Когато през 50-те и 60-те години на миналия век основателка на танцовия архив на Института за музикознание събирала запазеното към онова време автентично творчество, нямало смартфони с камери, HD камери, дигитални диктофони. Записът на звук ставал трудно, а на картина - още по-трудно. Но и с наличните за времето си носители, Райна Кацарова и други изследователи ентусиасти успели да съберат достатъчно, за да може последователите ѝ в Института за изследване на изкуствата към БАН да има какво да проучват.
Дигитализацията на записите отваря не само нови възможности за изследвания, но и за запазването на събраното, пояснява проф. Горица Найденова.
"Този архив е важен, защото съхранява един вече изгубен свят. Свят, който си мислим, че познаваме. Ние си мислим, че знаем какво е фолклорът, но когато влезе човек в архива и започне да слуша и да гледа, картината се оказва много различна от това, което хората днес си представят под фолклор."
Изучаването на архива до момента не е било толкова видимо, но за него винаги са били полагани най-големи грижи, отбелязва проф. Найденова пред БНР.
Дигитализацията е започнала още през 90-те години.
По думите ѝ кинолентите са били "буквално в нищото" и едва сега, благодарение на проекта, ги вадят на бял свят.
"Аналоговите носители имат срок на годност. Част от тях са на края му, хващаме последния влак. Цифровизацията означава спасяване на тези записи."
Следва много тежка обработка, преди да могат да бъдат показвани публично. Една от причините е, че трябва да се постигне синхрон с музиката, а не към всички ленти има музика, допълва Горица Найденова.
Записите са важни за всеки, който се интересува от старите селски стилове на игра, от обредите, както са изглеждали, когато са били заснемани на терен, категорична е тя.
160-те километра киноленти са минали през ръцете на етнохореолога Ивайло Първанов. Той признава, че работата му по сканирането на лентите била доста трудна.
"Отнема страшно много време, тъй като лентите са изключително стари и се изисква доста сериозна прецизност по почистването им, реставрирането им, след това настройките на скенера. Хванахме последния влак, защото тези ленти са на края на живота си."
Голяма част от лентите са вече повредени и на Първанов му отнема седмици, за да ги реставрира, за да съхрани всеки милиметър.
"Мотивира ме научният ми интерес, отговорността към изследователите, които са си оставили живота, мръзнейки по селата да обикалят и да търсят хората, които са носители на тази традиционна танцова култура."
И първите изследователи на народния фолклор като Райна Кацарова и Анна Илиева са били наясно, че нужната им по онова време технология е догонвала необходимостта автентичното народно творчество да бъде запазвано.
"Те имат много хубава крилата фраза – когато имаше какво, нямаше с какво, когато няма какво – има с какво", подчертава Ивайло Първанов.
Синът на изследователката Райна Кацарова – Гео Кукудов, вижда част от заснетия от майка му материал за първи път.
"Малко хора си дават сметка какво значи в 1927-28 година да тръгнеш с раница, тогава всичко се е записвало на ръка, да тръгнеш от село на село, из Родопите, Северна България, по помашките села – да започне да прави тези записи. Без да знае къде ще осъмне, къде ще преспи. Това е подвиг. Много малко хора си дават сметка за това."
Кукудов подчертава важността на започналия процес на цифровизация на фолклорния архив.
"Това е паметта на България."
Чуйте още детайли по темата в звуковия файл.
Снимки в публикацията: Добромир Видев, Институт за изследване на изкуствата
В рубриката "Горещи сърца" срещата е с една чаровна, впечатляваща с усмивката си и творческото си излъчване жена. Венета Велева е родена през 1973 г. в Добрич, където живее и работи и в момента. Трудно й е да нарече себе си творец и след търсене на по-подходящата дума, се определя като артист. Венета работи в областта на художествената керамика..
Даниел Атанасов е дарил около 23 хил. долара на най-голямото българско училище в Чикаго , а транспортната компания, на която са съсобственици с Петър Недев е една от най-честите спонсори на много български събития. Той е гост в рубриката на БНР "Америка - илюзии и реалности". Някога малкият Дани мечтае да стане космонавт и още..
Археолози разкриха монашеската обител на Свети Теодосий Търновски , която е била издигната с ктиторството и личното участие на цар Иван Александър . Останките от каменната църква от 14-и век са в покрайнините на великотърновското село Самоводене. Историците предполагат, че това е най-голямото за годината археологическо..
В Деня на независимостта любителите на историята могат да се запознаят с една интересна и съдържателна изложба в музея във Враца, свързана с политическия и обществен живот у нас през първата половина на двайстия век. Изложбата е посветена на един от най-емблематичните и ярки държавници с врачански корен - Цвятко Бобошевски. Кой е..
В това предаване на "Пътувай с Хоризонт" хващаме горските пътеки и навлизаме в Национален парк "Централен Балкан" , където над главите ни се извисяват вековните буки. Наш водач е Сергей Александров, експерт в парковата дирекция - " ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН". Още по темите слушайте в звуковите файлове.
Тя не е нито филмова, нито поп звезда, но се радва на популярност за която мнозина биха й завидяли. Името й знаят много от децата и възрастните. И не само в Чикаго, а и в САЩ. Търсят я за какво ли не. Винаги е готова да помогне. Казва,че за нея успехът не е в материалното, а в това да сбъднеш идеята . А тя знае как да го направи. С..
Цялата история чуйте в звуковия файл. Изображения: генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева
Решението е добро за Албания, не е добро за Северна Македония. В България нямаме основание за потриване на ръце . Това мнение изрази пред БНР..
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..
Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни . Това каза..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Значителна облачност с дъжд