София Алвеш, ЕК: София възможно най-скоро да представи териториални планове за въглищните си региони

Българското правителство трябва да представи възможно най-скоро в Брюксел териториални планове за Перник, Кюстендил и Стара Загора, за да може да усвои предназначените за тях средства за справедлив преход към климатична неутралност. Това заяви в интервю за БНР София Алвеш, която се занимава с кохезионна политика в Европейската комисия. Тя беше на посещение у нас, за да се запознае на място с проекти, финансирани със средства от кохезионните фондове. 

Алвеш припомни, че за целта от Фонда за справедлив преход са заделени над 1 милиард евро за трите въглищни региона, но правителството заедно с местните общности трябва да напише стратегия как те ще преминат от зависима от въглища икономика към по-зелени икономически решения. 

Още е много рано да се оцени ефективността на новите оперативни програми, но има какви изводи да направим от предходния програмен период, коментира Алвеш:

Кохезионната политика и създадените за воденето й фондове целят да намалят регионалните различия и да спомогнат за решаването на различните проблеми, които съществуват в отделните територии. България е сред държавите, които имат необходимост от сериозно подпомагане и за нея са отделени много пари, грубо казано – 11 милиарда евро в предишния програмен период и същата сума за настоящия период. Европейският бюджет е 7-годишен, така че в момента говорим за периода 2021 – 2027 година.

Има много предизвикателства. Тези пари се дават на България, за да бъдат инвестирани в изключително много сфери като енергетиката, развитие на икономиката и частния сектор, образование, наука, здравеопазване. България има нужда от по-добри болници и училища. Необходимо е да се пребори с бедността. Практически тези сфери покриват изцяло икономическия и социален живот в България. Средствата обаче идват и с условия. Има определени цели и условия, които страната трябва да изпълни.

Парите трябва да бъдат добре инвестирани. Освен това е изключително важно разработените в отделните сектори проекти да привличат частни инвестиции. Това са проекти, които при нормални условия не биха привлекли частни инвестиции, защото са дългосрочни и стратегически инвестиции в непопулярни сектори. Ще дам пример с доставките на вода и редуцирането на загубите при тези доставки, рециклирането на отпадъците, изграждането на модерни жп линии и на хубави пътища. Обикновено всичко това е приоритет на публичния сектор.

Доколко е ефективно усвояването на средствата в България?

България се учи и ако погледнем кривата на обучението й, ще видим, че последните години не са лесни заради последователните кризи – ковид, мигрантския поток и войната срещу Украйна. Енергийните цени се повишиха. Последва поскъпване на строителните материали. Проблемите с веригите на доставки също имаха ефект, особено при завършването на големите инфраструктурни проекти.

Трудности имаше в цяла Европа, не само в България. Ние работим с българските власти, за да достигнем до решения, с които да ускорим процесите. Например, работим по индексация на цените в договорите с компаниите, които работят по определен проект. Само по този начин те ще успеят да завършат жп отсечката, моста или ВиК инфраструктурата, по която работят. В непрекъснат контакт сме с българските власти и те показват неуморност в търсенето на решения. От наша страна има известна гъвкавост. Както вече подчертах, средствата по кохезионните фондове идват с изискването за спазване на много стриктни правила. За да могат да се посрещнат спешните нужди, възникнали от последователните кризи, ние подходихме гъвкаво и разрешихме пренасочване на средства.

Ще дам пример – по време на ковид пандемията разрешихме средства, които по различни причини все още не бяха усвоени, да бъдат пренасочени за болнично оборудване. Насочени бяха пари към закупуване на лаптопи и други необходими пособия за учениците и учителите, за да се адаптират образователните програми за дигитално преподаване и да се продължи обучението дистанционно. След това започна войната срещу Украйна и част от средствата бяха пренасочени към настаняването на украинските бежанци. Сполетя ни и енергийната криза. Тъй като все още България има неусвоени пари от периода 2014-2020 година, разрешихме с тях да се подпомогнат най-уязвимите домакинства и малки и средни предприятия заради високите енергийни цени.

Неизползвани пари преди поредицата от криза означава, че е имало трудности с усвояването им. Какво трябва да се подобри и каква е основната задача, което виждате пред България?

Най-важната пред България, която изпитва много сериозна нужда от инвестиции в основна инфраструктура, е по-бързият напредък. Страната можеше да осигури по-бързо икономическо и социално развитие в отделните си региони. Това, което наблюдаваме в България, а и в други страни от Централна и Източна Европа, които се присъединяват много бедни към Европейския съюз, е, че те изпълняват минимума и попадат в този т.нар. „преходен капан“. Това се отнася и за моята родина Португалия. Постигнат е напредък, минимумът е изпълнени, дори някъде има развитие до средно ниво, но така и не се стига до наистина преминали през преходния период развити региони. 

Необходима ни е стратегия. Трябва да има осъзнаване от местните власти в тези по-слабо развити региони и българското правителство, че с нея трябва да се намери начин за инвестирането на наличните средства умно. Като Европейска комисия ние непрекъснато подчертаваме, че е необходимо да се работи за въглеродна неутралност в транспорта, в енергетиката, за намаляване на емисиите в административните сгради и домовете на хората. Ключът е в кръговата икономиката и дигитализацията.

Това е валидно за цяла Европа, но имам усещането, че тук специално визирате казуса с Перник, Кюстендил и Стара Загора. Това са трите въглищни региона, които трябва да трансформират икономиките си, за да постигнат екологичните цели, поставени от Брюксел.

За тези три региона са определени средства от т.нар. фонд за справедлив преход. Наричаме го „справедлив“, защото преходът към зелена икономика трябва да бъде честен и никой не трябва да бъде изоставен. Имаме опита с Обединеното кралство (докато беше част от Европейския съюз) и други държави в Западна Европа, където преходът дойде с висока безработица и никаква възможност за преквалификация на хората, които работеха например в мините. Именно това искаме да избегнем.

Затова искаме да планираме прехода и да отдадем почит на миналото на местните общности, които са много силно свързани с минното дело. Знаем, че това са миньорски общности и те са горди с миналото си. Ние се отнасяме с голямо уважение към него, но искаме да им дадем бъдеще – за тях и за следващите поколения в тези региони. Преходът е неизбежен и ще се случи до няколко години. Това е бъдещето на целия Европейски съюз. Хората в тези региони не могат да останат в миналото. Също така не искаме да бъдат принудени да напуснат родните си места в търсене на алтернатива – било в България, било в чужбина.

За да постигнем това, е необходимо да се създадат нови работни места и те да осигурят възможност на хората да останат в тези три региона.  Специално за тях са отделени 1,2 милиарда евро. За да бъдат отпуснати средствата, българското правителство трябва да представи териториални планове. Това е стратегия за извършване на прехода, разработена съвместно с местните хора. От една страна говорим, разбира се, за общините, но настояваме да участват местните бизнеси и хората. Очакваме да ни представят стратегия за прехода и за новия тип икономика, която ще се развива в тези територии, какъв би бил социалният ефект от прекратяването на използването на въглища и какво може да се направи, за да се смекчат негативните последици от този процес. В идеалния случай трябваше да са готови миналата година. Има забавяне и все още очакваме да ги видим колкото се може по-скоро.

Видяхте ли вече поне чернови на тези планове?

Черновите винаги могат да бъдат по-добри. Това, което е важно за нас, е, че има ясна стратегия от страна на правителството как тези територии ще станат климатично неутрални.

И накрая – има ли опасност България да изгуби пари от кохезионните фондове за вече отминалия период?

Винаги има пари, които могат да бъдат изгубени. Работим с правителството това да не се случи. Вече казах, че последните три години бяха много трудни и това възпрепятства осъществяването на определени проекти. Страните – членки, включително и България, работихме по възможни решения, така че някои от стратегическите проекти от периода 2014 – 2020 година да бъдат продължени в настоящия период. Друга част от парите могат да бъдат използвани, за да се подпомагат малките бизнеси и семействата да посрещнат високите си енергийни сметки.