Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стефан Божински, EUMETSAT: Сателитните данни са важен компонент от климатичните прогнози

Стефан Божински
Снимка: Добромир Видев

От няколко дни в София е Стефан Божински от EUMETSAT. Това е европейската организация, която оперира сателитите, наблюдаващи времето. От няколко месеца е започнало изпълнението на плана за извеждането в орбита на ново поколение сателити, които ще предоставят повече и по-подробни данни да предсказване на времето. Националният институт също ще използва данните от тези сателити. 

"Тук съм от Европейската организация за метеорологични сателити. България е член на тази организация, подобно на 30 други членове, и ние сме тук, за да работим с Националната метеорологична служба на България и други агенции като Управлението за контрол на въздушното движение, Агенцията за борба с градушките".  

За да ги образовате?  

За да им кажем за последното поколение метеорологични сателити, които сега ще бъдат изстреляни. Сегашното поколение метеорологични сателитни данни остаряват. Сателитите, с които ги добиваме, са на 20 години. Беше от решаващо значение за прогнозиране на времето и за наблюдение на променящия се климат. Всички знаете въздействието на силните бури върху селското стопанство, върху хората. Тези бури зачестяват в цяла Европа с големи градушки и силни ветрове. Те убиват хора, унищожават инфраструктура, така че трябва да бъдат добре прогнозирани от националните власти. И сателитните данни идват като критичен компонент на тези прогнози. 

И метеоролозите трябва да знаят как да ги разчитат?  

Точно. Придобиването на тези огромни количества данни е много добре организирано в почти реално време 24/7. И разчитането на данните се извършва от много сложни компютри, които се управляват както в европейската организация, която е базирана в Германия, така и тук, в хидрометеорологичната служба на България. И тогава идват синоптиците, защото те трябва да интерпретират тези данни заедно с цялата друга информация, която имат, за да направят добри прогнози. 

Сигурен съм, че хората от метеорологичния център знаят как да четат данни, но какво е толкова специалното на тези нови сателити, които носят новите данни?  

С тези по-опасни гръмотевични бури и с променящия се климат имаме нужда от много по-добри наблюдения, което означава много по-висока резолюция, много по-често наблюдение. На всеки 10 минути, на всеки 2 минути. По-често. В момента наблюдението е само на всеки 15 минути. Така че, ако имате бързо развиваща се буря, вие просто я проследявате много по-добре. Имаме и много нови данни, които проследяват светкавици. Опасната гръмотевична буря произвежда мълнии и в момента не можем да наблюдаваме тази мълния от Космоса. Но с този нов сензор ще можем да проследим и светкавичната активност. Сателитът е на стационарна орбита в Космоса, на 36 000 километра. Така че е доста далече, но тук наистина работят високоевропейски технологии. Например, камерата е толкова чувствителна, че можете да видите, ако сте в София, например, отворен прозорец на 30 километра оттук. И имаме нужда от тази прецизност, за да видим какво се случва на Земята с облаците, с дъжда, с градушката, с тази много висока точност, която в момента не можем да направим.  

Но не става ли по-трудно - колкото повече данни имате, толкова повече трябва да обработвате. Това е и въпросът ми за използването на изкуствения интелект за обработка на данните?  

Тази обработка е много сложна и бърза. И можем да използваме изкуствения интелект по много умни начини. Но "изкуствен интелект" е доста модерна дума в наши дни. Но аз казвам така: "Само защото имате чук, не всичко е пирон за забиване". Така че, разбира се, има алгоритми в нашата обработка, които можете да наречете изкуствен интелект, защото коригират грешките в показанията или коригират малки неща, които се объркват. Така е, наистина е на място де факто, просто не се нарича така. Но сега можем да използваме много повече тези невронни мрежи и други подходи на изкуствения интелект, за да осмислим по-добре тези много големи количества данни. Ще имаме 30 пъти повече данни. В новото поколение сателити, отколкото в сегашните.  

И ще има повече с новоизстреляните… 

Да. Така че нито една прогноза в света не може да разгледа всички тези данни едновременно. Просто е прекалено. Така че имаме нужда от интелигентни системи, интелигентни системи, частично захранвани от изкуствен интелект, за да филтрират тези данни за това, което е уместно. Така че виждате, изкуственият интелект винаги използва минали данни. Трябва да бъде обучен. Иначе няма да получите смислени отчитания нито на входа, нито на изхода. Трябва да са обучени с добри данни. Но ако имате промяна в климатичната система, никой не знае как ще се развие. Така че все още се нуждаете от физиката и метеорологията, за да разберете променящата се система. Така че не можете да разчитате само на изкуствения интелект.  

Значи и метеоролозите няма да изчезнат в бъдеще?  

Не! Абсолютно не. Имате нужда от любопитни хора, имате нужда от хора, които искат да разберат как се променя нашата среда. Които искат да знаят защо се образуват облаци, защо се образуват градушки. Имаш нужда от любопитство. Знаете, че имате нужда от малко, бих казал, стремеж към разбиране на някои понякога сложни проблеми. Но това е много възнаграждаващо, защото обектът на вашия интерес е около теб всеки ден. Това не е като физика на елементарните частици, където имате сложен експеримент, който трябва да настроите. Завладяващо е, но обектът на интерес е сложен и не е лесно достъпен, докато времето се променя през цялото време.  

Времето става предвидимо.  

Времето е доста добре предсказуемо. Прогнозите за времето се подобриха значително през последните 20, 30, 50 години чрез компютърни модели и чрез много по-добри наблюдения.  

В България казвахме – "синоптиците пак не познаха времето".  

Често обаче се оплакваме за нещо, което не работи. Но нека да ви напомня. Точността на прогнозите за 5 дни напред е точно толкова точна, колкото беше преди 20 години за двудневна прогноза. Виждате, че вдругиден преди 20 години прогнозата беше толкова добра, колкото сега е пет дни. Така че днес е много, много по-добре. Сезонните прогнози всъщност са доста трудни. И затова работим и върху това те да станат много по-точни. Моята организацията EUMETSAT, аз работя за тази европейска организация, която на практика "кара колата", управлявайки тези сателити. Ако желаете, те знаят как да кажат на сателита да направи това или онова. След това събираме данните и ги изпращаме на метеорологичните служби в България, Франция, Германия, Африка. И те действително са използвали данните.  

А защо и Африка?  

Африка и Европа са в една и съща част на земното кълбо и сателитът е над тази част 24/7 през цялото време. Така или иначе той си е там. Наблюдава много добре Африка, защото се намира точно над екватора над Африка. Запитайте се може ли самолетът да излети от летище София тази сутрин заради мъглата? Безопасно ли ще е по пътищата, по железниците, в моретата? Това е прогнозата за времето. Трябва ли да изпратя стоките си, които са уязвими като плодове, зеленчуци. Хората, които ги транспортират, трябва да знаят каква е температурата, която трябва да има в камион. Така че всичко зависи от времето. Икономиката е много чувствителна към информацията за времето и затова добрите прогнози за времето са наистина критични. 

Как се справят с обучението българските ви колеги? 

Вършат много добра работа. Те са много важни и вчера имахме брифинг, на който научихме за какво и как използват сателитни данни. Много е важно например да се оцени състоянието на селското стопанство и растителността, можете да я видите много добре от Космоса. И предимството на сателитите е, че могат да виждат навсякъде, докато, ако имате станция за балон или измервателна станция някъде на Земята, това е много точно, но е само за това конкретно място. А сателитът вижда навсякъде. 

Как се справяте във времената след Covid? Сега има война. А изстрелвате сателит… 

Имаше трудности. Особено по-трудно е да се осигурят високотехнологични елементи както за самите сателити, така и за ракетите - носители. И ние разчитаме на много добро международно сътрудничество по целия свят с всички партньори. И бих казал, че европейските метеорологични сателити са пример за вътрешно сътрудничество в ЕС, а също и извън него. Изстреляхме този първи сателит от ново поколение от Южна Америка, където Франция оперира европейския космодрум. Така че ние разчитаме на това сътрудничество навсякъде. И става все по-важно Европа да има свой собствен капацитет за разработване и изстрелване на космически кораби, които са критични за европейските граждани и икономика.  

Казаха ми, че американците вече имат модерни сателити. Японците също.  

Ние сме дори по-добри от тях, но бяхме вдъхновени от тях и се учихме от техния опит в използването на тези нови вълнуващи данни. И именно това е нашата цел – дори в България прогнозата за времето ще бъде много по-точна. Това всъщност е целта на моето посещение - да представя тези нови видове данни на службите и хората тук и да им помогна да правят по-добри прогнози. Това ще отнеме време. Но след като данните потекат, което е до края на тази година, ще им отнеме малко време да се научат, да ги използват. Тогава очаквам по-добри прогнози. В науката новите работи отнемат време. И това важи не само за България, но и за цяла Европа. Всички страни ще имат нужда от малко време, за да въведат тези нови типове данни. Например споменах данните за светкавиците. Това е нещо много ново. Това е технология, която изисква любопитни хора. Така че ние разчитаме също така на хората. Имаме много способни български колеги, които много допринасят. 

Как би изглеждала в бъдеще прогнозата за времето? Какви нови данни биха били интересни?   

Една от ползите е, че ще могат да се показват изображения с висока резолюция на Земята. Такова изображение, все едно гледаме със собствените си очи от Космоса към Земята. Така ще видим променящата се растителност, ще видим снега в Рила, ще видим промените в повърхността, градовете, океаните. Ще видим всичко това като Google Earth. Все едно имате последния модел телефон, който често рекламират заради по-добрата му камера. Е, такава вече имаме в Космоса. И тя ще ни покаже колко красива е нашата Земя. Очаквам данните за светкавиците да бъдат много привлекателни за зрителите, защото това е просто нещо, което досега не сме виждали. Така че всеки път, когато имате голяма гръмотевична буря в България, ние ще можем да я визуализираме и да я направим привлекателна за зрителите по телевизията. Надявам се, че много от вашите слушатели ще са достатъчно любопитни, включително млади хора, които са очаровани от разбирането на нашия променящ се климат. И това е наистина важно не само за ежедневното планиране – дали да си спретнем скара в двора, но е всъщност важно за страната и за обществото, и за икономиката - да знаете как времето и климатът се променят. И как сателитите могат да допринесат за това. Заедно с добре обучени хора. Не само в института ви по метеорология. И в университетите. На срещите ни присъстват хора от университетите. Така че отидете и учете метеорология или геофизика. Аз например съм геофизик. Има докторат по атмосферни науки и не беше толкова ясно, че ще се озова в прогнозите за времето и климата. 

По публикацията работи: Лозина Владимирова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Австрийският президент Александър Ван дер Белен

След изборите в Австрия: Президентът дава време на партиите

Австрийският президент Александър ван дер Белен дава време на партиите, които влизат в новия парламент да потърсят мнозинство преди да възложи съставянето на следващото правителство. "Водещо за мен като президент ще бъде дали следващото австрийско правителство ще се ръководи от основните демократични принципи“, заяви в първа реакция след..

публикувано на 29.09.24 в 22:11

За нови жертви на израелските бомбардировки съобщават властите в Ливан

За нови десетки жертви на израелските бомбардировки съобщават властите в Ливан, цитирани от АФП. Израелската армия: 20 високопоставени членове на "Хизбула" са убити заедно с лидера Хасан Насрала 21 души са загинали, а други 47 са били ранени при удари в района на град Балбек, в североизточната част на страната. Малко по-рано бе съобщено за..

публикувано на 29.09.24 в 20:36
Фридрих Мерц

Мерц: Трябва да направим всичко възможно, за да стане продължаването на войната безнадеждно за Русия

Западът не си поставя за цел да победи Русия в конфликта с Украйна. Това заяви кандидатът за канцлер на Християндемократическия съюз Фридрих Мерц в интервю за германския таблоид "Билд".  Според него Украйна трябва да възстанови суверенитета над територията си, а Русия трябва да престане да я напада.  "Трябва да направим всичко възможно, за да стане..

публикувано на 29.09.24 в 19:58

Украйна потвърди удар във Волгоградска област на Русия

От украинската армия потвърдиха информацията за нанесен удар през изминалата по руски ракетно-артилерийски арсенал край селището Котлубан във Волгоградска област.  "Ден преди удара в арсенала е пристигнал ешелон с ирански ракети. Военният обект е бил плътно прикрит със средства на радиоелектронната борба и противовъздушната отбрана. Впрочем нашите..

публикувано на 29.09.24 в 19:22
Петролни резервоари горят на пристанището в Ходейда, Йемен, архив, 20 юли 2024

Израелската авиация нанесе масирани удари в Йемен

Израелската авиация нанесе масирани удари в Йемен. Под ударите на израелските бомбардировачи се оказа пристанището на Червено море Ходейда, което е под контрола на йеменските хути. Според местни източници на агенция Ройтерс са били поразени цистерни с гориво и други обекти. Израелските военни твърдят, че сред мишените са били петролен..

публикувано на 29.09.24 в 19:20
Членове на Партията на свободата на Австрия (FPOe) празнуват, след като са научили, че според първите  прогнозни резултати печелят парламентарните избори в Австрия, 29 септември 2024 г.

Прогнозни резултати: Партията на свободата (FPÖ) печели парламентарните избори в Австрия

За първи път крайнодясната популистка "Партия на свободата“ печели парламентарните избори в Австрия. Според първите прогнозни резултати тя получава 29,1% от гласовете. "Народната партия“ на канцлера Карл Нехамер остава втора с 26,3 %. В новия парламент влизат още социалдемократическата партия с малко над 20 на сто от гласовете,..

публикувано на 29.09.24 в 18:52

30 филма ще бъдат показани на Sofia DocuMental

30 филма ще бъдат показани в петото издание на международния фестивал за документални филми, посветени на човешките права, Sofia DocuMental. За втори път ще има и онлайн издание, достъпно в една от най-големите български платформи за видеосъдържание. Голяма част от лентите са носители на престижни международни награди, разказа за БНР фестивалният..

публикувано на 29.09.24 в 18:37