Преди много години прочетох тази книга, но ставащото около нас постоянно ме връща към основната идея в нея. А тя е, че много хора не искат да бъдат свободни. Страхуват се от свободата. Бягат от нея. Защото свободата носи бремето на отговорността. Налага ти се сам да вземаш важни решения. И съответно да обвиняваш самия себе си, ако решението се окаже погрешно. Ето това е основната причина, поради която хората не искат да бъдат свободни, твърди Ерих Фром. Именно затова бягат от свободата си и предпочитат някой друг да взема решенията вместо тях. Предоставят своята независимост на някой мощен в техните очи външен фактори и чакат той да определя съдбата им.
Тази външна сила може да има различни въплъщения – Партията и правителството, партийният лидер, дори някоя наднационална институция като Еврокомисията или Държавния департамент. Вижте колко е удобно да се сгушиш в прегръдките на НЕсвободата! Не е необходимо да мислиш сам, не е необходимо да се тормозиш, заради собствените си решения, просто прилежно се запознаваш с последните указания, изпратени от Брюксел и Вашингтон и вече знаеш какво да говориш и какво да правиш. Дори не е необходимо да мислиш. Само изпълняваш. Иначе не спираш да повтаряш колко много обичаш свободата, как никой и нищо не могат да ти забранят да бъдеш независим във всеки един момент от живота си. Само че това е лъжа, самозалъгване. Такива хора не са свободни. Тъкмо обратното. Дълбокото им желание, което те никога няма да признаят дори пред себе си, е да избягат максимално бързо от свободата си.
И още нещо много съществено. Именно тези, които най-стремително изоставят личната си свобода, правят всичко възможно да я забранят и на останалите, на хората, които все пак искат да бъдат свободни. Несвободните се опитват да налагат цензура и забрани, превръщат се в пропагандатори на "културата на отмяната", в надзиратели, които дебнат и пишат доноси срещу всеки, позволил си да бъде свободен. Защо правят това ли? Ами защото вътрешно усещат, че решението им да се откажат от своята независимост, е лошо. Да, то им дава известен комфорт, защото са се идентифицирали с актуалната власт, или с актуалната политическа сила, или с официозното говорене, но въпреки всичко тези хора знаят, че са сгрешили, когато са низвергнали най-важната част от себе си – свободата си.
Когато се огледате около вас, ще видите много хора, които въпреки публичните си заявления, че много обичат свободата, че са стопроцентови либерали, че са готови да умрат, но да защитят мнения, различаващите се от техните, всъщност са най-големите отрицатели на идеите, които не споделят. Да, те не могат да изградят онзи тип тоталитарно общество, което познаваме от историята на 20 в. и от класическите антиутопии на Евгений Замятин, Джордж Оруел или Олдъс Хъксли. Но са много постоянни в усилията си да ограничат максимално свободата на останалите. В отрицатели на свободата се превръщат не само партийни функционери, но и хора, които се зоват „мислители“, „интелектуалци“, „демократи“ , „либерали“. Да, те се кълнат, че обичат свободата. Но иначе заклеймяват всеки, дръзнал да излезе извън коловоза на разрешеното.
Обаче ние, които държим и ценим личната си свобода, не бива да се съгласяваме с онези, които искат да ни я отнемат. Свободата не е нещо дадено веднъж и завинаги. За нея трябва да се бориш всеки ден. И да се противопоставяш на всеки опит тя да бъде унищожена. Да, много често гонителите на свободата си служат с речника на актуалния в момента Новоговор. Обясняват ви, че всичко, което правят, е в името на прогреса, на „евроатлантическите ценности“ и на „цивилизационния избор“, който България била направила. Всъщност тези клишета имат една-единствена цел – да ви лоботомират, образно казано, да направят от вас това, което Властта направи с Патрик Макмърфи, героя от „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси. Ние пък трябва да направим всичко възможно, за да запазим свободата си.
Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..
Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..
За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие. "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..
"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" . Всичко започва през..
Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..
Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..
В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..
Решението е добро за Албания, не е добро за Северна Македония. В България нямаме основание за потриване на ръце . Това мнение изрази пред БНР..
Победата на регионалните избори в провинция Бранденбург не се дължи на канцлера Олаф Шолц, а на кандидата за министър-председател Дитмар Войдке..
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..