"Никой не може да свикне с войната. Но няма как – ще трябва да преминем през това изпитание и след това да оправим държавата си." Това каза украинският журналист Денис Трубецкой в интервюто на Весела Владкова.
Той е роден и израснал в Севастопол, на Кримския полуостров. От 2008 година работи на свободна практика, пише за немскоезични медии и се опитва да остане страничен наблюдател на войната. Дали успява? "Не", признава Трубецкой, една година след като Русия нахлу в Украйна:
-Русия води война срещу Украйна не от една година, а от девет, и това наистина не е опорка. Тази война започна през 2014 година с окупацията на Крим. Аз съм роден в Севастопол и добре си спомням, как протече анексирането на Крим. След това войната продължи в Донбас. Така че да говорим днес за първата годишнина не е съвсем точно.
Но е факт – 24-ти февруари промени живота на всички украинци. Без изключение. Но честно казано, тази дата ще има по-голямо значение в бъдеще. В момента тя не ни е важна. Затова украинците говорят за голямата руска офанзива, а не толкова за годишнината от началото на войната. Няма съмнение, че 24-ти февруари 2022 година ще остане завинаги в спомените на украинците. Тази дата е сравнима само с 22-ри юни 1941, когато хитлеристка Германия напада Съветския съюз.
Андрей Захаров: Путин иска всички да мислят, че войната е нещо нормално
-"Целият ми свят се срина", написа за 24-ти февруари месеци след руската инвазия. Какво си спомняш от този ден, Денис?
- Винаги ще помня този ден, всяка минута от него. Но като се замисля, предният ден като че ли беше още по-зловещ. Лично за мен дните преди да засвистят първите руски ракети бяха много тежки, защото постепенно осъзнавах, че Путин ще ни нападне. Все си мислех, че може би няма да има война. Или че ще има един символичен удар. Човек винаги се надява, нали? Но след това чухме речта на Путин, след като призна двете републики в Донбас, и всичко беше ясно. Даже още година по-рано беше ясно, след статията му за историята на Украйна.
Когато през юли 2021 г. Путин обясни на света, че руснаците и украинците са "един народ" и Украйна всъщност няма защо да съществува.
Ден преди първите ракетни удари вече наистина усещах, че ще има война. Помня, че през нощта почти не спах. А сутринта в 5 часа чух първите експлозии. Разтреперих се. Буквално. Стоях прав и треперих поне 15 минути. Знаех, че трябва веднага да напусна жилището си. Имах план. Живея в северозападната част на Киев, съвсем близо до Ирпин и Буча. Ако руснаците бяха влезли в Киев, щяха да минат по моята улица. Затова знаех, че трябва веднага да се махна.
През всичките години след анексирането на Крим се надявах, че отношенията с Русия ще се подобрят и че няма да има война. Продължавам да се надявам, че това ще се случи. Някой ден. И със сигурност не с Путинова Русия. Все пак моят майчин език е руски. Наистина не вярвах, че ще ни нападнат.
-Тогава прекара дни наред в киевското метро, продължаваше да работиш от там, след това заедно с други колеги превърнахте един апартамент в импровизирана редакция. Спомням си, че тогава каза, че работиш усилено, за да се разсейваш от ужаса и за да не полудееш. Има много наши колеги, които отразяват бойните действия от фронта, военни репортери. Но те са чужденци и знаят, че рано или късно ще се върнат вкъщи. Как обаче ти като украинец работиш като военен репортер? Успяваш ли да бъдеш обективен и искаш ли изобщо да си обективен?
- Аз работя от години за немскоезични медии и до войната бях в много изгодна позиция, защото пишех критично за моята страна, без да се съобразявам с политическите настроения или медийните босове в Украйна, т.е. с олигарсите, които пък заради войната загубиха влияние.
Войната обаче промени всичко. Продължавам да работя като журналист, обичам работата си и искам да продължа това да работя, но усещам, че ми е трудно да бъда обективен. За тази една година разбрах, че всъщност никой от читателите и слушателите, за които работя, не очаква от мен да съм безчувствен към агресията, на която е подложена моята страна.
Трудно е да постигна баланс между сухото излагане на факти и емоциите. Особено когато трябва да пиша за ракети, които Русия е изстреляла срещу детска градина в Днипро или срещу болница в Харков. Трудно ми е да опиша чувствата, които ме завладяват в такъв момент. Как да бъда обективен?
Или когато трябваше да опиша ужаса в Буча и Ирпин. Лятото преди войната прекарах много време там, на гости на приятели, които имат вила. Познавам всяка улица. Познавах хората. Сега вече ги няма. Ами Херсон? Майка ми е от там. Детството ми премина между Севастопол и Херсон. За мен това не са абстрактни имена на граове и села. За мен това е част от живота ми.
Надявам се, че успявам да намеря златната среда, баланса между фактите и емоциите, но май не ми се отдава.
-Пишеш за немскоезични издания за Украйна, но вероятно ти се е налагало да обясняваш на украинци германската политика. Разбират ли колебливата политика на Германия през последната една година?
- Не е лесно да обясня тотално сгрешената комуникация на германското правителство. За мен е ясно, че поведението на канцлера Шолц се дължи на вътрешнополитически особености и на опасенията на германците, че военните доставки ще нагнетят още повече напрежението. Иначе той прекрасно разбира, какъв е залогът в тази война.
Но украинците не могат да го разберат. Германия е един от трите най-важни партньори на Украйна. Помощта от Германия е огромна. И ако Берлин можеше по-добре да обясни позицията си, сигурно дори и украинците щяха да са по-благосклонни към Германия. Още повече, че за украинците Германия е нещо като страната на чудесата в Европа, както за света Съединените щати са страната на неограничените възможности. И затова тук никой не иска да повярва, че Бундесверът е в толкова окаяно състояние!
-Колко важно е за украинците да бъдат приети в ЕС? След анексирането на Крим Брюксел реагира със санкции срещу Русия, но до там. Със сигурност сте очаквали повече.
- Влизането в ЕС е подкрепян от всички приоритет за Украйна. Не само от властта, а от всички украинци. В нито един момент украинското общество не е поставяло членството в Евросъюза под съмнение, което за НАТО съвсем не е така. Говоря дори за русофилите в Украйна, каквито вече почти няма.
Че след войната Украйна няма друго бъдеще освен в ЕС, в това вече са убедени абсолютно всички. В годините след Майдана и анексирането на Крим отпаднаха визите, сключихме споразумението за свободна търговия и това се одобрява от хората, макар търговското споразумение да не е от полза само за Украйна.
Украинците с изненада установиха, че държавата им функционира много по-добре, отколкото са си представяли. Имам предвид държавните институции и органи. Държавата не се срина, а това беше напълно реалистичен сценарий. Русия продължава да унищожава цивилната инфраструктура, но тук в Киев, а и в другите части на страната,отдавна не сме имали прекъсвания на тока. Пощите продължават да работят в цялата страна. Украинските железници се превърнаха в ключов, но и надежден транспорт, въпреки войната. Пощите и железницата са държавни и преди войната бяха критикувани за липсата на реформи. А сега правят чудеса.
-Да не се превърне обаче често пъти мъчителният преговорен процес и дългото чакане пред портите на Евросъюза в едно голямо разочарование?
- Украйна е много силно мотивирана да стане член на ЕС, и мисля, че на Запад тази мотивация се подценява. Когато Зеленски или премиерът Шмихал говорят за това членство и поставят на пръв поглед неизпълними срокове за провеждането на реформи, това са послания по-скоро за вътрешна употреба, защото правителството иска да мотивира институциите да работят усилено. Въпреки войната. Или по-скоро заради войната. Пък и трябва да се използва моментът, когато заради войната олигарсите загубиха влиянието си.
Промените в медийното законодателство нямаше да бъдат така бързо изработени и приети, ако олигарсите все още диктуваха правилата на играта, както беше преди войната. Законът за малцинствата също беше приет миналата година в ускорени срокове. Ако не бяхме във война, сигурно още щяхме да го обсъждаме.
Членството в ЕС е абсолютен приоритет, но в същото време войната много промени украинците – преди това нямахме самочувствие, а сега искамеда оправим държавата си – не заради ЕС, а заради самите нас.
Норвежката служба за сигурност прекрати разследването за норвежка връзка при доставката на взривилите се през септември пейджъри за "Хизбула" в Ливан. Експлодиращи пейджъри убиха 9 души и раниха хиляди в Ливан, сред тях е посланикът на Иран При едновременните експлозии на устройствата бяха убити десетки хора, а хиляди бяха ранени. Израел..
Утре или най-късно в сряда се очаква президентите на Съединените щати и на Франция - Джо Байдън и Еманюел Макрон - да обявят, че е постигнато споразумение за 60-дневно прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула". За това съобщава агенция Ройтерс, като се позовава на високопоставени източници от ливанското правителство. Според панарабският "Аш Шарк..
Първата мраморна статуя, която беше открита на 3 юли в античния град Хераклея Синтика, е на един от осиновените внуци на римския император Октавиан Август. Това е водещата версия на професор Людмил Вагалински, ръководител на проучването на древния град край Рупите. Аргументите на екипа от учени бяха изложени на среща в историческия музей в Петрич тази..
Ректорът на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в Свищов доц. д-р Марин Маринов и генералният директор на Българското национално радио Милен Митев подписаха в Свищов меморандум за сътрудничество. Подчертавайки ролята на Стопанската академия за региона, генералният директор на БНР заяви: "Ще се радваме да отразяваме Вашите дейности и постижения,..
Групата общински съветници от коалицията ГЕРБ – СДС в Ловеч няма да подкрепи предлаганото от кмета на общината Страцимир Петков увеличение на данъците от следващата година. От опозицията в местния парламент дадоха и незадоволителна оценка за едногодишното му управление заради неизпълнени ангажименти към гражданите и липсата на стратегии за..
Изпълнителният директор на кюстендилската болница Димитър Стоилов е разпоредил проверка на случая с 6-годишно дете с инфекция, на което е било отказано лечение. Проверки са започнали и Изпълнителната агенция за медицински надзор и РЗИ-Кюстендил. Случаят е от 14 ноември. На детето е отказано лечение, а родителите са насочени към дупнишката болница...
Шофьор на тролейбус в София е с гипсова шина на ръката заради фрактура, получена при сбиване с велосипедист разносвач на храна. Сбиването е станало около 15:40 ч. пред Националната библиотека, след като водачът на тролея е засякъл колоездача. След сбиването на мястото е пристигнала линейка, а пострадалият шофьор е бил приет в Спешното..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..