Това заяви пред БНР Атанас Василев, председател на УС на Националното сдружение на българските лозари.
"В цялата тази криза, в която е изпаднал секторът, е хубаво, че има едно събуждане, което помага да се обединим и да започнем да браним къщичката си", подчерта той.
"Ние бяхме най-ощетената култура в сравнение с другите трайни насаждения. Лозята бяха най-малко подпомагани", изтъкна Василев и даде пример – съотношението е 120 към 420 лева в ущърб на лозарите.
Лозарят потвърди равносметката, че разходите на декар са 1200 лева, а приходите - 700-800 лева.
"В крайна сметка се оказва, че българските винопроизводители нямат нужда от българско грозде. Това е най-голямата трагедия."
Много изби купуват вино на много по-ниска себестойност от други държави, където това са традиционно подпомагани браншове. Когато български винопроизводител може да си купи вино по-евтино от гроздето, което произвежда, на него лозя не му трябват. Това е и причината българските лозя да изчезват, изтъкна Атанас Василев в предаването "Преди всички".
Изчезват български сортове, тъй като няма търсене, макар тенденцията да се обръща, посочи той.
"Спасението на един бранш винаги е било в обединението. След като се дефинира проблемът какъв е, да се намерят различни решения. На база на анализ да се вземе решение къде да се насочат всички усилия", коментира Василев.
Един от най-големите проблеми е лозарският регистър, смята той. По думите му реалната ситуация не отговаря на тази в регистъра - не се отглеждат повече от 200 000 декара в България, а се водят 630 000.
"Две трети от тези лозя са изоставени. Някои от тях са станали вече ниви, но не са описани. От тези лозя ние не можем да разберем до каква степен се подкрепя сивият сектор. (...) Подпомагат се лозя, които не се гледат – това е едно. От друга страна се изкривява и самият пазар. Не може да се купува грозде от Македония, от други места и после с документи от негледани лозя да се изписва като българско, и виното да се продава като българско."
Българското грозде по нищо не отстъпва на вносните, куцат ни само 200-300 години маркетинг, каза в заключение Атанас Василев и призова да се консумират български вина.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Решението е добро за Албания, не е добро за Северна Македония. В България нямаме основание за потриване на ръце . Това мнение изрази пред БНР..
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..
Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни . Това каза..