Минира ли оставката на Никола Стърджън стремежа за независимост на Шотландия?

"Макар да напускам лидерския пост, аз не напускам политиката. Има още много въпроси, за които искам да се боря в бъдеще. Единият е толкова близката до сърцето ми национална мисия да се подобри живота на децата и младите хора. И разбира се – независимостта. Спечелването на независимост е каузата, на която посветих живота си. Това е кауза, в която вярвам с всяка моя клетка."

Вчера започна процесът за номинации, но изненадващо или не, някои от смятаните за основни претенденти заявиха, че няма да се кандидатират. Какво означава всичко това за голямата кауза на националистите за постигане на независимост на Шотландия? Защо Никола Стърджън реши да се оттегли в такъв решителен момент?

Оставката на Никола Стърджън бе поредната бомба в и без това солидно минирания политически живот на Острова. Мнозина не можеха да повярват как един от най-популярните политици в цялото Обединено кралство, лицето на стремежа за независимост на Шотландия, се оттегля от поста. В дадената от нея нарочна пресконференция Никола Стърджън говори за това колко брутална е политиката и как "с ума и сърцето си е почувствала, че сега е моментът да си тръгне". Тя каза, че си е задала два въпроса. Първият дали е правилно да продължи в личен план след като вече не може да даде и "последния грам от енергията си" за преследваните от нея каузи. И вторият, дали е правилно за страната, за нейната партия и за каузата за независимост да продължи да бъде начело.

Темата коментира пред БНР професорът по политика от Университета в Стратклайд сър Джон Къртис.

"Няма съмнение, че това, което се случи, е голяма изненада. Имаше спекулации в някои вестници колко дълго тя ще продължи, но истината е, че на базата на нейните публични изявления се очакваше Стърджън да остане първи министър до 2026 година, когато трябва да се проведат следващите избори в Шотландия. Всички ние от чисто човешка гледна точка си задаваме въпроса защо някой, който ръководеше битката с пандемията от Ковид-19, който вземаше лично много трудни решения "на живот и смърт", се оттегля. Може би в крайна сметка напрежението си е казало думата."

Професор Къртис допълни, че несъмнено през последните месеци Стърджън е понесла тежки удари като решението на Върховния съд в Лондон, че Единбург няма правомощия да проведе втори референдум за независимост, както и отхвърлянето на шотландското законодателство за смяна на пола, а също проблемите с националното здравеопазване и образованието, довели и до стачки, и в резултат на всичко това тя е започнала да си дава сметка, че може би нейният път е извървян, особено пък след като вижда, че вече с години не може да напредне по пътя към независимостта – каузата на живота й, както самата тя се изрази.

Но така стигаме до основния въпрос - какво става сега с Шотландия, със стремежа на националистите за независимост, кой ще бъде новият лидер на Шотландската национална партия и респективно първи министър? На някои от тези въпроси вече частично получаваме отговори след заседанието късно в четвъртък на националния изпълнителен комитет на партията, на което бе взето решение насрочената за 19 март специална конференция на партията за набелязване на стратегията за провеждане на втори референдум да бъде отложена. На тази конференция основната точка щеше да бъде дали да се следва предложението на Никола Стърджън следващите британски общи избори, най-вероятно през 2024 година, да бъдат превърнати в де факто референдум за независимост.

Директорът на агенцията за проучване на общественото мнение "Ipsos Mori" Кийрън Педли заяви, че "оставката на Никола Стърджън вероятно е най-добрата новина за юнионистите, откакто тя стана първи министър през 2014 година". Това несъмнено е и много добра новина за Лейбъристката партия, която бе вкарана едва ли не в "миша дупка" в Шотландия, откакто Шотландската национална партия управлява, тъй като отне много гласове от привържениците на лейбъристите. Показателен е фактът, че в последния британски парламент в Уестминстър от общо 59 места за Шотландия 56 са на националистите и само едно на лейбъристите, а те управляваха в Шотландия до 2005 година.

На срещата в четвъртък вечер бе взето и решение за графика на избор на нов лидер. До 24 февруари ще бъдат приемани номинациите. В случай, че има повече от един кандидат, ще се проведе гласуване сред партийните членове и то ще се състои от 13 до 27 март. Някои от смятаните за сигурни участници в надпреварата се отказаха. Това са заместник първият министър и дясна ръка на Никола Стърджън – Джон Суини, сегашният лидер на парламентарната група в Уестминстър Стивън Флин и депутатът Джоана Чери – отявлен критик на сегашното ръководство. Кой тогава е с най-големи шансове?

"Няма очевиден наследник. Не е напълно ясно дали изобщо има някой, който да разполага със същите ораторски способности и сила на убеждение, каквито имат не само Никола Стърджън, но и нейният предшественик Алекс Салмънд. Споменават се, разбира се, имена. Един от очевидните претенденти, който отдавна се спряга като евентуален наследник на Никола Стърджън, е Кейт Форбс. В момента тя е министър на финансите. А като човек, който е встъпил на поста си само 24 часа след като нейният предшественик бе принуден да подаде оставка и успя да изготви бюджет, това говори достатъчно красноречиво за уменията й. Тя обаче наскоро стана майка и е в отпуск по майчинство. Без съмнение друга солидна кандидатура е Ангъс Робъртсън, бивш лидер на парламентарната група на Шотландската национална партия в Уестминстър, но рейтингът му далеч не е от калибъра на Стърджън", подчерта проф. Джон Къртис.

Известният шотландски тенисист Анди Мъри се пошегува в Туитър, че се интересува от овакантеното място, а самата Стърджън реагира положително. "Гардиън" писа в петъчния си брой, че високопоставени фигури в Шотландската национална партия сега смятат, че оставката на Стърджън и отлагането на конференцията за стратегия ще забавят усилията за провеждане на нов референдум поне с 5 години.

"Трябва да се разбере, че Шотландската национална партия е само една част от движението за независимост, което е много по-широко. Така че аз мисля, че това е възможност да се преустрои партията на Стърджън. Който и да стане нов лидер трябва да използва възможността да извърши корекции, да признае, че са допускани стратегически грешки и да погледне в нова посока. Но това е и възможност шотландското правителство да се разграничава от движението за независимост и също да се гарантира, че на движението за независимост се гледа като на нещо много по-широко, че не става дума за една личност или една партия", смята Кени Макаскил, заместник на Алекс Салмънд, който е начело на новата партия "Алба" - също за независимост.

Макаскил посочи още, че е твърде рано консерваторите или който и да било от юнионистите да се радват в Лондон, че е нанесен сериозен удар по стремежа за независимост на шотландците, защото Шотландия е достатъчно богата да съществува самостоятелно и това й право не може да й бъде отказвано.