"Много важно е да се изясни какво разбираме под съдебна реформа. За едни това е смяната на един магистрат с друг. За други - да се създадат допълнителни репресивни органи, които евентуално да бъдат политически овладени. За трети - непрестанно ожесточаване на наказателната репресия, а в цял свят се знае, че повишаването на наказанията обикновено не води до намаляване на престъпността. За мен всичко, което се прави в една публична система, трябва да се персонализира. Не трябва да говорим за прокуратурата и за съда, а трябва да бъде ясно, че това е прокурор Иванов и съдия Петрова. Крайно време е тази система да стане максимално прозрачна - да има електронни призовавания, да има лесен достъп до документите".
Това каза пред БНР проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет, ръководител на проекта "Юридически барометър". И посочи големия въпрос - защо се интересуваме кой е главен прокурор.
"Този закон вероятно ще бъде приет. Това ще доведе вероятно до куп сигнали за нарушения и най-вероятно главният прокурор ще бъде отстранен, докато тече разследване. Но с това ще бъде постигнат и един страничен ефект - че всеки следващ главен прокурор ще може да бъде подложен на същото, а в дълбочина системата няма да бъде пипната. Нека се направи нещо такова, но задължително да върви и със сериозни промени в наказателния процес. Наказателният процес трябва да бъде направен максимално състезателен - както в гражданския процес има ищец и ответник, а съдът е арбитър. Прокурорът е адвокатът на държавата, а в момента въобще не е така. Като прокурор вие имате драматично по-различни и по-големи правомощия от мен като защитник. Решавате, че имате данни за Иван Петров и ги давате на пресата, а аз не мога да кажа нищо, не мога да коментирам. А какво правим, когато сме в обратната хипотеза? Обществото знае или основателно подозира, че някой извършва нещо неправомерно, но прокуратурата отказва да се самосезира".
В предаването "Неделя 150" проф. Вълчев допълни, че в случая с нелегалните мигранти фокусът е в неправилна посока - върху самите мигранти, а трябва да е върху каналджиите.
Относно закона за движение по пътищата - по думите му, той е един от най-променяните, но проблемът всъщност е заради неспазване на правилата за движение по пътищата.
"Трябва не толкова да се ожесточи репресията, колкото да няма много случаи, в които да не бъдеш наказан. Не наказанието да е страховито, а да не можеш да се измъкнеш от него... Губим цялата систематика на наказанията. Не може едно наказание заради извършено по непредпазливост деяние да е по-тежко от едно умишлено престъпление".
Интервюто на Явор Стаматов с проф. Даниел Вълчев в предаването "Неделя 150" можете да чуете в звуковия файл.
Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..
Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни . Това каза..
Решението е добро за Албания, не е добро за Северна Македония. В България нямаме основание за потриване на ръце . Това мнение изрази пред БНР..