Спирос Сидерис: Сенчестият партньор на правителството в Гърция са олигархичните кръгове и техните интереси

Гневът по улиците на Гърция не стихва. Десет дни след трагичната влакова катастрофа край Лариса, която отне живота на 57 души – най-тежката в историята на страната, протестите са обхванали цялата страна.

Недоволството е насочено към правителството на „Нова демокрация“. Гърците искат затягане на мерките, подобряване на инфраструктурата и по-добра сигурност на ЖП транспорта, но най-вече отговори, които засега не получава от политическата класа. А основният въпрос е един – защо при купена електронна система за сигнализация, над 20 години тя не е въведена в експлоатация. Подобен трагичен инцидент е бил въпрос на време и не е човешка грешка, а се дължи на нехайство от страна на властите, казват протестиращите.

В опит да успокои недоволството премиерът Кириакос Мицотакис поднесе извинения за случилото се, пое лична отговорност за него и на извънредно заседание на кабинета бяха обявени спешни мерки за подобряване на безопасността на железопътния транспорт.

Успокоение обаче няма, а исканията за оставка на правителството остават. Трагедията доведе и до отлагане на редовните парламентарни избори в Гърция – няма да са през април, а по всяка вероятност ще бъдат насрочени за май.

- До какви политически размествания ще доведе гръцкият гняв – два месеца преди вота? Ще изгрее ли нова звезда на хоризонта, къде и кой може да канализира насъбраната протестна енергия, какво ще успокои гърците и какво ни показа тежката ЖП катастрофа? Отговорите на тези и други въпроси потърси Лъчезар Вълев в разговор с гръцкия журналист Спирос Сидерис.

- По какъв начин влаковата катастрофа размести пластовете в гръцката политика и как се отразява на политическите настроения в страната?

- След трагичния инцидент на 28 февруари, при който загинаха 57 души, в Гърция има гняв. Това се отразява и на политическия живот в страната, тъй като мнозинството от хората смятат, че случилото се е в резултат от политиката на правителството. Документите, които се оповестяват в публичното пространство, изваждат наяве слабостите на политическата система, довели и до трагедията край Лариса. Изглежда този гняв ще остане и дори може да нарасне срещу правителството на премиера Кириакос Мицотакис, което се оказа в доста трудна позиция. Очевидно това ще се отрази и на предстоящите избори, които вероятно ще са през май.

• Още трима обвинени за жп катастрофата в Гърция

- Накъде може да се насочи нагнетеното напрежение – какви са политическите щети за „Нова демокрация“ и има ли ясна алтернатива?

- Очевидно “Нова демокрация”, като управляваща партия в края на своя 4-годишен мандат, понася най-много щети. Възмущението на гърците след трагичния инцидент е насочено основно към тях. От изявленията на депутатите и министрите на „Нова демокрация“ личи, че нещата са наистина много трудни. Последните две социологически проучвания показват именно това – спад в подкрепата за управляващите и почти изравняване с резултата на втората сила - СИРИЗА.

Първата от анкетите е направена след влаковата катастрофа. От една страна това е обяснимо – обществото е шокирано от трагичната загуба на толкова много хора. Това е най-голямата влакова катастрофа, случвала се някога в Гърция с толкова много загинали хора. Нека припомня, че при смъртоносните пожари от 2018 г. в Гърция загинаха над 100 души. Мисля, че това бе една от причините правителството на Алексис Ципрас да загуби последвалите избори.

Сега обаче виждаме наистина много и многобройни протести срещу политическата система. Цялата натрупана негативна енергия в гръцкото общество от падането на военната хунта през 1974 г. изглежда сега избухва още по-силно. След 10 тежки години на финансова криза и икономически проблеми и лишения, които влошиха стандарта на живот на гърците с 20-30%. Гневът се натрупа и трагичният влаков инцидент отпуши вълната от недоволство.

Злополуката може да е причинена от трагична човешка грешка, но тази грешка можеше да бъде избегната, ако политическата система, партиите и правителствата в Гърция се бяха занимавали по-сериозно с проблемите на инфраструктурата и железниците.

Политическите решения, които бяха взети през годините на финансовата криза и след това, занемариха сигурността на гражданите във всички сфери.

- Наляво или надясно ще завие Гърция и накъде политически ще се съсредоточи насъбраната протестна енергия?

- „Нова демокрация“ няма да може да избегне негативния ефект от катастрофата и алтернативата за гърците може да се окаже СИРИЗА, която сега е втората по големина партия в Гърция. Голям проблем обаче може да създаде завиването по-вдясно от позициите на „Нова демокрация“, към крайната десница. Финансовите проблеми в Гърция вкараха в парламента крайнодясната, фашистка партия „Златната зора“. Сега въпреки, че много от хората от ръководството на „Златна зора“ са в затвора, създадените крайнодесни партии имат достатъчно подкрепа.

- Какви избори ни очакват? Има ли време да изгрее нова звезда на политическия хоризонт, или по-скоро ще се увеличи подкрепата за опозиционни партии, като СИРИЗА например – има ли потенциал да се върне на власт?

- Много е трудно да изгрее нова звезда на гръцкия политически небосклон. В момента на хоризонта няма подобни политици като Алексис Ципрас навремето. Не очаквам да стане това, което се случи през 2012 г., когато от четвърта политическа сила СИРИЗА се превърна във втора, а три години по-късно взе и властта.

За съжаление в политическите партии в Гърция, и мисля, че това се случва навсякъде, прожекторите не се насочват към политиците, а се подчертават политиките. На всеки, който се смята за опасен за партийния лидер, му се отрязват крилата, така че да не може да излезе и да измести партийния водач. В „Нова демокрация“ например, която управлява от четири години, колкото и където нейни членове са се опитвали да изразят някакви претенции към партийното ръководство, вътрешнопартийните механизми заглушават силата на тези гласове и парират тези опити.

Дали СИРИЗА ще успее да спечели тези избори, зависи изцяло от самите тях. Те имат шанс да управляват отново, но не съм сигурен дали искат това. От ходовете, които правят досега виждаме, че по-скоро нямат голямо желание. Правят доста грешки, които предизвикват проблеми в партията и това отблъсква част от избирателите. Докато „Нова демокрация“ поддържа образа си на победител на изборите.

От друга страна смятам, че времето е твърде малко и ще е трудно гневът да бъде потушен до изборите. Моята прогноза е, че партиите ще се принудят да съставят коалиционно правителство. Надявам се обаче да не се случи като в България, където вече две години и половина не може да бъде съставен стабилен кабинет.

- Какви са възможните сценарии за коалиция – не в България, а в Гърция?

- Определено ще е много трудно, която и да е от партиите да си осигури мнозинство в парламента. Всяка партия, преминала 3-процентната бариера за влизане в парламента, ще разчита сама на себе си, на своите гласове и подкрепа, и след това вече ще се мисли как да бъдат достигнати необходимите за мнозинство 151 места в 300-местния парламент.

След промените в Изборния кодекс на кабинета Мицотакис и отпадането на бонуса от 40 места в Народното събрание за партията победител, не мисля, че можем да видим категорична победа за някоя от двете партии с почти изравнени сили – „Нова демокрация“ и СИРИЗА. Според изчисленията за самостоятелно управление ще са нужни 35-38% подкрепа за една партия. Тук обаче очакваме малка разлика между формациите.

• Гърците масово участват днес в протестите по повод смъртоносната железопътна катастрофа

Изключваме Комунистическата партия, които не влизат в подобни партньорства. Те имат подкрепа от около 5-6%. Остават другите – ПАСОК - „Движение за промяна“, за които не е ясно колко ще получат – дали ще са четвърта или пета сила, както и партия „Гръцко решение“, които се позиционират по-вдясно от „Нова демокрация“ и са по-скоро част от дясното, националистическо пространство. Има прогнози, че лявата партия „Мера 25“ ще увеличи подкрепата си. Тя се отцепи от СИРИЗА през 2015 г. и е водена от бившия финансов министър на Ципрас – Янис Варуфакис. В момента й дават около 3,5 - 4% подкрепа. Гледайки тези проценти смятам, че по-вероятно е някакво ляво, център-ляво обединение – ПАСОК, „Движение за промяна“, СИРИЗА и „Мера 25“ и по-малко вероятно сътрудничество между „Нова демокрация“, ПАСОК – „Движение за промяна“ и „Гръцко решение“.

Този, който може да играе и на двете позиции е ПАСОК – „Движение за промяна“. Лидерът Никос Андрулакис не е изяснил още дали ще играе вдясно или вляво. От другите две партии – „Мера 25“ и „Гръцко решение“ – едната лява, а другата дясна, очакваме да си сътрудничат съответно едната със СИРИЗА, а другата с „Нова демокрация“.

- Какво показа влаковата катастрофа – че корупцията убива, че нехайството убива…или повдига по-дълбоки въпроси за функционирането на гръцката държава?

- В първите дни на протестите след катастрофата имаше един плакат с лозунг, който е игра на думи от гръцкия израз - „Лошото време е виновно“, а на плаката беше написано – „Лошата държава е виновна.“ С други думи – не времето или моментът са виновни за това трагичното събитие, а самата държава. Гърция, която така и не успя да стане европейска държава. Гърция е една от най-старите страни членки на ЕС. Присъединява се през 1982 г. И какво направи през всичките тези 40 години – така и не успя да стане държава, в която има прозрачност, да няма корупция и в която олигарси да не дърпат конците на политическата сцена и партиите да не се ръководят от олигархичните интереси. Вие в България знаете много добре, за какво говоря. Сенчестият партньор на правителството са олигархичните кръгове и техните интереси.

- Какво ще потуши гнева в Гърция?

- За да потуши този гняв, Гърция трябва да даде отговори. Отговори за това - кой е виновен за трагичния инцидент, кои са взели решенията, кой носи отговорност за тях? Защо години наред не е работила светлинната сигнализация и системата за дистанционно управление на железопътната линия? Някой е виновен, както имаше виновни за подслушванията в Гърция, за което пак нямаше отговори. Както и за разхищението на около 9 милиарда евро, изхарчени директно от правителството, без търгове или обществени поръчки.

Това са все въпроси, които не получиха отговори от правителството на „Нова демокрация“ и мисля, че катастрофата беше последното парче от пъзела с въпроси, на които правителството ще трябва да отговори. Усещането сред гърците е, че политиците прикриват нещо. Всички скандали досега създават това усещане. А реакцията е – правят се анкетни комисии, за да може времето просто да минава и хората да забравят. Но заради предстоящите след два месеца избори, мисля че времето е твърде малко, за да бъде забравена катастрофата и да се замете под килима.

Другият фактор е, че няма подведени под отговорност, осъдени и вкарани в затвора за нито един от скандалите, дори за грандиозната афера „Новартис“, при която се разбра, че фармацевтичният концерн е плащал подкупи на лекари и министри в замяна на изгодни договори с държавни клиники. Единственият вкаран в затвора е бившият министър от ПАСОК Акис Цохадзопулос, който беше осъден за получаване на подкупи за схеми с оръжейни сделки.

- А ще има ли евентуалното ново правителство на Гърция тези отговори?

- Не, защото тези отговори не засягат правителството, а самата система. Засягат олигарсите, за които ви споменах, строителните, енергийните компании, които са частично отговорни за забавянията в изпълнението и експлоатацията на железопътната линия на Гръцката железопътна компания.