Съдът ще може да задължи страните да участват в процедура по медиация, когато е предявен иск от Семейния кодекс

Съдът ще може да задължи страните по определени висящи дела да ги разрешават чрез процедура по медиация. Досега прибягването до медиатор беше доброволно. Парламентът одобри вчера на второ четене промени в Закона за медиацията

Промените между първо и второ четене бяха значителни, посочи пред БНР Юлия Раданова, която е адвокат и медиатор.

„Съдът ще има изцяло преценката да задължи страните да участват в процедура по медиация, когато е предявен един от исковете в семейния кодекс. А именно споровете, свързани с развода-спорове за родителски права, местоживеене на децата, мерки за осъществяване на личен контакт, издръжка и т.н“.

Първоначално това беше мислено като част от задължителната медиация, а сега ще бъде изцяло в дискреция на съдията, обясни тя.

Посочено е, че промените трябва да влязат в сила до юли 2024.

„Опасенията ми са, че може да се върнем назад през този период. От друга гледна точка е нужно време за подготовка на тази система, тъй като това е коренна промяна в начина на решаване на спорове. Изисква се подготовка на самите медиатори и на центровете, които ще трябва да заработят към Окръжните съдилища. Системата има нужда от лека настройка. Трудно ми е да преценя дали това ще се случи в следващата година и половина“.

• Депутатите одобриха задължителна съдебна медиация по определени дела

Юлия Раданова не е изненадана от съпротивата към тези промени в Закона за медиацията от страна на адвокати и политически партии.

„Медиацията си пробива път в България доста трудно. Все още битуват опасения, че някой може да остане без работа, макар да е доказано, че това не отнема от хонорарите на адвокати и не служи за оставане без  работа на други професии, даже напротив -хора се преквалифицират и продължават успешно дейността си. Мисленето за медиацията като начин за решаване на икономически проблеми е един от аспектите. Не мога да приема твърдението, че го правим само, за да усвоим едни пари от ЕС. Този законопроект е част от Плана за възстановяване“.

• Албена Пенова за медиацията като начин за решаване на спорове извън съдебната зала

В конкретните семейни спорове има опасение, че ще започне различно тълкуване от страна на различните съдии какви предпоставки трябва да има, за да бъдат накарани двама души да излязат от съдебната зала и в рамките на един час да обсъдят какво медиацията може да направи за тях, посочи адвокатът.

Има и дебат дали страната, която не се е държала конструктивно, трябва да поеме разноските, посочи Раданова.

„Приема се, че това може да накърни достъпа до правосъдие и доброволното участие на страните в процеса. От друга страна, по някакъв начин нарушава и конфиденциалността на цялата процедура, защото за да определи съдията кой ще поеме разноските по цялото производство, би следвало да знае какво се е случило в процедурата по медиация“.

При случаите на домашно насилие не може да задължим страните да участват в процедура по медиация, тъй като това може да се постави в риск една от тях, обясни Раданова.

Не е необходимо медиаторите задължително да са юристи, смята още тя.

„България е приела много либерален модел-всяка професия да може да се сертифицира и да бъде медиатор“.

Цялото интервю на Силвия Великова с Юлия Раданова може да чуете в звуковия файл.