Проф. Красимир Антонов: Хепатит Б и С са доста коварни инфекции. Двата вируса се държат различно

Нашата програма за превенция и лечение с хоризонт 2025 г. си е поставила за задача 50 на сто от случаите да бъдат диагностицирани и 60-70% от тях да бъдат лекувани.

Прекалено дълъг е периодът между диагностиката и лечението на тези пациенти и трябва да се скъси, смята проф. д-р Красимир Антонов, председател на Българското дружество по гастроентерология. По думите му сега се лекува много нисък процент от засегнатите от тези две инфекции.

Как и кога най-често хората разбират, че са заразени?

"Това са обикновено хора, които имат рисково поведение. Хора, които са използвали венозни наркотици. Тези хора извършват профилактични изследвания и се установява, че имат съответно Б и С хепатит."

По-голямата част от пациентите, които стигат до болничен център, са с клинични оплаквания и вече напреднали чернодробни заболявания. Това са хора над 45 годишна възраст, от т.нар. поколение на бейби бумърите, заразени в миналото поради използването на недостатъчно стерилизиран медицински инструментариум, поясни гастроентерологът пред БНР преди национален форум за преодоляване на хепатит Б и С в България.

"Тези инфекции са доста коварни. Само 15% от пациентите, инфектирани с хепатит С, развиват остър хепатит, пожълтяват и разбират, че са инфектирани. Останалите 58% развиват инфекция, без да имат никакви симптоми и това продължава десетилетия. Те просто нямат никакви оплаквания. В рамките на 30 години чернодробната болест вече е много напреднала."

При хепатит Б голяма част от възрастното население се разболява и само 15% става хроничен носител на тази инфекция, като една трета от тях могат да развият тежка чернодробна болест, посочи проф. Антонов в предаването "Хоризонт до обед".

Двата вируса се дължат различно. С хепатитът е известен като "тихият убиец" и е труден за откриване, подчерта той.

Според промени в наредбата за профилактичните прегледи вече може да се прави изследване за хепатит Б и С при хора над определена възраст - 40, 45, 50, 55 и 60 години, потвърди проф. Красимир Антонов.

Допълнително веднъж на 5 години здравноосигурените могат да се изследват за завишени чернодробни показатели. Това прави България една от малкото държави, които въвеждат национален скрининг за откриване на хронични хепатит Б и С.

"По този начин ще намерим тези пациенти, които не се чувстват болни и носят в себе си вируса. Това е единственият начин тези пациенти да бъдат открити – чрез такива скринингови програми."

Според него личните лекари са започнали да използват тези възможности, защото потокът на пациенти се е увеличил.

"Нашата задача е да уточним степента на чернодробното увреждане. Когато чернодробната болест е много напреднала, трябва да имаме предвид лекарствата, които използваме", коментира проф. Красимир Антонов.

При хепатит Б терапията на този етап не позволява изчистването на вируса от организма, а само потискането му. При хепатит С колкото по-рано се открие инфекцията, толкова и ефектът от терапията е по-висок.

Хепатит Б е много устойчив в околната среда, каза още проф. Антонов.

"Ако в миналото е бил кръвен начин на заразяване, сега е характерен половият начин на заразяване и т.нар. контактно-битов начин. Затова при тези пациенти трябва да се изследват както най-близките хора – семейството, така и хора, които често ги посещават, цялата рода на практика."

При хепатит С предаването на инфекцията се предава само по кръвен път - "трябва да има контакт на рана с рана, кръв с кръв."

"Смъртността е доста висока в световен мащаб. Между 3 и 4 милиона годишно починали вследствие на хепатит Б и С и усложненията, които предизвикват. Освен чернодробна увреда, могат да предизвикат и появата на първичен рак на черния дроб. Затова битката срещу вирусите е битка и профилактика за рака на черния дроб."