Кели Грико: ПВО без боеприпаси е истинската опасност за Украйна

Интервю на Добрин Йотов с Кели Грико за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От края на декември САЩ и европейските съюзници увеличиха чувствително военната подкрепа за Украйна. До началото на този месец бяха огласени четири американски пратки на обща стойност 10 милиарда долара.

В очакване Владимир Путин да хвърли стотици хиляди войници в нова офанзива, съюзниците на Украйна я подготвят за сблъсък, далеч по-мащабен от битките през миналата година.

През идните месеци в Киев очакват стотици бронирани машини, стотици хиляди снаряди и всякакви други оръжейни системи и боеприпаси, дори такива с обсег от 150 километра, двойно по-дълъг от този, с който украинската армия разполагаше досега. Всякакви, само не и Ф-16, отсече в началото на седмицата президентът на САЩ Джо Байдън. Германският канцлер също се обяви против идеята, загрижен за това да може да продължи да разговаря с Путин. Но френски и преди тях нидерландски политици се показаха по-благосклонни към украинските амбиции.

Насърчен, украински военен представител се изказа за придобиване на поне 200 изтребителя четвърто поколение. Това изкушение обаче е опасно за Киев, смятат наблюдатели, които следят внимателно развоя на войната през последната година. Украйна и Западът ще похабят невъзвратими ресурси, ако се опитат да постигнат господство във въздуха.

Ако искат да избегнат катастрофа, те ще трябва да се фокусират върху средствата за противовъздушна отбрана, обяснява д-р Кели Грико - политолог, преподавател в университета в Джорджтаун и старши сътрудник в центъра Stimson във Вашингтон.

Да си представим, че Русия бе взела под контрол небето над Украйна. Как щеше да се развие войната, д-р Грико?

Ако Русия спечели въздушно превъзходство, това би променило войната, особено на фронтовите линии. Лесно е да се заключи, че способностите за водене на война във въздуха не са допринесли за украинските успехи досега - защото нито руската, нито украинската бойна авиация са особено активни.

Всъщност обаче противовъздушната отбрана има абсолютно ключово значение за украинските успехи. Тя се изразява в лишаване на Русия от възможността да пусне в действие хилядите си изтребители, щурмовици и бомбардировачи. Ако руснаците можеха да отприщят огневата си мощ от въздуха, за украинците щеше да стане наистина трудно да се отбраняват на земята, и още повече - да контраатакуват и да си връщат територии.

Миналия октомври, когато Путин нареди ударите с ракети и дронове над украинската енергийна система, притеснението бе, че зенитните системи на Украйна няма да издържат. Оправдани ли бяха тези опасения?

Първо трябва да си дадем сметка, че когато започна войната, Русия се опита да спечели въздушно превъзходство още през първите няколко дни, бомбардирайки летищата и площадките на противовъздушната отбрана на Украйна. Но всички, включително руснаците, разбраха много бързо, че украинците много пъргаво и умело поддържат системите си мобилни - непрекъснато ги предислоцираха из цялата страна. За руснаците стана много трудно да локализират системите С-300 и се оказаха неспособни да ги унищожат.

Както се оказаха неспособни в началото на войната, така руснаците не успяха и при още няколко опита да си извоюват превъзходство във въздуха. Те просто не могат да унищожат украинската противовъздушна отбрана. Важно е да се отбележи, че тя е многопластова. Освен със С-300, украинците разполагат и със системи с по-малък обсег, както и с преносими зенитно-ракетни комплекси.

На руснаците им е ясно, че няма да могат да победят в тази война без господство във въздуха и вероятно много им се иска да бъдат в състояние да използват предимството си в бойни самолети. Много хора сигурно виждат в започналите през октомври ракетни удари срещу украинската гражданска инфраструктура - енергийни и жилищни обекти - преди всичко една наказателна акция, целяща да пречупи бойния дух на украинците. В това има известна истина. Но мисля, че има и малко по-различна военна логика в тези удари. А тя е, че след като не успяха да открият зенитните установки на Украйна и да ги унищожат, руснаците сега се опитват по косвен път да си осигурят въздушно превъзходство - като принуждават украинците да изразходват боеприпасите си за тези установки.

Изпращането на рояци от доста евтините ирански дронове (всеки от тях струва по 20 000 долара), както и крилати ракети, срещу цивилни цели да бъдат подмамени украинските зенитчици. Ако запасите им от боеприпаси се изчерпат, украинците няма да могат вече да поддържат заплахата, благодарение на която вече близо година успяват да попречат на Русия да стане господар на въздуха. Това е истинската опасност.

Съюзниците доставиха на Киев NASAMS, Patriot, Gepard, Stinger и множество други оръжейни системи, за да “затвори” небето си за руските хеликоптери и бомбардировачи. Днес - три месеца след началото на целенасочената бомбена кампания - може ли да се каже, че се вземат подобаващи мерки за укрепване на украинската противовъздушна отбрана?

Съюзниците правят възможното, за да поддържат украинската ПВО. Проблемът е с по-далекобойните им системи като С-300. Тя е съветско производство. Запасите от ракети за тях на онези страни, които разполагат с тези системи, са ограничени, а само руснаците ги произвеждат. Затова започна преход към западни противоракетни системи, за които много по-лесно ще бъдат доставяни боеприпаси.

Проблемът е, че на Запад практически изоставихме противовъздушната си отбрана през последните 20-30 години. Защото водихме асиметрични войни срещу въоръжени групировки и терористи, които не разполагаха със средства да водят война във въздуха. Срещу тях неизменно печелехме бързо въздушно превъзходство и затова ПВО стана нископриоритетна за нас. По тази причина това, което можем да предложим на Украйна, е сравнително малък брой зенитни системи. С тях помагаме на украинците да поддържат противовъздушната си отбрана, но е важно да бъдат разумни и пестеливи в употребата им.

За съжаление, руснаците поставят украинските зенитчици в крайно незавидно положение. Те често са поставяни пред избора да свалят ирански дрон за 20 000 долара с ракета за 1 милион, за да спасят живота на невинни граждани, или да запазят мунициите си. Това е ужасен, ужасен избор. Аз бих изтъкнала обаче аргумента, че за да спечели войната, което е голямата ѝ крайна цел, Украйна трябва да използва противовъздушната си отбрана по-сдържано, за да може да продължи да лишава Русия от господство във въздуха.

Във Ваш анализ наскоро посочихте, че след като десетилетия наред са пренебрегвали противовъздушните си системи, Съединените щати и съюзниците им могат да доставят само малък брой такива системи на украинците. При това положение, не би ли било полезно да бъде доставен поне известен брой бойни самолети, въпреки поредния отказ на президента Джо Байдън? Още миналия ноември в един свой доклад британският Royal United Services Institute констатира, че дори ограничен брой западни изтребители, въоръжени с подходящите ракети, би имал непропорционално силен възпиращ ефект върху руските пилоти.

Наистина уважавам работата, която RUSI вършат в анализите на въздушната война. Но не съм съгласна с тази тяхна оценка. Нека първо кажа, че въздушната война се води на първо място с ракети, дронове и зенитни системи. Не толкова с пилотирани летателни апарати. Руснаците практически вече са добре възпряни. Те в общи линии почти не изпращат свои пилотирани самолети срещу украинските позиции заради наситеността на противовъздушната отбрана на Украйна.

Води се дискусия за потенциално използване на известен брой самолети за отбранителни мисии - за засичане на някои руски мишени като част от стратегия за предотвратяване на въздушно превъзходство. За това обаче не са необходими непременно модерни западни многоцелеви изтребители. МиГ-овете биха били достатъчни. И украинците даже биха могли да започнат да ги използват по-бързо, защото тези самолети са им познати.

Важно е обаче да се отбележат някои проблеми в тази връзка. Първият е уязвимостта на такива самолети, когато са приземени. За да могат да интегрират Ф-16 в системата си, украинците ще трябва да пригодят военновъздушните си бази за тях. На руснаците това им е пределно ясно и със сигурност ще бомбардират тези бази. А самолетите все пак понякога трябва да кацат, за да презареждат с гориво и боеприпаси.

Опасявам се, че водим Украйна към западния подход за водене на война във въздуха. Този подход се изразява в стремеж към установяване на въздушно превъзходство. А руснаците разполагат с някои от най-модерните зенитни системи в света. Ф-16 биха били невероятно уязвими срещу тези системи. И то не защото украинските бойни пилоти нямат опит с тях. За американските също би било голям проблем.

Идеята, че тези изтребители биха могли да бъдат използвани в ролята на въздушна поддръжка или за опит за установяване на господство във въздуха според мен би довела до груба грешка в използването на ограничените ресурси. Грешка, при която не се отчитат фундаменталните промени във воденето на въздушната война. Наземно базираните противовъздушни системи изместват пилотираните самолети.

Твърди се, най-вече от Москва, че руското командване използва с успех въздушни сили в битките при Бахмут и Вугледар. Според Вас, по-добре ли се справя руската авиация в тази си роля?

Съдейки по източниците, с които разполагам, руската авиация не се справя изключително добре в тази битка. И двете страни използват хеликоптери и самолети край Бахмут. Но, за да избегнат ракетите “земя-въздух”, трябва да летят ниско, където много от тях стават жертви на преносимите зенитно-ракетни комплекси и зенитната артилерия. При Бахмут нито една от двете страни не разполага с превъзходство във въздуха. И от двете страни наблюдаваме по-скоро въздушни “набези”, отколкото масирани удари, а артилерията е господар на бойното поле.

Ако и когато премине в контраофанзива, украинската армия ще трябва да се справя, без да има превъзходство във въздуха. Как ще се справи? Видяхме от руския пример, че само опитите да бъде овладян един неголям град като Бахмут струват хиляди жертви. При липсата на достатъчно въздушна поддръжка, украинците не са ли изправени пред същата участ?

Не бих сравнявала руските методи на настъпление с украинските. Има важни разлики. Украинското командване изчаква много разумно руснаците да изразходват силите си в безплодни атаки. Но видяхме миналата есен, че то може и да контраатакува със значими придобивки - видяхме го както в Херсонска област, така и преди това в Харковска.

Бих подчертала, че лишаването на руснаците от превъзходството им във въздуха допринесе поне по два начина за тези успехи. Тъй като руската авиация не можеше да снове свободно над Украйна, без да загуби свръхскъпи изтребители и бомбардировачи, руското командване не бе в състояние да събира в реално време разузнавателна информация за украинските позиции на бойното поле. Войските му страдаха от хроничен недостиг на тактически дронове. Това позволи на украинците успешно да заблудят и изненадат противника си край Харков.

През есента видяхме също как украинските танкове можаха да се придвижват съвсем открито по основните пътища на страната. По пътищата, където би трябвало да са перфектната мишена за руските самолети! Но, блокирайки достъпа на основната част от вражеската авиация, украинците можаха да маневрират успешно на бойното поле. Украинците, освен това, изглежда използват много по-добре дроновете като средство за наблюдение, разузнаване и поразяване на противника.

И решението на президента Зеленски да създаде “дронна армия” е стъпка в правилната посока?

Абсолютно. Мисля, че украинците могат да научат на много неща военновъздушните сили на която и да било страна, дори американските ВВС. Който казва, че украинците нямат способности във въздушния бой, просто не е прав. Може и да не като във филма “Топ гън: Маверик”, но определено имат способности. Тази дронна армия например наистина демонстрира колко адаптивно средство е и има огромен принос за успехите на Украйна.

За да постигнат победите при Харков и Херсон, които споменахте, на украинците им трябваха месеци артилерийска подготовка. Можем ли да заключим, че за Мелитопол, Мариупол и останалите окупирани територии ще трябва още много време?

Да, една от отличителните черти на тази война е преимуществото на отбраняващата се страна - както на земята, така и във въздуха. Независимо дали Украйна ще получи или не известен брой изтребители западен образец, тази реалност няма да се промени - отбраната, в случая руската, може да бъде преодоляна само с големи трудности.

Все пак украинската армия повишава шансовете си като оставя руснаците да изтощават войските си в атаки като тази край Бахмут, за която наистина плащат огромна цена. За да намали възможно повече загубите си, украинското командване ще трябва да уцели най-подходящия момент за офанзива, когато руснаците са най-уязвими. Реалността днес обаче е такава, че отбраната е толкова силна, колкото е била през Първата световна война. И това не зависи от воюващите.