Какво показва "Часовникът на Страшния съд"?

Стрелките на символичния часовник, чиято цел е да предупреждава за непосредствените заплахи пред оцеляването на човечеството, вече 76 години се местят от Бюлетина на ядрените учени – организация, създадена от Айнщайн, Опенхаймер и други физици, участвали в създаването на първите атомни бомби. Докато Съединените щати и Съветският съюз трупат ядрен арсенал по време на Студената война, "Часовникът" е най-близо до Апокалипсиса през 1953 г.  – на 2 минути от полунощ. При разпадането на СССР през 1991 унищожението е било най-далеч – на 17 минути.

31 години по-късно Русия започна сухопътна офанзива срещу съседна страна, а Кремъл не се притеснява да напомня, че разполага с ядрен арсенал. Вашингтон планира модернизация на атомното си оръжие за близо 2 трилиона долара, споразуменията с Москва за ограничаване на стратегическото въоръжаване изтичат или вече са изтекли. Диалог между САЩ и Русия няма, няма и такъв с Китай, Индия и Пакистан, които също трупат ядрено оръжие.

Още през 2018 учените върнаха "Часовника" на 2 минути от Страшния съд заради липсата на достатъчно координирани усилия за справяне с ключовите предизвикателства – ядрената опасност и климатичните промени. Днес светът вече е най-близо до унищожението си от началото на атомната ера – войната не само доведе до нечувани от десетилетия заплахи за използване на такова оръжие, но прати в чакалнята и борбата с глобалното затопляне. Екзистенциална опасност също е вероятността за нова пандемия, включително заради лабораторна грешка или целенасочено използване на биологично оръжие. А вместо да помагат в борбата с тези предизвикателства, част от новите технологии я правят по-сложна, като улесняват разпространението на дезинформация.

Темата коментира за БНР Рейчъл Бронсън, ръководител на Бюлетина на ядрените учени.

"Заплахите за използване на ядрени оръжия, които чуваме, все така не трябва да се приемат за нещо нормално. Чрез обществен натиск по целия свят на лидерите трябва да стане ясно, че инвестициите в ядрен арсенал са пилеене на пари. Атомните бомби ни се струваха неизползваеми (заради евентуалните огромни последствия от употребата им) и това възприятие не бива да се променя."

След като сверихте "Часовника на Страшния съд", една от реакциите беше на Беатрис Фин от Международната кампания за премахване на ядрените оръжия. И тя каза – „лидерите на страни с ядрено оръжие трябва спешно да преговарят атомно разоръжаване, и срещата на Г-7 в Хирошима през май е перфектното място за представяне на такъв план“. Формат Г-7 обаче изключва Русия, която вече е откровен враг, а също и други ядрени страни като Китай, Индия и Пакистан.

"Беатрис Фин гледа към всички международни срещи като възможност за такъв разговор. Трябва да стане напълно ясно, че атомните оръжия са безполезни. Надяваме се Русия да не използва ядрени бойни глави. И ако тя не го направи, би следвало да се запитаме какъв е смисълът от този арсенал. Ако пък, не дай боже, използват ядрено оръжие, военният отговор на Запада трябва да е силен, но с конвенционално оръжие, отново за да се подчертае липсата на предимство от използването на атомни бомби.

Целия свят наблюдава ситуацията, за да разбере каква е силата и значението на ядрените оръжия. И това е възможност за налагането на посланието, че ядрените оръжия са напълно безполезни. Това трябва да е урокът от тази война, защото ние се приближихме немислимо близо до възможността за размяна на ядрени удари.

Прав сте, че по света виждаме увеличаващи се ядрени арсенали. Наблюдаваме ракетните тестове на Северна Корея, инвестициите на Индия и Пакистан, промяната в стратегията на Китай, който след години на въздържане отново инвестира в ядрено оръжие. Това не е правилната посока и трябва да използваме всички общи форуми. Това са както срещи като тази в Давос и тези на Г-7, но също така замразеният Диалог за стратегическа стабилност, който САЩ и Русия трябва да възстановят.

Трябва да се продължи с опитите Китай да бъде включен (в разговорите за ограничаване на ядрения арсенал), защото към момента в Пекин са решили да не участват. А намаляването на тези инвестиции трябва да започне и в Съединените щати. Америка се готви да похарчи до 1 трилион и 800 милиарда долара през следващите 30 години за обновяване на ядрения си арсенал."

Тук обаче идва аргументът за нуждата от поддържане на ядрен паритет, който според много хора е единствената причина такова оръжие да не бъде употребено, както през Студената война, така и във възобновеното противопоставяне между Русия и Запада сега. Вие се борите за премахване на ядрените оръжия и това мнение може да ви се струва цинично, но не съдържа ли и истина в себе си?

"Не смятам така. Това е логиката, на която са основани надпреварите във въоръжаването – една страна инвестира в оръжие, другата се чувства заплашена и прави същото. Преживяхме тази надпревара във втората половина на ХХ-век – тя е скъпа и прахосническа. Сега виждаме, че най-голямата спирачка пред Москва и Запада през Студената война не е било толкова поддържането на ядрен паритет, колкото огромният конвенционален арсенал.

Затова и за мен не е ясна нуждата от ядрен паритет. В първите години на администрацията на Барак Обама военното министерство изготви оценка, според която Съединените щати спокойно могат да унищожат между 500 и 1000 ядрени бойни глави, без това да ни лиши от възможността да отговорим на действията на друга страна.

Много хора защитават нуждата да имаш възможност да нанесеш ответен удар. Тук е и разликата между тези, които искат по-голям контрол върху ядрените оръжия и тези, които искат премахването им. В момента обаче сме много над минимума от бойни глави, който гарантира възможност за ответен удар. Размерът на арсенала ни единствено увеличава риска от унищожение."

Не ни ли заплашва сегашната война с такава надпревара, независимо дали говорим за ядрени или конвенционални оръжия? От едната страна имаме Русия, притежаваща огромен арсенал, която нападна Украйна. От другата Западът и НАТО, които трябва да гарантират отбранителните способности на Киев чрез доставката на все по-тежко въоръжение и най-малкото на достатъчно муниции. Военните индустрии на двата лагера влизат в пряко съревнование.

"Това не е надпревара във въоръжаването, но наистина имаме повишени доставки на оръжия, включително тази седмица с решенията за изпращане на германски и американски танкове. Но това е и отговор на руските атаки срещу цивилни цели и недостатъчната способност на украинската армия да защити градовете си. Прав сте, че оръжията се увеличават, но това за момента не е надпревара във въоръжаването, а реакция във военната ситуация.

Със сигурност в Украйна се правят военни инвестиции, но говорим за конвенционално въоръжаване. Това, което трябва да избегнем, е ядреният отговор. Русия не трябва да смята, че използването на ядрени оръжия ще й донесе предимство."

В реториката на Москва обаче това звучи точно така. Едно от последните такива изказвания е на бившият президент и настоящ заместник на Путин в руския Съвет по сигурността Дмитрий Медведев. По повод обсъжданията на нова военна помощ за Украйна миналата седмица той написа, че „ако ядрена държава загуби конвенционална война, това може да доведе до ядрена война“. В крайна сметка тези изказвания са и основната причина вашият "Часовник на Страшния съд" да показва едва 90 секунди до полунощ.

От Бюлетина на ядрените учени изтъквате, че войната в Украйна увеличава и другите съществени заплахи за оцеляването на човечеството – опасността от нова пандемия или използване на биологично оръжие, дезинформацията като пречка пред обществения консенсус. Ефектите от конфликта в Европа също така възпрепятстват мерките срещу глобалното затопляне, като заради енергийната криза много държави спряха поне временно прехода отвъд изкопаемите горива. Въглеродните емисии отново се увеличават, както и големите пожари, бури и други извънредни метеорологични явления, които учените обвързват и с ефекта от климатичните промени. И въпреки че имаме все по-малко време да реагираме, изглежда сякаш войната до такава степен възпрепятства международния диалог, че трябва да свърши, за да се завърнем към справянето с глобалните предизвикателства. Смятате ли, че е така?

"Едно от основните послания в изявлението, което публикувахме заедно със сверяването на "Часовника на Страшния съд", е че сегашната ситуация е толкова опасна заради срива на международния ядрен ред. А той и преди войната беше разклатен. Провалът в международното сътрудничество между Русия и Съединените щати, между Русия и Европа, има катастрофални последствия във всяка сфера.

Нужно ни е международно сътрудничество, за да се справим с ефектите от климатичните промени. Нужно ни е сътрудничество с Русия и Китай, за да предотвратим нови пандемии. Заплахите на 21-ви век са глобални и изискват различен подход към глобалното партньорство.

Що се отнася до климатичните промени, видяхме на какво е способен светът, когато в пандемията трябваше да спрем обичайното международно пътуване. Това имаше огромна цена, но емисиите намаляха. Трябва да потърсим различен подход към същата цел.

Това, което се опитваме да разгадаем сега, е как да възстановим това сътрудничество, когато боевете спрат. То е отчайващо необходимо за справянето със заплахите на 21-ви век, а беше унищожено от завръщането към концепции от 20-и век, каквато е сухопътната война в Европа. Затова и сверихме нашия часовник, който вече е 10 секунди по-близо до Страшния съд – заради глобалните последствия от това, държава постоянен член на Съвета за сигурност да нахлуе в съседна държава."