Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Шипка в душите и сърцата, отвъд политическата злоупотреба

Снимка: БГНЕС

Днес, когато честваме националния ни празник и 145 години от Освобождението, отправяме поглед към светинята Шипка. Всяка година на този ден поколения българи изкачват върха, за да се поклонят, да поднесат цвете и да замълчат. На това паметно място обаче в последните години националните ни чествания са съпроводени с напрежение, скандиране и освирквания. Войната на Русия в Украйна още повече изостри противопоставянето в обществото ни, което намира отражение в дни като днешния. Как променяме това място за почит?

"Шипка обединява народа ни и ни вдъхва сили", казват в приветствията от върха, но не изглежда да е така. Миналата година със снежни топли, скандирания и освирквания бе прекъсвана тържествената церемония за 3-ти март, а предишната година отново върха огласиха викове "Оставка", примесени с аплодисменти. Конфронтацията между институциите се прояви на върха и по време на пандемията, когато президентът и председателят на НС се разминаваха на Шипка.

Политическото противопоставяне и хулене по време на честванията на върха станаха обичайни в последните години, а по време на августовските чествания на 2020-а от Паметника на свободата беше спуснат транспарант с надпис "Оставка". Директорът на Националния парк-музей "Шипка – Бузлуджа“ Чавдар Ангелов смята, че мярката отдавна е прескочена.

"Всеки има мнение, всеки иска да каже нещо, а пък ние се събираме да отдаваме почит. Въпросът е не тези тържества да минават, без да имат отношение към ежедневието и злободневието, но все пак с някаква по-премерена реторика. Не може всички идващи да се кълнат в името и паметта на героите, които почитаме и в същото време горе да чуваме едни от най-грозните и зловещи словосъчетания. Още повече това да се случва на фона на един монумент, който дори да няма по закон статут на национален символ, в душите и сърцата на всички българи е равнозначен с българското знаме, химна на републиката."

В приземния етаж на този монумент, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на загиналите при отбраната на Шипка.

Снимка: БГНЕСЕкспозицията, разположена на останалите седем етажа на паметника, разкрива героизма на българи и руси по време на петмесечната отбрана на прохода.

Августовските сражения между защитниците на прохода и турската армия, водени в горещото лято на 1877 г., са решаващи за изхода на Руско-турската война и влизат в българската история под името Шипченска епопея.

За опълченците от Габровския край пише в последната си книга 95–годишният изследовател на габровската история Ангел Ангелов.

"Не сме получили свободата си даром, поднесена на чиния. Българският народ извоюва своята свобода. Започвам с хайдутите – това е първият етап на борбата на българския народ за свобода, вторият е четничеството и третият етап – апогеят на нашата борба, е Априлското въстание. Българският народ извоюва сам своята свобода. Бяхме подпомогнати от Русия, но ако ние не се бяхме борили, щеше ли Европа да ни обърне внимание?"

Днес честваме 145 години свобода и очаквано се подновява спорът за това трябва ли да бъде 3 март наш национален празник. Вместо да спорим кои са подходящите дати, да изпълним празника със съдържание и смисъл, призова преди ден младежката аудитория по време на среща в Габрово директорът на Националния парк-музей "Шипка – Бузлуджа" Чавдар Ангелов.

"Обикновено като се качим на Паметника на свободата, виждам повече чужди знамена, отколкото български и си задавам въпроса какво отбелязваме в края на краищата. Трябва да се изкачваме горе като българи и да пазим едно. Свободата трябва да се пази. Ако трябва ще я пазим и от освободителите, които са ни я, казват, дали. В противен случай това не е свобода и ние самите не се чувстваме свободни, а сме безкрайно зависими хора, все от нещо, все от международното положение. Имаме си родина и като добри българи и християни отдаваме почит на всеки, който е допринесъл за това днес тук да стоим и да си говорим на български език."

А ето как се чувстват и какво почитат изкачилите върха в мъгливата сутрин на днешния трети март:

"България днес трябва да е тук и да отбележим уважението и всичко, което са направили за нас тези, които са загинали тук."

"За по-добри бъдещи времена и да не забравяме миналото. Аз идвам всяка година. Редовно идвам."

"Децата трябва да спазват традициите. Трябва да ги закърмим с любов към родината, да знаят кои са техните предци, какво са направили, какво са дали за България. Искам да вземат пример от тези хора, които са били преди."

"Най-силният национален празник, който вълнува всички българи, които обичат родината си. Силна емоция! За пръв път сме тук, от много години искаме да посетим Шипка навръх националния празник."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00
Петко Стоев

Петко Стоев за ролята на технологиите в съвременния свят

За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие.  "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 26.09.24 в 15:11
 Владислав Николов

На 28 септември във Варна ще се проведе 11-то събитие за събиране на капачки

"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" .  Всичко започва през..

публикувано на 26.09.24 в 11:45

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33