Михайло Щекел: Войната в Украйна отнема времето на цяло едно поколение

"Войната отнема времето на едно поколение, което в разцвета на силите си трябва да ги ползва за създаване на семейства, за изграждане на домове, за проспериране". 

Това каза пред БНР Михайло Щекел. Той е журналист от радио "Свобода" в Украйна и сега е главен редактор на "Медиен център Украйна", който е бил създаден след началото на конфликта и подпомага контактите с публичния сектор, с бизнеса и с правителството по теми, свързани с войната. 

От 2014 година следите руско-украинския конфликт. 

Този конфликт започна за мен от окупацията на Крим. Започнах да предавам какво се случва. И когато конфликтът стигна до Донбас, аз бях много нетърпелив да отида в Донбас и да правя репортажи от Донбас. Там разказвах за украинската армия, за доброволците, опитващи се да освободят страната от пропуските проксита, които получиха контрол над Донецк, Луганск и регионите… От инвазията насам не съм ходил. Имах работа в Южен регион на Украйна - Николаевска област, Херсонска област, област Одеса. Не видях с очите си какво се случи в Донбас след пълномащабното нахлуване.  

А сега мина една година от началото на войната… 

За тази една година можем да кажем, че руснаците със сигурност не успяха да направят това, което щяха да направят. Не успяха да завладеят Киев, Одеса. Не успяха да създадат сухопътния коридор от Русия до така нареченото Приднестровие - окупираната територия на Молдова. И те всъщност не успяха да сменят режима в Украйна от проевропейски на проруски. В същото време те успяха да завладеят, да направят сухопътен коридор от Русия до Крим през Запорожието и Херсон. Успяха да превземат доста голяма част от Донбас. Украинската армия и украинското правителство все още контролират големите градове на Донбас - Краматорск, Славянск, Бахмут. Луганск е почти изцяло контролиран от руснаците. Тактическите им придвижвания показват плановете за завладяване на целия Донбас. Битките за Бахмут са доста свирепи и кръвопролитни. Руската армия обстрелва Краматорск, Славянск и други градове… Очакваме изказванията на Путин и Байдън, те ще бъдат много важни за разбирането на задачите и текущата ситуация. Дали ще се продължи по фронтовата линия, на бойното поле или в политическата сфера. Това може би е много, много решаващо за Украйна. Не само да спечели на бойните полета, но и да има подкрепа от всички европейски държави, от Съединените щати, от Обединеното кралство. 

От ваша гледна точка конфликтът отива ли повече към политическо решение или просто задълбочаване на военното?  

Мисля, че и двете. Защото Путин направи безпрецедентна стъпка преди година. Много хора тук, в Украйна, включително и аз, всъщност не вярвахме, че той ще направи такива неща. Беше истински шок, защото просто бяхме свикнахме с тази война, която не бих нарекъл хибридна, защото хората умираха дори до 24 февруари. Но не беше така яростна и брутална. И беше насочена към удържане на фронтовата линията, отколкото да има нападение. Политически войната може би е в застой. Въпреки че се виждат и някакви опити в тази сфера. Чакаме да чуем и какво ще кажат от Китай. Това отново ще се случи в края на февруари и нямаме представа как ще повлияе на конфликта. И какво сътрудничество евентуално би имало с проруско настроените държави и противопоставянето с Украйна и западните държави. Но тези различия стават все по-сериозни, все по-дълбоки. И аз не знам как. Не мога да си представя как ще свърши дори ако бойните действия бъдат замразени. Което на практика не е възможно към момента. Руската армия се опитва да превземе целия Донбас. И да задържат стабилни позиции поне на левия бряг на река Днепър около Херсон. Това не е много лесно, защото украинската армия винаги се опитва да ги отблъсне, за да подсигури Херсон.  

Казвате, че това може да си остане замразен конфликт? 

Едва ли. Украйна губи ресурси. Това са хора, военна техника, пари. В големи количества. Хората са много единни. Но колкото по-дълга е тази война, толкова по-трудно ще е и за хората, които не са на фронтовата линия. Ресурсите на Украйна свършват. Същото обаче важи и за Русия. И това не е статистика от официални украински източници, а от хора, с които разговарям в украинската армия. Те казват, че наистина са, както един от тях ми каза, че наистина е уморен да стреля през цялото време и е започнал да не носи толкова много боеприпаси със себе си. Той казва, че никога не е носил толкова много. Но тези загуби по никакъв начин не влияят на стратегическата стратегия на руснаците. Това е проблемът. И така, не знам за замразения конфликт, но разбирам, че ресурсите се изчерпват и затова ние толкова критично се нуждаем от подкрепата от Запада. 

Мислиш ли, че не само военна техника ще е необходима на Украйна? А може би и хора в един момент от други държави?  

За Украйна знам, че не само попълва с войници съществуващите формирования, но и създава нови. И от това правя извода, че Украйна все още има хора за военни. Имаме си създаден резервистки корпус. Работата е там, че броят им е тайна. И няма как журналистите и медиите да го знаят. Трудно мога да си представя западните страни, дори Съединените щати, Великобритания да изпратят военни. След опита, който тези държави имат в предишни военни конфликти и без обществената подкрепа. Да, украинската армия би била щастлива да има такива съюзници, защото работата на съюзниците е да предоставят подкрепа.  

Но това, което сега правят, достатъчно ли е? Ето, сега военното оборудване няма да дойде от Запада нито в нужните количества, нито достатъчно бързо.  

Това е лошо. Този въпрос го обсъждах с един мой колега, британски гражданин. И той използва един израз, който не ми беше познат досега. Всичко се дава, но на час по лъжичка. Това със сигурност създава някакво напрежение и повдига въпроси. Ако искате да ни подкрепите, направете го с повече и по-бързо, защото едно освобождаване на Украйна и дори на Крим става с незабавното получаване на оръжие. Затова със сигурност, ако няма начин да се изпращат военни, дори и да няма възможност да се изпрати британският флот, нужно е именно поне да се изпраща въоръжение. И това бил било по-добрият вариант.

В Германия вече има петиция за стартиране на преговори. Френският президент Макрон, и той от време на време споменава за това да се водят преговори. Какви са настроенията на украинците по този въпрос? 

Почти всяка война завършва с преговори. Трябва да разберем това. Особено в съвременната история. Но за преговори, трябва да има лидери и от двете страни. И сили от двете страни, които всъщност са способни да преговарят. И ако Путин продължава да е лидерът на Русия, диктаторът на Русия, така нареченият президент на Русия, ако той е начело на тази държава, не бих могъл да си представя как би имало мирни преговори. Украйна иска да съществува в границите от 1991 г., които всъщност включват Крим. А Путин дори анексира територии от Запорожето и Херсон. Той ще ги счита за територии от Русия въпреки факта, че той всъщност не ги контролира. При това положение не мога да си представя как би се върнал към въпроса за Крим. Имаше идея от страна на Украйна Крим да не е нито руски, нито украински и след референдум въпросът да се реши. Дори и да звучеше зле за някои украинци, но беше вид компромис, който можеше да се използва като платформа за преговори. Евентуално. Но това не се случи. Случи се пълномащабното нахлуване на руската армия в Украйна. След подобни действия не мога да си представя да се постигнат компромиси от този тип. Има и друго. За последната година Украйна беше изключително успешна в отблъскването на окупацията на ключови региони. Това успокои украинците. И те вярват, че победата е на няколко месеца разстояние. Може би през лятото. 

Миналата година по това време се надявахме на същото. 

Руснаците имат много военни, много стара съветска техника. За щастие те са загубили много от съвременната си техника през първите месеци на войната. Много, много глупави загуби. Искам да кажа, че те изпращаха тази модерна страхотна техника в дълги колони на украинска територия само за да бъде унищожена от мобилни групи. Започнаха да използват всички съветски танкове. Но танкът си е танк, оръдието – оръдие. И те стрелят и убиват хора. Затова, като че ли победата не е близо.  

Как беше твоята година?  

Не толкова лоша, в сравнение с тази на други хора. Мнозина загубиха домовете си. Загубиха роднините си. За мое щастие все още имам своя дом, благодарение на украинската армия. И това всъщност е единственото важно нещо. Говорих преди няколко дни в село от района на Херсон с един човек. Около 50-годишен, който е под окупация там. Синът му едва не е загинал от руските окупатори, докато е бил в затвора. Този човек каза, че след всички премеждия е разбрал, че най-важната ценност - пари, имот, доход, не значат нищо. Животът е най-важен. 

Какво те промени за годината война? 

Мисля, че ще го разбера малко по-късно. В Украйна все още обществото е травмирано. Живеем в драматични условия. И отново съм голям късметлия, че не съм загубил никого от близкия си кръг и не съм загубил дома си. Защото познавах хора, които бяха убити в битка с руснаци, или са заловени и не е ясна съдбата им. Залових се с колкото се може повече работа. Защото това е, което ми пази психиката. Но ще разрера какво се е променило, след като победим. 

Близо ли е победата? 

Мисля, че не му е времето да мисля за това. Фокусирал съм се в работата... Тъжно е знанието за това, че тази война отнема времето на едно поколение, което в разцвета на силите си и трябва да ги ползва за създаване на семейства, за изграждане на домове, за проспериране. Това е най-плодотворното време в кариерата, семейството, живота, във всичко. Голям процент от това поколение вече е в армията и рискува всеки ден да не се върне изобщо. И със сигурност разбираме това. Войната няма да свърши дори след като Русия капитулира или конфликтът бъде замразен, или се намери някакво компромисно решение за териториите. Дори след това наистина ще имаме нужда, не мисля, че ще са две поколения, но ще ни трябват поне десет години, за да възстановим Украйна. Загубихме по много от всичко. Особено в Донбас. Не знам какво ще бъде за Донбас, но всички видяхме видеозаписите от Лесичанск, Мариупол, Северодонецк, Бахмут. След руското нашествие там просто няма град. Трябва да се строят от нулата. Това ще отнеме много време. Единственото, което искам да кажа на българите, е да ни подкрепят. Наистина се нуждаем от обединената подкрепа на европейските нации. Само с тази подкрепа ще можем да отстояваме позицията си. И можем да бъдем онази мирна нация отпреди 2014 година.