Павлина Делчева-Вежинова: Докато помним нещо, то е живо!

Понастоящем е автор на предаването „10 000 крачки“ по БНТ, което води зрителите на пешеходни обиколки из София, за да им покаже градските улици, сгради и места така, както рядко ги виждат в ежедневието.

„Хора и улици, град като град“ е втората ѝ книга, посветена на София, след „По дирите на изчезналите софийски кръчми“. Това е книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града.

"За мен беше важно не само да разкажа аз какво съм преживяла, а да накарам и хората да се замислят за техните спомени и гледна точка за улиците, хората, защото София е интересен град, има какво да се запише и да се запомни.

А за мен образът на дявола е този, който винаги има какво да каже. Той разказва най-хубаво всичко. Винаги с чувство за хумор и много мъдрост.

Не ви ли се е случвало да вървите по улицата, и с крайчеца на окото си да видите, да мернете, човек, който отдавна не е по тези улици, пак да минава по тях...? И той да изглежда пак като преди 20-30 години...Случвало се...Защото докато помним нещо, то е живо. Затова е прав Калин Донков - че спомените са живият живот...

Книгата я писах малко разбъркано. Погледнала съм на разказа през погледа на улиците, разкавам как те се променят и то за три главни за мен улици и моето детство - улица "Г.С.Раковски"- там премина детството ми, "Царя", който тогава беше  бул. "Руски" - по него отивах към университе и към БНТ и улица "Граф Игнатиев", където се пренесох по-късно.

Това са моите улици - връзки със света. С тези улици аз навързвам моите спомени и хората, които са били и са там.

Тук включвам всички теми - как се изхвърляше боклука, къде бяха книжарниците и галериите тогава, как се обличахме тогава и каква музика слушахме. За мен не е градинката пред Кристал- за мен това е късно, за мен е граниката пред Военния клуб, за мен така си остава. В детството ми всичко беше свързано и с войната...

Детството ми беше свързано с каране на шейни, с детски щутортии...", спомня си още Павлина Делчева-Вежинова .

„Хора и улици, град като град“ е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим. Улица „Раковски“ и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, „Царя“, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по „Графа“, трамвай номер 2 – тук в текст и фотоси са събрани мигове, места и лица.

Докато разказва за своите улици, своето ежедневие и своите приятели, Павлина Делчева-Вежинова неусетно прокарва нишки от личното към общото. Тръгвайки по дирите на софийските спомени, тя кани всеки да извика от миналото своите улици и своите хора. Да допълва, дописва и доразказва. Защото спомените са нещо, което придобиваме отвън, за да ни укрепи отвътре."

Вежинова разказва кък са работели старите дървени асансьори, които са работели с една стотинка, която се пуска в метална касичка...

Разказва за хората, които са живели на техния адрес на номер 137 - там след баща и Павел Вежинов, в този апартамен, под наем се нанася Богомил Райнов, с когото Вежинов се познават от младежи.

Там е живял и Лео Конфорти - (Създава театрален кръжок към футболния "Атлетик (Дупница)", който се ползва с голям интерес. През 1935 г. постъпва в театралната школа на Николай Масалитинов при "Народния театър". Актьор от 1938 година. Бил е актьор в Народния театър (1936 - 1938), Русенски градски театър (1938 - 1940), Драматичния театър в Бургас (1940 - 1941). През 1946 г. е приет в трупата на Младежкия театър, а от 1950 г. отново в Народния театър- бел. ред. )

В кооперацията са живели преводачът Димитър Стоевски, журналистът Георги Димитров - Гошкин, Яким Якимов - кинорежисьорът. Това си спомня още Павлина Делчева - Вежинова.

Още по темата в звуковия файл.