Осем браншови организации настояват за промени в Стратегическия план за земеделието у нас

Осем организации на производители на плодове, зеленчуци и биопродукти настояват за незабавни промени в Стратегическия план за развитие на земеделието в България, който вече е приет от Европейската комисия.

Според тях в документа са заложени по-ниски ставки за подпомагане за реалните производители и това е в полза на повече възможности за други направления, което пък е предпоставка за източване на европейски средства.

Организациите ще аргументират на специална пресконференция недоволството си от стратегическия план, който регламентира как в новия програмен период ще се разпределят 16 млрд. лв. за земеделие.

Документът беше приет от Европейската комисия в последния възможен момент -през декември миналата година - и то след като се наложи управляващите у нас да коригират плана по направените над 400 забележки.

Производителите на плодове и зеленчуци са втория сектор след животновъдите, който настоява за незабавни промени в Стратегическия план. По регламент обаче не е възможно целият план да се изтегли и да се преразгледа изцяло.

Всяка от страните членки, включително България, имат право на корекции, но само веднъж годишно. Важно е да се прецени – коя от исканите промени ще е най-логична и важна и ще предизвика най-малко брожения сред останалите браншове.

Представители на браншови организации от сектор "Плодове и зеленчуци" обвиниха служебния министър на земеделието и екипа му в липса на диалогичности в обслужване на лобистки интереси. 

Проблемите в стратегическия план бяха видими още миналата година, преди да бъде одобрен от ЕК, каза Божидар Петков от Асоциацията на малинопроизводителите. 

Николай Колев от Съюза на дунавските овощари цитира друг аргумент на агроведомството за отказа да се поиска промяна в Плана:

"В момента позицията на министерството е, че те не могат да отворят Плана отново за преразглеждане само един месец след одобряването му, защото това би било срамно и недостойно поведение от страна на Министерството на земеделието". 

Мариана Милтенова от Съюза на градинарите също цитира представители на министерството, според които преди да променяме трябвало първо "да се пробваме и да се понаучим как работят схемите":

"Нямаме чуваемост от Министерството на земеделието, лобитата надделяха. Създадоха се някои нови браншови организации, асоциацийки, камари и т.н., които са много близо до министерството и подкрепят решенията му, прокламират тази политика". 

Според производителя Живка Гроздева един от сериозните проблеми в този стратегически план са екосхемите:

"Към тези екосхеми ЕС насочва 25% от общия бюджет на Стратегическия план, т.е. над 1 милиард лева". 

Димитричка Търпанова даде конкретен пример с една от схемите - за насърчаване на намаляването на продукти за растителна защита и торове чрез контрол на краен продукт:

"Това е направена неработеща мярка".

Земеделците смятат, че при така заложените схеми българските производители ще търпят санкции, а Брюксел ще ни санкционира за неусвояване на парите.