Ето Бузиашвили: Управляващите в Грузия тестваха реакцията на обществото със законопроекта за "чуждестранни агенти"

„Опит за преврат чрез организирано отвън въстание от типа на киевския Майдан с цел създаване на още един дразнител за Русия на една от границите й.“ Това пропагандира Сергей Лавров – руският министър на външните работи – по повод двудневните протести на десетки хиляди грузинци срещу опита на управляващата ги партия „Грузинска мечта“ да наложи закон за „чуждестранните агенти“, подобен на този, с който Кремъл практически елиминира опозиционните и независимите медии и неправителствени организации в Русия.

„Грузинска мечта“ беше създадена преди 11 години от най-богатия човек в държавата – милиардерът Бидзина Иванишвили, натрупал състоянието си в Русия при хаотичната приватизация там в края на миналия век. Формално той не е част от държавното управление.

Депутатите му обясниха инициативата си с необходимост да се изкоренят чуждото влияние и шпионажът и да се разобличат критиците на Грузинската православна църква. Проектът им бил по модел на американски закон от 1938 година за противодействие на пропагандата на Третия Райх.

Подобен закон очевидно би спънал Грузия по пътя й към присъединяване към Европейския съюз. Миналата година тя не получи статут на кандидатка за членство, защото буксува с изпълнението на критериите за това.

• САЩ приветстваха отпадането в Грузия на законопроекта за "чуждестранните агенти"

Десетки бяха арестувани и десетки ранени на протестите в Тбилиси преди управляващите да дадат заден ход с „чуждите агенти“ на второто четене на проекта в парламента. Ето Бузиашвили - бивш анализатор в грузинския Национален съвет за сигурност и в Министерството на вътрешните работи, а сега част от екипа на Атлантическия съвет във Вашингтон, коментира пред БНР, че от доста време грузинците се стремят към интеграция в евроатлантическата общност: 

- Огромно е мнозинството в Грузия, което подкрепя присъединяването ни към Европейския съюз и НАТО. И това не е ново явление, а е от много години. Правителството на „Грузинска мечта“ обаче се опитва да подкопае този процес и да отдалечи страната ни от Запада. Но гражданското общество в Грузия е много силно. Имаме неправителствени организации, отделни активисти и медии, които държат сметка на управляващите и критикуват действията им за отслабване на демокрацията.

И в този контекст беше представен законопроектът за „чуждестранните агенти“. Както знаете, с него се цели медии и неправителствени организации, които получават финансиране от чужбина, да бъдат дамгосани като „агенти на чуждо влияние“. А думата „агент“ в Грузия, както и в Русия, се използва с много негативна конотация. „Агент“ е същото като „шпионин“.

Клеймото върху въпросните организации и медии би ги отслабило и изолирало. Затова десетки хиляди хора излязоха да протестират срещу този проект, който освен това е по модел на руския закон за „чуждите агенти“, който от 2012 година е инструмент за елиминиране на независимите медии и граждански организации в Русия. Само 10 години им трябваха там, за да се разправят с независимите гласове. Грузинците не искат да участват в подобен сценарий.

- Проектозаконът за „чуждестранните агенти“ официално беше свален от дневния ред на парламента вчера. Но знаково повечето депутати – от управляващата партия, разбира се – се въздържаха от гласуване. Предвид това, можем ли наистина да говорим за победа на опозицията и за европейските аспирации на Грузия?

- Бих казала, че това е малка победа за протестиращите и въобще за грузинския народ. Защото демонстрациите наистина принудиха „Грузинска мечта“ да оттеглят този проектозакон. Много представители на управляващите обаче се заричат да  продължат, както твърдят, „да увеличават осведомеността на обществото“ за необходимостта от такъв закон. Значи остава опасност той да бъде съживен.

Управляващите отдавна подготвят почвата за тази своя инициатива – чрез пропаганда и дискредитираща кампания срещу медии и граждански организации. Но тази седмица с изненада откриха, че хората не са допуснали да бъдат манипулирани и заблудени. „Грузинска мечта“ твърди, че безусловно се отказва, но вероятно ще се опита по друг начин да постигне целта си. Хората знаят, че тя и друг път е давала обещания, но така и не ги е изпълнявала.

- Защо тъкмо в този момент трябваше да се стигне до политическа криза? Ясни са все пак прозападните нагласи сред обществото.

- Това е въпрос за един милион долара. Защото, ако която и да било политическа формация в Грузия заяви в прав текст, че е проруска, ще се сблъска с доста негативни емоции и реакции от хората. Затова такива партии предпочитат да се представят за антизападни или за патриотични грузински.

През последните няколко години сме свидетели на това как Грузия е критикувана от Запада за деградиране и отслабване на демокрацията. Това по принцип не е хубаво. Но за Грузия е още по-зле, защото страната ни се стреми към членство в Европейския съюз и трябва да свърши определена работа, за да го постигне. Поставихте ни условия – да има върховенство на правото, да бъде реформирана избирателната система, да няма олигархия. Но нищо от това не е изпълнено още.

„Грузинска мечта“, разбира се, може да спъва евроинтеграцията ни по различни начини – досега това се изразяваше в не много видими малки стъпки, които приближават страната към Русия. Но може би с този проектозакон те искаха да тестват реакцията на обществото с нещо доста по-радикално проруско. Е, пробваха. И усетиха реакцията.

- Какво ги уплаши толкова, че да отстъпят?

- На първо място – протестите. Да, и друг път е имало протести, но никога в такъв мащаб! И на второ място – безпрецедентната решимост на протестиращите. Освен това никога досега толкова млади хора – ученици и студенти – не са оставали на улицата да протестират по цели нощи, и то две нощи поред – без да се страхуват от полицията, която ги обстрелваше с водни оръдия и сълзотворен газ. И преди младото поколение се е включвало в демонстрации, но никога не е било водещата сила в тях.

Освен това в миналото протестите бяха организирани или от опозиционни партии, или от други организации, които решаваха как да се провеждат демонстрациите и тактиката им. Този път няма организатори. Хората диктуват на опозиционните партии как да се държат. В това е силата на тези демонстрации.

- Как бихте обяснили парадокса основаната от забогатял в Русия олигарх и милиардер „Грузинска мечта“ да е толкова дълго време на власт, ако мнозинството от грузинците наистина са за западна ориентация на страната си?

- Изборите в Грузия през последните години будят сериозно безпокойство, защото според различни международни организации е имало опити за опорочаване на вота. Не в самия ден на изборите, но преди него. Управляващите използват административни лостове за сплашване. Има и съмнения за купуване на гласове.

Настрана от това, опозиционните партии се оказаха неспособни да се обединят около подход, който би бил печеливш срещу „Грузинска мечта“. Имаше междуособици сред опозицията, тя се разцепи и това отблъсна много хора от нея.

- Мога да си представя нагласата на грузинците към Русия предвид войната преди 15 години и откъсването на Южна Осетия и Абхазия, и случващото се сега в Украйна. Безусловна ли е обаче ориентацията към Запада? Не даде ли той на хората в Грузия достатъчно основание да се чувстват предадени от него?

- Не бих използвала думата „предателство“. Но определено имаше разочарование от Запада, защото грузинците искаха да се видят в НАТО и Европейския съюз едва ли не веднага. И, да, през 2008 година може би реакцията от Запад трябваше да е по-различна. Защото вероятно тогава нямаше да има руско нахлуване в Украйна, нито през 2014-а, нито през миналата година.

Но за интеграцията в Европейския съюз ние трябва да сме активните и да изпълняваме условията. В Грузия трябва да има силна демокрация, трябва да намалим корупцията и т.н. Това зависи само от нас.

- Европейският съюз би трябвало да си отдъхне с облекчение, че не се стигна до приемане на закон за „чужди агенти“ в Грузия. Защото тогава щеше да бъде изправен пред невероятна дилема за отношението си към Тбилиси. Очаквате ли повече активност от европейска страна сега?

- Всъщност, когато избухна кризата с проектозакона за „чуждите агенти“, чухме много силни изявления от Европейския съюз, от отделни негови страни членки, от Съединените щати. Западът въобще осъди много сурово намеренията на управляващите тук. Най-после, след толкова години, грузинското общество дочака правилната реакция.

Имам чувството обаче, че Западът също най-после дочака необходимата реакция от грузинското общество. Защото, ако то не протестира срещу подобни действия на управниците ни, по каква причина някой ще се застъпва за него.

- Очаквате ли след този кризисен момент политическият живот на Грузия да претърпи в обозримо бъдеще някакви съществени промени?

- Имам усещането, че може би вече тече промяна. През 2024 година трябва да имаме избори, а обществото вече се активизира и опозиционните партии стават по-силни. Промяната би се изразила в това „Грузинска мечта“ да не е вече на власт, което логично би означавало, че и олигархът зад нея няма да е вече власт.