80 години от рождението на поетесата Калина Ковачева

публикувано на 09.02.23 в 15:09

Калина Ковачева

Днес се навършват 80 години от рождението на поетесата Калина Ковачева (1943-2010).

Интервю на Кармен Манукян с Владо Даверов, Румен Леонидов и Георги Константинов и интервю на Таня Иванова с Елисавета Първанова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"За първи път се запознах с Калина Ковачева, когато ме назначиха във в. "Народна младеж". Тя завеждаше там отдел "Култура", а аз я познавах като име, харесвах поезията й, тя вече беше известна. Не си я представях точно така - мислех, че е по-възрастна, а тя беше тогава 30 годишна", разказа в "Нощен Хоризонт" писателят и сценарист Владо Даверов.

На въпрос защо са се разделили с Калина Ковачева Даверов отговаря, че никога не са се събирали:

"Това беше необмислена докрай постъпка от страна и на двама ни, но...Живяхме около година заедно и узаконихме сина ни, когото обичахме и двамата еднакво.

Калина го боготвореше, тя не вярваше в Бог, а в своето малко божество - Владко, кръсти го на мен, не знам защо...Поживяхме известно време заедно, един странен колектив, а после след месеци просто се оттеглих. Движехме се в различни орбити...аз тъкмо се бях върнал от казармата, живота ме влечеше, аз не съм и имал намерение да създавам семейство...", спомня си още Даверов.

" Владо, липсва ми твоята прекрасна проза, която отсъства от нашия книжен пазар, която е образец за високо майсторство как трябва да се пише по бълагрски", каза за БНР Румен Леонидов.

"С Калина се запознах, когато бях много млад, още ученик. Тя беше в "Народна младеж".

Тя ми напарви мнго силно впечатление още тогава, тя беше много различина от останалите, от всичко, което се пишеше тогава. И графично, и поетично, имаше стране вид изповедност, нямаше дежурната възхвала на властта, ангажимент с политиката, и тези странни стихове без заглавие, а първият ред с главни букви. Аз се заразих от този начин на изложение върху листа.

Тя си отиде рано и в хаосът, който настъпи последните години, сякаш я забравихме, а тя трябва да бъде преиздадена сега. Наред с Катя Йосифова, Рада Александрова, Живка Балатаджиева бяха образци на модерност, не търсена или привнесена, или повлияна отвън, а поезия с определено български характер. С такт 3/4 , това беше модерна поезия за времето си, а съм сигурен съм и сега...

Жалко, че я няма тя, за да разкаже за онези си години...Сигурен съм, че и поезията й ще допадне и сега на младите хора", каза още в "Нощен Хоризонт" Румен Леонидов.

Защото това е Калина Ковачева, която когато се завръща от поредното пътуване до Хималаите, казва, че те са я променили така:

"Научих се да съм си аз, да не се преструвам на друга, да не играя. Откакто се върнах последния път от там, през 1998 г. съм си забранила да играя, забранила съм си да казвам неистини, за да се харесам на някого или да направя впечатление, или да изглеждам по-умна или по-талантлива. Това при мен е строго забранено", из нейно интервю пред в. "Сега".

Още по темата в звуковия файл.

Калина Ковачева е родена на 9 февруари 1943 година в с. Божурлук, Плевенско. През 1972 излиза първата ѝ поетична книга - "Трябва да те има". През 1975 се ражда синът ѝ Владимир, който понастоящем живее в Лондон, и излиза от печат книгата ѝ "Бюлетин за времето". Започва работа в списание "Лада" (1978). През 1981 г. е издадена книгата ѝ "Лични стихотворения", две години по-късно, през 1983, излиза документалната ѝ повест "Моята Сара". През 1985 се състои първото ѝ пътуване до Хималаите, второто е през 1987, а на следващата година изминава сама в Хималаите над 550 километра. Стихосбирката "Аз" е отпечатана през 1993, две години по-късно излизат книгите ѝ "Да не забравя" (поезия) и "Имах приятел просяк/ По хималайските пътеки" (проза). Стихосбирката "Какво за любовта" е издадена през 1999 година. "Стихотворения" е с две издания - през 2001 и 2004. Поетичната антология "Докато ме няма" е отпечатана през 2005. В 2008 излиза "В планината на голямата маймуна", проза. Преводач (заедно с Екатерина Йосифова) от руски на български език на "Криптограми на Изтока" от Елена Рьорих (1996). Превежда също романа на Иван Шамякин "Търговката и поетът" (2005), както и стихове от руски, френски и английски. Сценарист е на филмите "Търси се съпруг за мама" (1985) и "Три Марии и Иван" (1986).

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!