Истинският духовник не се съобразява с конюнктурата

На Неделя Православна в храмовете се чете от Посланието на Свети апостол Павел до евреите, глава 12, стихове 1 и 2:„Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.“. В облака свидетели са хората около нас, но и тези, които са преминали при Господа преди нас. Сред тях блести образът на монахът от Рилския манастир, отец Нефит Рилски.

Тази година се навършват 230 г. от рождението му. Той е един от големите просветители, положили основата на модерното българско образование и запалили искрата на Българското Възраждане.
За отбелязването на тази важна годишнина предстои учредяването на обществен инициативен комитет, чийто патрон ще бъде Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит. В комитета ще участват

Югозападният университет "Неофит Рилски“, Неврокопската света митрополия, Рилския манастир, различни институции.
Програмата ще включва серия от научни, издателски и популяризаторски инициативи, между които провеждане на национална научна конференция, издаване на сборници, учредяване на студентска стипендия, организиране на изложба, изготвяне на документален филм и др.

Разговарям с доцент д-р Костадин Нушев от богословския факултет на СУ за личността и приносът на отец Неофит Рилски като духовник и просветител.

Добро утро, доц Нушев!

К. Нушев: Добро утро на Вас и слушателите на Вашето предаване!

Р. Иванова: Отец Неофит се родил в град Банско, в семейство на свещеник. Дядо му, през годините бил игумен на Рилския манастир. Отец Неофит Рилски съставил първата отпечатана българска граматика. Това предполага сериозна подготовка и отлично образование. Къде и как се образовал той?

К, Нушев: Разбира се семейната среда има значение. Като наследник на будни родители, духовници и книжовници, бил закърмен с тази възрожденска просвета. Но той станал монах в Рилския манастир и след като забелязали дарбите му, го изпратили да овладее гръцки език. Още в този момент, той започнал да планира издаването на българо-гръцки речници и българска граматика. През целия си живот, той се образовал и прилагал модерната днес философия "учене през целия живот". Така той създал първата българска граматика, различни речници, училищни програми, методически и други пособия. Основал е монашеско училище в Рилския манастир, ръководил го е. По-късно се грижел за много килийни училища и положил основата на светското образование. Започнали да го канят в различни градове - Копривщица, Габрово, Пловдив, за да организира там градски училища. Заслужено Константин Иречек го нарекъл духовен баща на българските педагози. Отец Неофит Рилски превел и адаптирал на български известната образователна английска ланкастърска методика  чрез взаимоучителния метод. Българските първенци в Букурещ решили да приложат тази методика в първото светско училище в Габрово, с преподаване на говорим български или новобългарско училище. С тази задача се заел Неофит Рилски. Нямали сме през тези векове българска държава и министерство на образованието, но един духовник - книжовникът, просветителят Неофит станал духовен баща на новобългарската учебна дейност и просвета.

Р. Иванова: Всъщност това първо светско училище в Габрово, което той уредил през 1835 г., от 1872  е вече гимназия, а от 1881 г. носи името Априловска гимназия. Може ли да го наречем мисионер на Рилската света обител?

К. Нушев: През годините ме е вълнувал въпроса за Рилския манастир като духовен, книжовен център, но и като разсадник на светската просвета. Там богослужението винаги е било на български език - първо на църковнославянски, а след това на новобългарски. Там се е съхранявала библиотеката на Търновската книжовна школа. След падането на България под османско иго, там са дошли учениците на Свети Патриарх Евтимий. Старобългарската книжнина от времето на Свети Иван Рилски се съхранявала там. Монасите от Рилския манастир усърдно изпълнявали завета на Свети Иван Рилски, да се грижат за духовната просвета на народа си, да го предпазват от заблудите, незнанието и суеверията. Така че Рилският манастир винаги е бил твърдиня, крепост на духа и книжовността.

Р. Иванова: Първият превод на Новия Завет на новобългарски, на говорим български език е осъществен от Неофит Рилски. Хората са обичали да четат този нов превод и дори го наричали Неофитовото Евангелие. Как е успял да го издаде през 1840 г., с какви средства е бил печатан този Нов Завет?

К. Нушев: Британското Библейско Дружество му възлага тази отговорна задача да направи превод на новобългарски на Новия Завет, след като той вече е създал граматиката. Той направил този превод в Рилския манастир. Библейския превод и граматиката дали тласък в развитието на новобългарския език. Знаем, че превода Библията на даден език съдейства за обогатяване на неговата лексика, речниковия му фонд, защото Библията съдържа най-сложните думи и понятия за духовния живот на човека, за молитвата и връзката на човека с Бога.

Р. Иванова: Въпреки това, имало е голяма съпротива от гърчеещите се духовници, които искали да се чете в храмовете на гръцки. 

К. Нушев: Истинският духовник не се съобразява с конюнктурата, с консервативните и ретроградни мнения, а винаги служи на Бога и своя народ за духовна просвета, за духовно и нравствено възраждане.

Р. Иванова: Много ми харесва тази Ваша мисъл, че ако един учител забрави, че е ученик на Христос, тогава започва неговото падение. Несависимо в каква позиция, сан и длъжност сме, е важно да не забравяме, че сме ученици на Христос, нали?

К. Нушев: Виждаме скромността, отговорността и трудолюбието на отец Неофит Рилски. Такива големи успехи могат да бъдат постигнати, само когато човек не се задоволява с постигнатото, не е високомерен, самодоволен, а знае, че е бил длъжен да изпълни дълга си, както ни учи Евангелието да мислим за себе си. Той бил европеец и християнски мисионер, ренесансова личност, сравнима в големите европейци като Еразъм Ротердамски, който също превел Евангелието. Делото на Неофит Рилски е епохално. 

Р. Иванова: Доц. Нушев, много Ви благодаря за този разговор!

Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Желая ви благодатна седмица, леки и спасителни пости!