Лидия Прокич: Корупцията може да доведе до смърт в огромни мащаби

Трагичните последици от корупцията бяха демонстрирани от най-дискутираното събитие през последните две седмици - земетресението, което взе десетки хиляди жертви в Турция и Сирия. Причините за огромния мащаб на бедствието са много, но една се откроява особено силно - липсата или заобикалянето на строителните регулации в Турция.

Този въпрос ни насочва и към по-голяма тема - как продължава борбата с корупцията в международен план, при наличието на безпрецедентни глобални кризи, които затрудняват по-голямото сътрудничество.

Това са темите в разговора на Константин Мравов с Лидия Прокич - регионален съветник на Трансперънси Интернешънъл за Източна и Югоизточна Европа.

-Доколко полезен инструмент в сложната международна среда е инструмент като Глобалния закон “Магнитски”?

• Джеймс О´Брайън: България е член на ЕС и НАТО, затова налагаме санкциите с голяма неохота

- Основната цел на замразяването на активи е възможността откраднатите чрез корупция средства да бъдат върнати на хората, които са лишени от тях. За момента различните санкционни механизми не постигат тази цел и няма как да са достатъчни. Те са добър инструмент и чудесна първа стъпка, но трябва да бъдат последвани от конкретни разследвания.

Санкциите от страна на САЩ или Великобритания са политическо решение и не водят до антикорупционни разследвания като законово последствие. Що се отнася до тези следващи стъпки, виждаме че правителствата напълно умишлено не дават достатъчно власт и възможности на независимите агенции, които трябва да отговарят за замразяване или конфискуване на незаконно придобити активи, както и на разследващите институции.

- „Трансперънси“, групата ГРЕКО в Съвета на Европа, както и други организации и държавни обединения следят и редовно публикуват оценки за корупцията на различни места. Правителствата в Югоизточна Европа, които и вие следите като експерт, са пословични с невъзможността и често с нежеланието да въведат по-ефективни методи за борба с корупцията и влиянието на олигархичния елит върху политическите процеси. Какви обаче са позитивните по-скорошни примери в региона?

- Има някои примери, които са позитивни, но ефектът от тях също е ограничен. Нужните мерки не могат да проработят в изолация една от друга. Мога да спомена новия закон за политическото финансиране в Косово, който дава повече правомощия на независими регулатори, но все още е твърде рано да оценяваме прилагането му. Същото важи за въведения механизъм за проверки в албанската съдебна система.  

Въпреки тези резултати, продължаваме да имаме основния проблем с влиянието на изпълнителната власт върху органи, които на хартия са независими от нея. Изглежда няма и достатъчно желание за отваряне на по-голямо поле за действие на гражданското общество и независимите медии. Най-големите разкрити корупционни измами по света са осветени от разследващи журналисти, а в Югоизточна Европа правителствата не гледат на тях като на съюзници. Медиите и гражданските организации по-скоро са врагове, чийто възможности трябва да бъдат ограничени. Измерение на това е и наскоро предложения в България закон за регистрация на чуждестранните агенти – същия тип законодателство, което в Русия бе използвано за ограничаване на гражданските и политически права.

-Големите политически и социални предизвикателства на нашето време – пандемията и войната в Украйна – доведоха до икономическа криза и по много начини затрудниха международното сътрудничество в редица сфери. Как влияят на проблема с корупцията и борбата с него?

- С избухването на пандемията видяхме как много правителства ограничиха публичната отчетност, достъпа до информация, а в някакви случаи дори парламенти бяха разпускани. В Унгария беше приет закон, чрез който правителството на практика можеше да управлява с декрети. В Полша имаше опит на хората на ръководни позиции да бъде осигурен имунитет от съдебно преследване, когато са действали в „обществен интерес“ – субективно понятие, което на практика може да включва всякакви действия.

Не трябва и да забравяме, че всичко това се случва при глобална автократична тенденция. По памет цитирам доклад на института „V-Dem”, според който в момента близо 3 милиарда души живеят в автократични общества. А след началото на войната в Украйна видяхме и колко много слабости и вратички се съдържат във финансовите системи и регулаторните органи, които отговарят за тях.

-За съжаление миналата седмица видяхме и как корупцията може да доведе до смърт в огромни мащаби. Заобикалянето на строителни регулации в Турция изглежда е основната причина толкова много сгради да се срутят след силните земетресения, а десетки хиляди невинни хора да бъдат затрупани в развалините. Как и изобщо трябва ли в международен план да бъде потърсена отговорност на турската държава или на отделни нейни институции за тази трагедия?

- Може би е прекалено рано да говорим за отговорност в международен план. Но корупцията, като основна причина за мащаба на трагедията, беше установена недвусмислено. Това не е първият такъв случай – помните срутването на фабриката „Рана Плаза“ в Бангладеш с над 1100 жертви, по-скорошният взрив на житните силози на пристанището в Бейрут, за да споменем само два случая, в които устойчивата корупция е довела до загуба на живот в огромни мащаби. Има и изследване, според което 83 процента от смъртните случаи при земетресения в последните 30 години са в страни с висока корупция – заради лошото строителство, липсата на регулация, използването на некачествени материали.

• Загиналите от земетресението в Турция достигнаха 39 672

Специално в Турция,след земетресението в Измир през 1999, бяха приети нови регулации, за чието спазване обаче не се следяло достатъчно. През 2018 въпреки съпротивата на гражданското общество, незаконни сгради са били узаконени, без да се проверява устойчивостта им на земетресения. Нямаме данни колко такива сгради са се сринали, но вероятно това са първите паднали. Говорейки за корупция, би трябвало да се проверят и връзките между строителните предприемачи и фирмите за надзор.

След предишното голямо земетресение Турция въведе и специален данък, чрез който през последните 25 години са събрани над 4 милиарда долара. Те обаче не се използвани по предназначение за укрепване на съществуващите и на след това построените сгради, а за други инфраструктурни проекти като строеж на пътища.

• Проф. Наджи Гьорюр: Земетресенията са неизбежни, но с планиране могат да се създадат устойчиви за живеене места

Сега е важно да има прозрачност при изразходването на хуманитарната помощ и нейното насочване към всички пострадали, независимо дали техния регион се управлява от партията на власт или от опозицията. Нужен е независим мониторинг и на средствата, които ще се похарчат за възстановяване на разрушеното. Милиарди евро вече са насочени към този процес и те трябва да достигнат засегнатите общности, а не джобовете на високопоставени политици и свързани с тях лица.

-Какви гаранции можем да поставим за това?

Основното са изискванията за прозрачност при насочването на средствата и работата на строителите, които ще извършат реконструкцията. Този качествен контрол трябва да се извършва от независими институции, включително от гражданското общество. Като пример мога да посоча как „Трансперънски интернешънъл“ в Ливан следи активно реконструкцията след взрива на пристанището в Бейрут. И ние не сме единствената организация с такъв капацитет.

-Трябва ли финансирането да бъде спряно или поискано обратно, ако няма достатъчно прозрачност или има доказани злоупотреби?

- Това е много труден въпрос. Важно е помощта да достигне до пострадалите и да бъде използвана за възстановяване. Не мисля, че едното изключва другото – правителствата трябва да са водени от тази цел. А донорите могат да поставят антикорупционни мерки като условия за получаване на помощта. Надявам се огромните последствия от това земетресение да накарат всички замесени страни да организират максимална ефективност на предоставената помощ.