Франц Едер: Австрия подържа традиционно добри отношения с Русия и не иска безвъзвратно да ги зачеркне

В същото време се оказва, че икономическите връзки между Австрия и Русия никак не са пострадали от поредицата санкционни пакети на ЕС и въпреки включването на Австрия в руския списък неприятелски държави. Едва след силен обществен натиск бившият консервативен канцлер Волфганг Шюсел, бившата външна министърка Карин Кнайсел от крайната десница и известният австрийски предприемач Зигфрид Волф напуснаха надзорните съвети на "Лукойл", "Роснефт" и "Сбербанк". А от началото на годината 70 процента от газовите доставки за Австрия отново идват от "Газпром", след като бяха силно ограничени след руското нахлуване в Украйна.

В момента пък Австрия е във фокуса на вниманието заради предстоящата среща на парламентарната асамблея на ОССЕ във Виена. Домакините издадоха визи на участниците от Русия, въпреки че всички са в санкционния списък на ЕС, а заседанието трябва да се проведе точно на 24-ти февруари. Има не един и два примера от последната година, когато са отказвани визи на санкционирани руснаци. Защо Виена действа по друг начин? Темата коментира в предаването "Събота 150" д-р Франц Едер, декан на факултета по социология и политология в университета в Инсбрук.

"Аргументите на правителството са свързани с по-особения статут на Виена като седалище на международни организации – на ООН, на ОПЕК и на ОССЕ. От това произтичат някои задължения, които не могат да бъдат заобиколени. За разлика от други страни, Австрия е длъжна да не възпрепятства участието на всички държави членки на международните организации със седалище във Виена във форуми на тези организации. Такъв е и сегашният случай, въпреки че някои участници са в санкционния списък на ЕС."

Външният министър Александър Шаленберг обясни решението на правителството да издаде визи на санкционираните руски дипломати с това, че макар в момента диалогът с Русия да е труден, той не бива да се прекъсва. Австрия проруска външна политика ли води?

"Труден въпрос. По традиция Австрия се възприема като посредник между държавите. Макар да ми е трудно да говоря за концепция във външната ни политика, тя все пак се ръководи именно от това желание – да бъде посредник. Шаленберг има известно право с аргументацията си, защото рано или късно ще настъпи моментът, в който ще трябва да преговаряме с Русия. Този момент още не е дошъл, разбира се. В същото време Австрия подържа традиционно добри отношения с Русия и не иска напълно и безвъзвратно да ги зачеркне. Още повече, че двете страни са обвързани с тесни културни и икономически връзки. А от икономическите интереси произтичат и политическите. Нека също така подчертая, че Австрия подкрепя всички западни санкции срещу Русия, което не може да се твърди за всички страни от ЕС, като Унгария и дори България."

• Алекзандър Кларксън: Европа няма стратегия за Русия

Австрия, както и България, неведнъж са описвани като "Троянският кон" на Русия в ЕС. В Австрия руските интереси са добре защитени от крайнодясната "Партия на свободата". Наскоро журналистическо разследване извади на показ разменени имейли между депутати на партията и водещи руски пропагандатори, от които става ясно, че през юли 2016 година "Партията на свободата" например е внесла в парламента във Виена предложение за отмяна на санкциите срещу Русия, наложени заради анексирането на Крим. За услугата са изплатени 20 хиляди евро, а още 15 хиляди са били предвидени при успех, но предложението не е прието. По време на правителството на консерватора Себастиян Курц и крайната десница Австрия многократно се позоваваше на своя неутралитет, когато западните съюзници я сочеха с пръст и искаха по-категорична позиция срещу Русия. Междувременно Курц подаде оставка, а "Партията на свободата" днес е в опозиция. Промени ли се обаче външнополитическият курс на Австрия, където сега управляват консерваторите и Зелените, д-р Едер?

"Не съвсем. Но промяна има най-малкото заради първия дипломат на Австрия Александър Шаленберг, който е изявен привърженик на трансатлантическото партньорство, макар Австрия да не е част от НАТО. Виена отдавна, да не кажа никога, не е имала такъв външен министър.

В същото време през последните години Русия успя да изплете стабилна мрежа от привърженици за влияние в цяла Европа. Кремъл много правилно се ориентира към популистки формации, каквато е и австрийската "Партия на свободата". Този случай е особено интересен, защото партията на Йорг Хайдер беше създадена като отявлена прозападна, трансатлантическа формация, която работеше за членството на Австрия в НАТО. Днес от това няма и следа. Напротив – за партията Русия е алтернативата на Америка и на неолибералния модел на управление както в икономиката, така и като обществен модел."

• Владимир Путин иронично пожела "всичко хубаво" на западните компании, които напускат Русия

• Проф. Зигфрид Беер: Натискът на ЕС за налагане на енергийно ембарго е голям, Австрия се опитва да лавира

Извън партийните връзки – никой не е забравил договора, който сключи "Партията на свободата" с партията на Путин "Единна Русия", Австрия възстанови зависимостта си от газовите доставки от Русия – от началото на годината "Газпром" отново доставя над две трети от нужните на Австрия количества синьо гориво. Две трети от австрийските фирми, които преди началото на войната са имали представителства в Русия, са все още там, докато повечето големи западни компании напуснаха Русия. Колко силни са икономическите зависимости, д-р Едер?

"Икономическите интереси на Австрия наистина не се представляват само от "Партията на свободата". Големи австрийски банки като "Райфайзен" или концерни като "Щрабаг", не искат да се откажат от бизнеса в Русия. И те се радват на политическа подкрепа – както от крайната десница, така и от консервативната Народна партия на канцлера. И тъй като става дума за големи компании, правителството не иска да си създава главоболия, като ги принуди да се откажат от паричните потоци от Русия и ги настрои по този начин срещу себе си.

А що се отнася до енергийната зависимост, пак опираме до "Партията на свободата", защото подкрепата за крайната десница расте, а това кара управляващата "Народна партия" да се опитва да угоди на избирателите, като възприема теми и позиции на крайнодесните. Най-пресният пример е ветото срещу България и Румъния за влизане в Шенген – това беше искане на крайната десница в навечерието на регионалните избори в Долна Австрия.

Освен това "Австрия" се опитва да си запази достъпа до евтин газ, скрепен с договор с Газпром до 2040 година. Това има пряка връзка с икономиката и благоденствието на австрийците, които биха наказали управляващите, ако животът им поскъпне твърде много. От всичко това би спечелила единствено опозиционната "Партия на свободата". Така че тази относително по-приветливата политика на Австрия спрямо Русия се дължи на комплексни причини – както политически, така и икономически."

Как се отразява това на имиджа на Австрия в чужбина?

"Ограниченото доверие, което имат съюзниците към Австрия, е до известна степен оправдано. Спомнете си разкриването на руски шпиони в австрийските тайни служби и в армията. Но нека не остава грешно впечатление за отношението на Австрия към войната – ние подкрепяме санкциите срещу Русия и помагаме на Украйна с каквото можем. Не изпращаме оръжия и не обучаваме украински военни, което теоретично би било възможно, но правителството все още не е готово на тази стъпка. Но в никакъв случай не може да се твърди, че Австрия води проруска политика като съседна Унгария, или дори България." 

• Русия гони четирима австрийски дипломати

Тази седмица Русия изгони четирима австрийски дипломати в отговор на изгонените в началото на месеца руски дипломати от Виена. По време на скандала с шпионажа в полза на Русия в службите за сигурност на Австрия стана ясно, че всеки четвърти действащ руски шпионин се намира във Виена. Ако се върнем назад в историята, Австрия се присъединява към ЕС едва през 1995 година, 4 години след разпада на Съветския съюз. Следвоенната история на Австрия част ли е от обяснението за тесните връзки с Русия?

"По време на Студената война беше ясно, че Австрия не може да се присъедини към какъвто и да е военен блок, но обсъждането на членството на Австрия в ЕС започна още през 60-те години. Първата стъпка беше присъединяването към общия пазар, тогава заедно с Швеция. Но въпреки ролята на мост между Изтока и Запада, Австрия винаги е принадлежала към Запада."