Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Алберик Монгрение: Европейските лидери имат усещането, че Съединените щати ги тласкат към нова търговска война

Снимка: naukamon.eu

Макар и съюзници в безусловната си подкрепа за Украйна, Съединените щати и Европа са на прага на нова търговска война помежду си – този път заради „зелените субсидии“. През седмицата председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи Индустриален план за зелената сделка в опит Европа да отговори на мащабния Закон за намаляване на инфлацията, представен по-рано през годината във Вашингтон. Целта и на двата документа е да стимулират инвестициите в чисти технологични решения.

Европейският съюз, който си е поставил за цел да бъде въглеродно неутрален през 2050 година, иска да бъде глобален лидер в борбата с климатичните промени. Представеният от администрацията на президента Джо Байдън план в Съединените щати обаче притесни Брюксел, че ще изгуби инвеститори, тъй като те ще намерят по-благоприятни условия за развитие на бизнеса с „чисти технологии“ от другата страна на Атлантика.

Търговското противопоставяне трябва да се разглежда като част от общата борба за икономическа доминация, в която водеща роля има Китай, заяви в интервю за „Събота 150“ Алберик Монгрение, ръководител на департамента за енергетика, мобилност и устойчивост в базирания в Брюксел Център за европейски регулации. Експертът обърна внимание, че представеният от фон дер Лайен план не се прима еднозначно и в Европейския съюз.

-Много хора критикуват плана по много различни причини. Ще започна с това, че този нов план е опит на Европейския съюз да отговори на американския Закон за намаляване на инфлацията, който е създаден, за да инжектира около 370 млрд. долара в проекти за т.нар. „чисти технологии“. Идеята му е да привлече зелени инвестиции, съответно производство в Съединените щати. Това може да повлияе негативно на европейското производство.

В този план има три основни аспекта. Първият са данъчни облекчения и субсидии за чисти технологии. Също така има идея да се облекчат регулациите за зелените технологии в Европейския съюз. В този вид планът предизвиква критики в три направления. На първо място е, че така Европейският съюз провокира глобално наддаване за по-голямо субсидиране на зелените технологии, което може да се окаже опасно, особено когато е насочено към съюзници. Буди и притеснение у партньорите в Азия – например Япония и Южна Корея, които вече изразиха тревогата от американския план и от потенциалните реакции срещу него.

На второ място идва притеснението, че не можем да победим в състезанието, което започваме. Много хора смятат, че няма достатъчно средства за директно субсидиране и за изгодни заеми при по-добри условия, за да бъде достатъчно силен отговор на американския план. На практика това са рециклирани средства от други планове, като този за справяне с Covid кризата - не са свежи пари. И на трето място идва критиката, че с облекчаването на правилата ще се облагодетелстват онези държави, които имат дълбоки джобове – основно Франция и Германия.

-Това напомня за плана „Юнкер“ в предишния състав на Еврокомисията – и тогава имаше притеснение, че най-развитите държави могат да предложат много по-добри проекти и практически да привлекат лъвския пай от субсидиите към себе си.

-Така е. Ако се облекчат определени регулации вътре в Европейския съюз, независимо, че говорим за конкретен сектор – в случая чистите технологии, най-голям ефект ще усетят страните с най-голяма „огнева мощ“ във финансовото подпомагане и на държавно ниво, така че да привличат повече инвестиции към себе си. Нормално е някои да се притесняват. Знаете, че скандинавските държави не са особено доволни. Дори Германия има притеснения. В Централна Европа също изпитват тревога. Италия директно предупреди, че подобен план ще обогати само Франция и Германия.

Притеснително е да има надпревара вътре в единния пазар. Така или иначе трябва да се постигне някакъв компромис. Със сигурност ще има преговори, но не знам как биха могли да се споразумеят страните членки. Има тенденция постоянно да се удължават временни мерки за по-облекчен режим. Първо беше заради Covid кризата, след това заради войната срещу Украйна, сега – заради американския план за намаляване на инфлацията, като говорим за удължаване до 2025-а – т.е. за още две години. Тази игра не може да продължава вечно. „Временно“ трябва да означава наистина „временно“.

-Това не ни ли връща към въпроса за Европа на няколко скорости – феномен, който уж трябваше да бъде избегнат?

-Именно. Ясно е, че Франция и Германия могат да се придвижват много по-бързо в сравнение със страните от Централна и Източна Европа, както и държавите на север. Единият начин за преодоляване на това е да се извадят още пари. Трябва да се внимава обаче да не се окаже, че става дума за твърде много пари. Все пак мисля, че страни като Германия и Нидерландия ще се противопоставят на прекалено голямо харчене в това направление. И въпреки това може би именно там се крие компромисът – да се намерят още пари, които да бъдат по-справедливо разпределени между държавите, за да се компенсират по-облекчените регулации.

-Сега ли е моментът да се тръгва към надпревара със Съединените щати, когато на границите на Европа и НАТО се води война?

-Всичко това се случва в много сложна геополитическа ситуация. Навлизаме в ера на яростно икономическо противопоставяне – между Съединените щати и Европейския съюз, между Европейския съюз и Китай, между Съединените щати и Китай и много други. Търговските отношения се затягат и не можем да прогнозираме колко ще продължи този период. Разбира се, трябва да разгледаме този феномен в условията на възстановяване след кризата с пандемията, на войната в Украйна и енергийната криза в Европа, предизвикана от тази война, както и надпреварата за по-мащабно субсидиране.

-Европа направи ход преди година, когато сложи на масата европейския акт за чиповете. Струва ми се, че това се случи през февруари, когато бяха определени 40 милиарда евро за субсидиране на индустрията с полупроводници. Няколко месеца по-късно последва подобен акт и в Съединените щати, където обаче бяха отделени около 50 милиарда долара. И тук не говорим само за пари, а и за търговски забрани. Само преди няколко дни Китай въведе рестрикции за силиций, който е ключов за производството на соларни панели. Знаете, че Европа иска да ускори това производство през следващите няколко години, но засега Китай е много по-напред – най-големият производител е в света.

-Това началото на една нова търговска война на полето на чистите технологии ли е и кой всъщност откри огъня на този фронт?

-Не зная кой стреля първи. Европейските лидери имат усещането, че Съединените щати ги тласкат към нова търговска война. Темата е изключително чувствителна. Когато говорим за нова търговска война, все още всички оръжия не са на фронта и много се надявам да не се стигне до там. Вдига се много политически шум, медиите се интересуват силно от американския Закон за намаляване на инфлацията и от ответната реакция на Европа, но ако погледнем в перспектива, този закон няма да убие европейската индустрия. Независимо от политическите призиви да има много решителен отпор, ще се стигне до разумен реципрочен отговор, който обхваща реалния ефект върху европейската индустрия от американския план. 


По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Шофьорка на 18 г. е с опасност за живота след катастрофа на пътя Русе - В. Търново

18-годишно момиче е с опасност за живота в реанимацията на великотърновската болница, след като управлявания от него автомобил падна в пропаст на пътя Русе - Велико Търново. При други две катастрофи във Великотърновска област тежко са пострадали още двама души.   Лекият автомобил с русенска регистрация, управляван от младата шофьорка, е..

публикувано на 17.09.24 в 10:35
Мястото на трагичния инцидент година след катастрофата на 28 март 2023 г.

Машинистите в Гърция са в стачна готовност

Стачна готовност обявиха машинистите в Гърция. Те настояват за спешни мерки за спиране на произшествията в железопътния транспорт. Създава се железопътна полиция за сигурност на пътниците. След голямата железопътна катастрофа до Лариса с 57 жертви преди година и половина, подобен инцидент е бил предотвратен наскоро, съобщават от синдиката на..

публикувано на 17.09.24 в 10:31
Читалището

Кюстендилски гласоподаватели няма да гласуват в квартала си "Изток"

Около 4000 гласоподаватели от ромския кв. "Изток" отново ще гласуват в смесени секции в града, не в квартала си, след като административният съд  отхвърли подадена жалба срещу заповедта на кмета Огнян Атанасов и областния управител инж. Александър Пандурски за разположението на избирателните секции. В жалбата се настоява 6-те изборни секции в..

публикувано на 17.09.24 в 10:09

Полша обяви бедствено положение в засегнатите от наводненията райони

Обстановката в полския град Ниса е спокойна тази сутрин, след като през изминалата нощ доброволци укрепваха с торби с пясък бреговете на едноименната река. Кметът на Ниса Кордиан Колбярц призова по-рано жителите да се евакуират на по-високи места. Днес обаче се забелязва леко оттегляне на водата в речното корито и хората са обнадеждени, че най-лошото..

публикувано на 17.09.24 в 10:09

Най-малко 18 са жертвите на наводненията в Централна и Източна Европа

Според информации от тази нощ жертвите на наводненията в Централна и Източна Европа са най-малко 18. От петък силните дъждове и ветрове причиниха значителни щети в Австрия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия.    Бедствия и в азиатската държава Мианма. Държавната телевизия съобщи, че жертвите на тайфуна "Яги" вече са 226 души, а 77 са в..

публикувано на 17.09.24 в 10:03
Лодка с нелегални мигранти на пристанището на град Палеохора, о-в Крит.

Атина продължава да търси общоевропейско решение на мигрантската криза

Атина търси европейско решение на мигрантския проблем, докато потокът от нелегални мигранти към Гърция не стихва. 3000 нелегални мигранти са влезли през гръцките острови само от началото на месеца, съобщиха от Бреговата охрана. Ежедневен е натискът към гръцките острови в Егейско море. Лагерите за настаняване са препълнени, казаха местните..

публикувано на 17.09.24 в 09:59
Цветелина Пенева

Цветелина Пенева: Преправени протоколи на СИК-ове пораждат спекулации и недоверие в изборния процес

За мен е притеснително, че има голям процент сбъркани протоколи, а ЦИК не излезе официално да каже колко СИК-а са предали протоколи без грешки на изборите през юни т. г., защото това няма да се хареса на някои организатори на изборите. Това сподели Цветелина Пенева, член на Обществения съвет на ЦИК от Сдружение „Демокрация и законност“, в..

публикувано на 17.09.24 в 09:51