Това мнение изрази в интервю за БНР проф. Росен Стоянов, преподавател по публични комуникации в Нов български университет.
"И отново сме принудени, поради това общо всичкоговорене от всички страни да избираме на база не на мислене и логика, а на база "обичам и мразя", тоест на база емоции и ирационалност."
Избирателите се уморяват, категоричен е преподавателят.
"Писва им от това да дават своя вот за един или друг и поради тази нарочност от страна на политическите партии да нажежат до такава степен пространството със своите противопоставяния. Може би пък някои от по-големите играчи се радват на по-ниската активност и печелят от това своите политически дивиденти, защото участват само твърдите ядра, които са по-лесно достижими и манипулирани, с по-лесно за осъществяване въздействие."
"Тази пъстрота, палитрата на множеството различни мнения може да се обедини под едно заглавие – дефицит на доверие в системата, институциите, правилата на играта. Този дефицит на доверие се прехвърля върху политическите партии", коментира проф. Стоянов анкета на "Хоризонт" сред жители на столицата. Според него за ниската активност по време на вота вината не е на избирателите, а по-скоро на партиите, които не успяват да ги мотивират да участват в този процес.
Политиците в днешния свят са зависими от медиите, от комуникациите, но пък винаги ги гледат от властови позиции, смята Росен Стоянов.
"Новата обстановка – все по-надделяващото дигитално в нашия живот, където информацията не може да бъде контролирана, където всеки един от нас е медия, тази коренна промяна, ако не се отчита от политическите партии, няма как да съставят нещо модерно. От друга страна има тенденция на неглижиране на комуникационната експертиза от политическите партии."
Пиарът не може да бъде черен или негативен, това е позитивен тип комуникация. Има обаче негативна кампания, отбеляза доц. Стоянов.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.Реформа на пенсионната система в Кипър, модернизация на механизма за индексация на заплатите, подобряване на трудовите регулации са включени в правителствените планове за следващия период, обяви президентът Никос Христодулидис в приветствието си към кипърските работещи по случай 1 май. Правителството се стреми да гарантира, че всеки работещ в..
Младото момиче от Хасково, чието тяло беше открито вчера, е убито чрез удушаване с примка, съобщи на брифинг окръжният прокурор на Хасково Иван Стоянов. 18-годишното момиче от Хасково е убито в деня на изчезването Тялото на Магдалена Русева, която беше обявена за общонационално издирване след сигнал от роднините ѝ на 26 април, беше открито..
Искания за мир и добро заплащане на труда отправиха гърците на многохилядни демонстрации за 1-ви май. В над 70 града на Гърция се проведоха първомайски демонстрации в рамките на 24 часовата стачка на синдикатите. Хиляди работници, безработни, студенти и пенсионери се включиха в протеста. В стачката участваха железничари, моряци, шофьори на..
Това са едни закачки, които са откакто се сблъскаха в политиката Бойко Борисов и Румен Радев . Това мнение изказа пред БНР ген. Спас Спасов, бивш военен пилот, председател на фондация "Български ВВС", във връзка с разменените остри реплики между лидера на ГЕРБ и държавния глава за първия изтребител Ф-16 Блок 70, който България получи на 2-ри април...
С поклонение пред Паметника на булаирци (13-и Рилски полк), с поднасяне на венци и цветя, в Кюстендил честваха 149 години от Априлското въстание. Кметът на Общината инж. Огнян Атанасов, областният управител инж. Методи Чимев, представители на политически и обществени организации, граждани отдадоха почит към дейците и героите на Априлската епопея...
"Очакванията на такъв ден са за много труд , защото имаме много да наваксваме , а като че ли това остава на заден план". Това подчерта пред БНР доц. Николай Крушков от УНСС, ръководител на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер. Работещи в различни страни отбелязват Международния ден на труда В интервю за предаването..
" Трудът не е кой знае колко извеждан като голяма ценност в българската, пък и въобще в литературата , може би за разлика от изобразителните изкуства. Поне така ми се струва". Това коментира в интервю за БНР проф. Николай Аретов , литературен критик: "Като обект на изображение като че ли трудът е една тегоба, една мъка за хората, които трябва с..
"С навлизането на дигиталното евро еврозоната иска да обхване още по- голяма територия, защото, както казва Кристин Лагард, "нашата икономика..
Българският електроенергиен баланс все повече прилича на испанския. В последно време се инвестира основно в слънчеви мощности. Вятърни нови..
Има риск, ако с културното наследство не се занимават експерти. Това обясни пред БНР арх. Чавдар Тенев, председател на регионалната колегия на Камарата..