекрасни храни тук, които трябва да опитате, както и прекрасни изживявания. Храната е основна част и не мисля, че има култура или идентичност, която да не е свързана с определен тип храна или дори начин на хранене, или начин на пиене на кафе. Кафето го пият по толкова много различни начини и толкова много различни части на света. Прекарах малко време в Гвинея-Бисау в Западна Африка. Живял там няколко години. Наистина ми хареса. Начинът, по който те пият кафе, е напълно различен от начина, по който ние пием. Много, много интензивно. Пресипват го напред-назад няколко пъти и се изпива много бързо. Утайката все още е в него. Наистина, наистина интересно. Така че, да, културата оказва влияние върху целия ни живот."

И какво ще бъде посланието?  

"Посланието е сравнително простичко. Ако искате да правите иновации редовно и последователно, тогава обърнете внимание на елементите на творческата и културната икономика. Ако сте бизнес и искате да напреднете бързо, това е нещото, което културата и творческите индустрии правят редовно. Един от добрите примери е, когато медицинска компания дойде при нас и ни попитаха дали можем да направим нещо с техните сензори, които се слагат на китката като часовник. С тях те следят кръвното налягане, сърдечния ритъм и подобни неща. Казахме: "О, да, разбира се! Ще го направим".  

Те очакваха да излезем с отговор. Казахме: "Не, не. Това, което правим, е да поканим хора – творци, правим нещо като конкурс, даваме им малка сума пари". И те излязоха с пет идеи как най-добре могат да използват тези сензори, но не като медицински монитор. За какво друго би могъл да се използва, разбирате ли? Къде е иновативната бизнес практика? Имаше награда от €500 за всеки от тези творци. Един от нашите творци взе 500-те евро и отиде в казино и ги заложи до последния цент, докато носеше сензора. Компанията разбра, че може да наблюдава хората, тъй като ние извършваме мониторинг, така че да могат да наблюдават стойностите от сензорите, докато те използват слот-машините. Може да попитате защо това би било от полза? Как вие бихте разбрали дали машината, която използвате постоянно, предизвиква ентусиазъм? Очевидно, че това има връзка със залаганията и ако видите, че имате повече адреналин в кръвта, това може да ви накара да ограничите залаганията. Сега тази компания работи с някои големи казина в САЩ, за да наблюдават постоянно информацията от потребителите. Има много потенциал в сътрудничеството с творческите и културните индустрии. И затова призовавам: работете с нас като част от тази икономика на културните индустрии. Елате и намерете вашето пространство. Няма значение в каква индустрия сте. Елате и работете с хората, които работят в иновативните процеси по цял ден, и може да измислим нещо необичайно за вас."  

Сигурно не знаете много за България? 

"Всъщност не знам. Знам малко за държавата ви заради това, че е в ЕС. За политиката ви – почти нищо. Много малко знам за вашата история, но обикновено, когато посещавам място, се опитвам да грабна историческа книга, за да ми разкаже малко за страната. Така преди няколко години бях в Унгария. Намерих книга, в която има описани връзките с Великобритания за възстановяване на инфраструктурата през втората половина на 19. век." 

Бихте ли посочили друга практика от Вашата област?  

"Друг пример мога да дам с виртуалната реалност. Как тя влияе на изкуствата и рефлектира върху тях? Виртуалната реалност ни предлага от няколко години възможността творци да рисуват виртуално и това може да бъде представено на екрани. Част от тази работа е развита до такава степен, че се е превърнала в доста интересен вид моделиране. Това, което се случва сега, е голяма аудитория, която отива и гледа как художник рисува във виртуална реалност на големи екрани. Публиката гледа в буквалния смисъл как боята съхне. Замислете се колко често сядате и гледате художник, който рисува? Колко често пълните стадион, а хората там гледат художници, които рисуват във виртуалната реалност в реално време? Колко различно! Колко необичайно!" 

Въпрос, свързан с изкуствения интелект - кой е художникът? Има дебат за това – дали е програмистът, дали е самият интелект…? 

"Биха могли да се срещнат по средата на пътя и да се каже, че създаденото от изкуствения интелект, който създава произведение на изкуството, не е произведение на изкуството. Отворено е за дебат. Това не е творчески процес, все още. В момента като изходен материал изкуственият интелект използва работите на други художници. Затова и създаденото от интелекта изглежда като работа на други художници. Лошо ли е? Всъщност не гледам на това по-различно, отколкото ако търся разликите в маслените картини от холандския Ренесанс и печатането върху тениски, защото то е друг инструмент в арсенала на креативността.  

Не мисля, че е повече заплаха, отколкото фотографията е била заплаха за рисуващите портрети. Кога ще е заплаха? Не мисля, че някога ще стане. Защо? Имало е много страх около фотографията. Фотографията се е приемала като заплаха, че ще премахне нуждата да ви се нарисува портрет. Художниците са гледали как фотографиите са изобразявали хората и са ги включвали в своите рисувани творби. Дигиталният художник вече прави нещо подобно. Създава третичен инструмент, изцяло ново изживяване. Затова нямам страх. Мисля, че това е просто още една иновативна практика и мисля, че тепърва ще се използва напълно. Това е инструмент. По същия начин както и фотографията. Всеки е можел изведнъж да направи портрет. Не е различно.

Мисля, че истинският дебат е около етиката и авторското право. Ще се върна към Декларацията за правата на човека. В една част се говори за право да бъдеш креативен и правото да се ползваш от плодовете на своята креативност, правата на артиста да се възползва от собствените си творчески действия. От етична гледна точка, ако нещо "поглъща", променя или използва вашия материал, за да създаде нещо друго, трябва да имате някаква полза от това. Трябва да имате право да разрешавате да се ползва."

Тоест ако изкуственият интелект е използвал ваше произведение на изкуството, за да се обучи…? 

"Вие трябва да имате полза. Трябва и да можете да кажете: "Не, това е моя работа. Не искам да се преизползва по този начин."  

Но как в този дигитален свят ще кажете: "Не може“? 

"Е, още е малко рано. Не мога да отговоря на това. Но отново мисля, че втората част от този разговор е авторското право. Европейският съюз има доста напредничави документи за това. Тези механизми трябва и винаги ще се променят. Знаете ли, авторското право вчера беше толкова просто, достатъчно беше да сложите онзи знак С върху всяка от вашите картини, номерирайки ги точно. Но сега ще е различно с NFT. Знаете ли как да ги вградите във вашето артистично съдържание? Как го използвате? Можете да го контролирате толкова, колкото имате способността да наваксвате. Така че имате авторски права, имате заложената в тях идея за собственост. Страхувам се, че това е за по-брилянтни умове от моя. Умове, които може би се занимават с кодиране, с цифрова защита. Знам, че трябва да се направи. Знам, че трябва да е там, за да защити креативността, това е като да защитиш приходите си. Вие сте като електротехник, който оправя кабелите, това знание трябва да бъде защитено. Как обаче наваксваме, ако се движим по-бързо от електрическото окабеляване или може би ВиК? Ще трябва да наваксваме. Обикновено го правим." 

Значи нещото с NFT няма да работи? 

"Мисля, че NFT имат своите предимства. Особено при авторското право за музика. Там може да е по-интересно, когато творецът притежава целия продукт от самото му зачеване. Споменавам музиката, защото от няколко години насам музикантите са под натиск в опити да запазят доходите. Те загубиха доходите, които идваха от издаването на твърди носители. Големите стрийминг и музикални платформи подкопаха това, като плащаха малки суми от приходи. Как го създават? Подпечатвате всичко с вашия NFT печат – това е един от начините. Например синът ми иска да създаде нов албум. Той създава албум. Той го подпечатва цифрово. Не можете да го използвате, освен ако го няма неговия цифров печат, неговото авторско право. Може дори да е криптиран, може да е дори създаден с блокчейн. За тази работа обаче той наема някой, който е много добър в сигурността, за да е сигурен, че няма да има неоторизирано използване… Цифровото проявление на музиката никога не е имало страхотна защита. NFT вероятно ще помогне. Има още поле за работа. Може би някой със силно технологично познание в областта на сигурността и дигиталните технологии би могъл да обяснява и много по-добре как това може да подсили защитата."  

Другият вариант е "Криейтив комънс"? 

"Криейтив комънс" е интересен случай и е харесван от доста време. Това е егалитарен модел на работа. Интересно при този вид лицензи е, че те казват: ако използвате това за общественополезна дейност с нестопанска цел, е безплатно. В момента, в който се опиташ да спечелиш пари от него, трябва да започнеш да плащаш. И мисля, че това е чудесен начин." 

Тоест технологиите помагат ли или просто спират хората да бъдат креативни?  

"По своята природа те добавят още множество възможности. Подобриха способността на човека да бъде креативен. Нека го сравним с TikTok.  

Вижте колко хора има там и правят луди неща, нали? Безумни неща. Но има някои много креативни хора. Това е истински творчески процес, така че е много интересно. Мисля, че въпросите са етични. Как и искаме ли да управляваме такива неща? Доволни ли сме от начина, по който работим в момента? Имаме ли контрол или не трябва да имаме контрол? Ограничаването на това, което се предприема в цифровата сфера, ограничава ли иновациите? Не знам отговорите на тези въпроси." 

Цялото интервю с Джеймс Дойл можете да чуете и в звуковия файл.

Снимки: Pixabay